Медици и политици търсят формула за по-достойно заплащане на личните лекари

Джипитата ще получават заплащане за остри състояния и по-висока потребителска такса. Работната група ще предлага промени, независимо дали има парламент

Председателят на парламентарната здравна комисия доц д-р Антон Тонев предложи промяна в начина на заплащане на личните лекари, които да заложат заплащане за прегледите на внезапно разболелите се от пациентската им листа

Десислава Николова

Председателят на парламентарната здравна комисия доц д-р Антон Тонев предложи промяна в начина на заплащане на личните лекари, които да заложат заплащане за прегледите на внезапно разболелите се от пациентската им листа © Надежда Чипева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Повикването на такси в София в момента струва повече от такса за посещение при личния лекар. Таксата от 2.90 лв. не е променяна от 10 години, като от нея са освободени ⅔ от пациентите - децата и болните с хронични заболявания, а пенсионерите плащат 1 лев, и то, ако не са с хронично заболяване. Общопрактикуващите лекари получават средно 12 лв. за преглед, и то само ако е профилактичен, на хронично болен или за дете. Ако човек се разболее по-сериозно, лекарят е длъжен да го прегледа безплатно.

Това трябва да бъде променено, а личните лекари да получават достойно заплащане за труда си. Около това се обединиха представителите на Българския лекарски съюз, Националното сдружение на общопрактикуващите лекари и политиците от здравната комисия на кръгла маса, организирана от "Продължаваме промяната".

Независимо дали има парламент или не, работна група с участието на действащи и бивши народни представители, институциите и съсловните организации ще изработват консенсусни предложения за промени в законите и наредбите, които да спасят професията личен лекар и да решат наболелите проблеми в здравния сектор.

В момента в България работят 4000 общопрактикуващи лекари, като средната им възраст е 58 години и ако не се вземат бързи мерки, броят им ще намалее драстично през следващите години. Само 13% от тези специалисти са на възраст под 50 години, коментира д-р Иван Маджаров, председател на Българския лекарски съюз.

Мрачната статистика

Професията на общопрактикуващия лекар е една от най-непривлекателните заради огромното натоварване и ниското заплащане.

Личните лекари извършват годишно около 30 млн. прегледа, отбеляза доц. Любомир Киров, председател на сдружението на общопрактикуващите лекари.

По думите му през 2025 г. над 80% от колегите му ще бъдат на възраст над 60 години и трябва годишно поне 150 лекари да взимат специалност "Обща медицина", за да може да се преодолее тази тенденция и да има достатъчно лични лекари. В същото време университетите не могат да осигурят обучението на толкова много лекари. Без личен лекар обаче са 12% от населението, около 800 хиляди души в 3882 населени места в България. В същото време там, където има лекари, съществуват практики с по 10 хиляди записани пациенти, каза д-р Йорданка Пенкова, временно изпълняващ длъжността управител на здравната каса.

Държавата плаща месечно между 250 и 850 лв. за работа в отдалечени райони, в които няма медици, и тази сума не е достатъчен стимул младите лекари да изберат да бъдат общопрактикуващи. Заплащането като цяло не стига на медиците да наемат дори медицински сестри, стана ясно от дискусията.

Какво трябва да се промени

Според доц. Антон Тонев ("Продължаваме промяната), председател на парламентарната здравна комисия, има нужда здравната система да се преориентира от сегашната ситуация, в която основните средства (3 млрд. лв.) се отделят за болнично лечение, а 10 пъти по-малко - за общопрактикуващите лекари, които могат да се справят с диагностицирането и лечението на пациентите извън болница.

Трябва да се запази сегашната структура на заплащането на личните лекари - капитационна такса за всеки записан пациент, пациентска листа и потребителската такса, която да се увеличи.

В същото време обаче трябва да има заплащане за лечението на острите състояния, които представляват над 60% от работата на личния лекар, която те вършат само срещу капитационната такса, която е 1.40 лв.

"Моето предложение е да бъде въведена диференцирана ставка за прегледите на остро разболелите се пациенти. Да има цена на прегледа, която лекарят твърдо получава, ако прегледа пациента и го изпрати в болница. Ако пациентът бъде изпратен при специалист - цената на прегледа да бъде увеличена с 20%, а ако лекарят сам диагностицира и излекува болния - да получи два или три пъти по-висока цена от тази за единичния преглед", каза доц. Тонев.

Според него денонощното разположение на личните лекари, за което те получават 1.80 лв. годишно на пациент, трябва да бъде поето от специални структури в общините и личните лекари да могат спокойно да почиват вечер и в почивните дни. По този начин според него ще бъде обърната пирамидата на здравната система и нейната логична основа ще бъде системата на общопрактикуващите лекари, а 30% от клиничните пътеки в болниците, които са само за диагностика и където престоят е най-скъп, могат да се изнесат в извънболничната помощ.

За да бъде увеличена цената на прегледите до 20 лв. на пациент, са необходими 240 млн. лв., допълни доц. Любомир Киров. В същото време България губи всяка година около 360 млн. лв. от това, че 1 млн. души не плащат здравни осигуровки, и у нас средствата за извънболнична помощ са пет пъти по-ниски от средноевропейските, каза още той.

Първото нещо, което трябва да се направи за общопрактикуващите лекари, е да се намали административната тежест и експериментите с първичната извънболнична помощ, каза д-р Николай Брънзалов, заместник-председател на Българския лекарски съюз.

Работната група ще предложи промени в действащите нормативни уредби, а при договарянето със здравната каса в рамките на Националния рамков договор лекарите могат да заложат нови условия за работа.