Как да фалираш малкия "Пирогов" на Североизтока

В "Св. Анна" не се виждат студенти, както в другата голяма университетска болница "Св. Марина". През миналата година болницата е минала пълна акредитация от Медицинския университет - Варна за обучение, но по думите на директора, неясно на какво основание, университетът отказва да подпише договор за обучение на студенти във всички структури на болницата, а прави изключение само за клиниките по урология и ортопедия и травматология.

Дали става дума за прословутото желание на университетът да бъде монополист в здравните услуги с болница "Св. Марина", която управлява или пък за убеждението, че "Св. Анна" може да предложи достатъчно високо ниво на обучение, лектори и пациенти само в две специалности, е друг въпрос. Ясно е, че бордът на болницата през миналата година отказва болницата да стане база на Бургаския университет, което ще й донесе най-малко допълнителни приходи от обучението и свежа работна сила

Тези въпроси, както и липсата на мотивиран и добре платен персонал, обаче, не вълнуват гражданите на Варна, които се надяват държавата и общината, която е най-големият миноритарен собственик на болницата, да им осигурят съвременна и качествена спешна здравна грижа. Това, обаче, трудно може да се случи предвид изпразването на болницата от съдържание, затъването й в дългове и мизерните заплати на персонала при сегашния й директор д-р Красимир Петров.

Приемната на спешното отделение.

Според одитен доклад на Министерството на здравеопазването от миналата година, в болницата се случват доста нарушения, като тези към пациентите наистина бодат очите. От 2021 до 2023 г. Районната здравноосигурителна каса - Варна е глобила болницата за нарушения като "в 20 истории на заболяванията са констатирани неправомерно взети от пациенти суми за упойка", "допуснати са избор на лекар от пациентки, приети по спешност", "изписване на изследвания на име и длъжност на лекар, който на тези дати е бил в отпуск" и др.

Краткият тримесечен престой на прокурист, назначен от здравното министерство през миналата година, за да стабилизира финансово задлъжнялата болница, приключва безславно с констатациите, че директорът и бордът просто не му позволяват да работи и не приемат нито една от спасителните мерки.

Болницата не просто плаче, а от години вика на глас за преструктуриране, но вместо това директорът управлява вече четвърта година след избора на ново ръководство, от което не е част, с помощта на съдебни хватки и подкрепата на ГЕРБ в града. Община Варна при управлението на Иван Портних, през 2021 г. обжалва избора на нов директор, а заседанието се насрочва за 2023 г. Петров губи делото, в което здравният министър трябва да доказва истинността на подписа си, но решението отново е обжалвано от общината и така той продължава да се крепи на поста си и да превръща болницата в едно от най-задлъжнелите лечебни заведения в България.

Гарантирано от ГЕРБ

Директорът на болницата д-р Красимир Петров е хирург, дългогодишен неин кадър и заместник-директор, общински съветник и два пъти депутат от ГЕРБ, а от 2017 г. ръководи болницата. Медиите познават д-р Петров не толкова като умел управленец или известен хирург, колкото като страстен и неуморим пътешественик - той е посетил всички 196 международно признати държави в света. И, разбира се, като директор на една от най-задлъжнелите държавни болници в България, дежурен шампион в топ-10 на лечебните заведения по просрочени задължения.

Според имотната му декларация в КПКОНПИ за 2022 г. д-р Петров изглежда е пестил пълната си заплата години наред. В нея е записано, че той получава единствено месечна заплата от 5670 лв., не притежава нищо, освен стар "Опел", купен за 500 лв., но пък за сметка на това е титуляр на банкови влогове от близо половин милион лева.

Управляваната от него болница "Св. Анна" е акционерно дружество с мажоритарен собственик със 73.56% на държавата, представлявана от министъра на здравеопазването и миноритарни собственици с 26.44% общините от Варненска област, като община Варна притежава 22.13% от дружеството.

До последните години "Св. Анна" беше мрачно място, но претърпява множество ремонти и обновяване на фасадата и хирургичните отделения за възрастни и деца, като ремонтът на детското отделение беше финансирано от община Варна и от дарения на фирми и граждани. Интересното при ремонтите е, че според одита на здравното министерство, повечето от тях са извършени от две фирми, притежавани от едно семейство.

В хирургията се извършва само 1 (една) операция.

Според писмения отговор до "Капитал" на д-р Петров, подготвен от пиар-специалист, през мултипрофилното спешно отделение на МБАЛ "Света Анна - Варна" са преминали 60726 пациенти през 2022 г. и 61 707 - през 2023 г. От тях около 14 хиляди са останали за лечение в болницата. Най-голям е делът на хоспитализираните от Варна-град и Варна-област (9592 за 2022 г.), следвани от Добрич - 1224, Шумен, Силистра, Търговище и Разград. В болницата са постъпили и 130 жители на Бургас, 79 софиянци и 21 души от Пловдив, както и 400 чужденци.

Според одита на МЗ болницата не си плаща редовно данъците, върши нарушения спрямо пациентите и РЗОК-Варна я глобява и разбира се - е в критично лошо финансово състояние, работи твърдо на загуба и допуска просрочени задължения.

Според последния отчет на болницата за 2022 г. тя е формирала с 2 млн. лв. приходи по-малко от 2021 г., а именно 31.026 млн. лв. Лечебното заведение разполага с 408 легла, използваемостта на леглата е 45%. Основната част от приходите са отишли за заплати на намалелия с десет души персонал от 934 служители, чиято основна част са санитарите - 377. За персонал се харчат около 24 млн., което прави средна брутна работна заплата на човек от персонала от 2150 лв., като в това число влизат трудовия стаж, нощните и извънредни дежурства, както и допълнително материално стимулиране на работещите.

Директорът отбелязва, че всъщност средната минимална работна заплата на лекари без специалност и специализанти е 1250 лв., а на лекарите със специалност - от 1220 до 2220 лв. Сестрите пък са с 1120 лв. заплата и ДМС от 800 лв. Годишно, по негови данни, напускат около 20 служители, средната възраст на медицинския персонал е около 50 години. Временно е преустановена дейността на отделение "Съдова хирургия".

Към края на 2022 г., болницата е с натрупана загуба от 12.673 млн. лв., като през последната година тя е нараснала тройно - от 1.235 млн. на 3.538 млн. лв., задълженията към доставчиците и държавата са 10 572 млн. лв., като просрочените от тях са 6.452 млн. лв.

Дори само заради тези резултати, здравното министерство би трябвало да е сменило директора, но и до момента то не може да се справи със съдебната сага около д-р Петров и той си стои на поста. Държавата се опитва да спаси "Св. Анна" и й позволява да изтегли кредит от 6 млн. лв. за погасяване на задълженията си, но той не й помага и болницата иска още заеми. Освен това здравното министерство, а и община Варна редовно инвестират в обновяването на болницата, като през 2022 г. само приходите от дарения от държавата формират близо 13% от приходите на болницата.

Проблемът е, че нищо не помага и към третото тримесечие на 2023 г., задълженията на болницата нарастват с ⅓ и достигат 15.235 млн. лв., а просрочията са близо 2 млн. лв. и броят на сестрите продължава да намалява.

"В резултат на лошото управление болницата продължи да трупа задължения. В момента има устни разпореждания да не работим повече с фирми за медицински изделия и импланти, към които има натрупани задължения", допълва д-р Ивайло Митковски, ортопед в "Св. Анна", народен представител от ПП-ДБ и член на парламентарната здравна комисия.

Един от приходите, които би могъл да даде въздух на болницата във финансов и в кадрови смисъл - този от специализация и обучение на студенти, формира едва 0.4% от приходите й или около 16 хиляди лева и продължава да спада.

Директорът обяснява в писмения си отговор разпада с това, че "лечебното заведение в синхрон с всички областни болници, обслужващи спешността в региона, работи в условия на хроничен финансов дефицит", а инфлацията и повишаването на минималната работна заплата за 2024 г. също повишават разходите спрямо приходите на болницата.

Той допълва, че МБАЛ "Света Анна - Варна" безотказно приема и обслужва всички, които се нуждаят от спешна помощ 24 часа в денонощието и заради мощния си реанимационен сектор и високоспециализиран персонал в областта на хирургията и травматологията,

"МБАЛ "Света Анна- Варна" функционира фактически като спешната болница на българския Североизток, която поема над 90% от хирургичната спешност и тежкия травматизъм в региона, а през активния летен сезон, практически обслужва населението на цялата страна, както и чужденци от всички краища на света, избрали Северното Черноморие за курортна дестинация. Около 5 % от хоспитализираните пациенти са неосигурени, т.е. тяхното диагностициране и лечение се покрива изцяло за сметка на болницата, а доплащането от пациентите формира около 2% от общия приход", се казва в отговора. Директорът допълва, че болницата е депозирала молба в министерството ясно да формулира ролята на лечебното заведение в здравната карта на региона и едва тогава ще е възможно да се фиксират и адекватни мерки за финансово стабилизиране с пряката намеса и участие на държавата.

Защо "Св. Анна потъва"?

Завесата до известна степен вдига прекаралият три месеца на поста прокурист, изпратен от последното служебно правителство да оздрави финансово болницата - д-р Влатко Глигоров. Той изпраща доклад до министъра, заедно с оставката си. В него споменава, че дружеството се управлява без правила и методики, а директорът и екипът му крият наличната информация от прокуриста, пратен да оздрави болницата.

Глигоров казва на министъра, че липсва и желание, и капацитет от страна на ръководството на МБАЛ "Света Анна - Варна" да съдейства активно в търсенето на решения за излизане от дълговата спирала, която продължава и припомня, че министерството е отказало втори кредит на болницата заради фалшификация на данните за капитала на болницата във финансовите отчети и документите за кредит.

"Въпреки многократните ми разговори с ръководството на МБАЛ "Света Анна - Варна" не намерих подкрепа и разбиране за необходимостта от приемане и въвеждане на антикризисен план - актуализирани правила и методики за ефективно и рационално управление на финансовите ресурси, кредитните задължения и човешкия ресурс, за да може получаването на кредита да има оздравителен характер", пише прокуристът. За времето на престоя му той няма възможност да се срещне с никой от началниците на клиники и отделения, а говори само с администрацията. В същото време точно когато Глигоров отсъства, директорът еднолично си провежда срещи с най-големите кредитори, на които се уговаря, че ще им плаща определени суми, за да не заведат нови съдебни искове и да блокират отново банковата сметка на болницата.

Празните коридори са визитна картичка на болницата.

Одиторите на министерството на здравеопазването констатират подобни нарушения. Според техните заключения директорът еднолично се занимава с обществените поръчки, а видно и с определянето на заплатите и допълнително материално стимулиране, което означава, че тези процеси зависят пряко от личното мнение на директора.

Освен правила за какъв точно труд се дава допълнително материално стумилиране, болницата няма и разписани правила и процедури за предотвратяване и разкриване на измами и нередности, казват одиторите. Те намират, че влошаването на финансовото състояние се е задълбочило и че стойността на загубите е по-голяма от стойността на вземанията и наличните парични средства, а дружеството твърди, че е взело мерки за ограничаване на разходите, но не казва какви. Одиторите пишат, че разписаните вътрешни правила и контролни процедури за управление на задълженията на болницата не са ефективни.

Проверяващите констатират, че за разлика от правилата за заплати, болницата има етичен кодекс и вътрешни правила за наказания, които се прилагат редовно към несъгласните с мнението на директора. Например, назначеният за директор на мястото на Петров през 2021 г. лекар редовно получава дисциплинарни наказания.

"Причините за изпразване на болницата от съдържание са няколко. Едната са заплатите - аз съм убеден, че в тази болница заплатите са най-ниски в сравнение с лечебните заведения от цяла Североизточна България. Втората е, че отношението към персонала от страна на ръководството е безпардонен и безперспективността на работата. Това също води до текучество. И третото са дисциплинарните наказания, които се налагат за всякакви незначителни случки. Всичкото случващо се е еманация на това, което ГЕРБ предлага за варненското здравеопазване", казва д-р Ивайло Митковски.

Понеже правят преглед и на част от обществените поръчки, одиторите установяват, че директорът има обичай да разбива поръчките, например за канцеларски материали, на малки поръчки под прага на ЗОП, за да не организира една процедура, а да се договаря с която фирма реши.

При строителството нещата са още по-фрапантни - почти всички ремонти се извършват от една и съща фирма и то - некачествено, пишат одиторите, като цитират писмото на прокуриста. От одита е видно, че с едно изключение, ремонтите в болницата през последните години са извършени от фирмата "Бокат-Боневи", а когато това не е така - от ЕТ "Строймат - Анастасия Яначкова - Иван Бонев". Анастасия и Иван Боневи са родители на собственика на "Бокат-Боневи" и са родени съответно през 1936 и 1938 г., което сигурно ги затруднява да наблюдават отблизо строителството.

Ремонтираната през миналата година детска хирургия.

На въпроса дали наистина ремонтите се извършват само от една фирма, директорът отговаря, че "изборът на изпълнител на всички извършени в болницата ремонти се осъществява след провеждане на процедура по реда на ЗОП, като водещ критерий за избор на изпълнител е най-добра цена".

"Ремонтите наистина бяха наложителни, но въпросът е кое е по-важно - да имаш храна или да караш Мерцедес. Когато не можеш да плащаш достатъчно и хората ти се разбягват, няма значение, че имаш нова операционна, която е празна", казва д-р Митковски.

Одиторите намират и още безобразия - например, те не могат да установят точния размер на активите на болницата, защото се оказва, че върху медицинското оборудване няма инвентарни номера. От болницата се оправдават, че мият апаратите със силни препарати и номерата се заличават с времето.

"Св. Анна" е просто единият от множеството примери как държавата в лицето на министъра управлява собствеността си в здравеопазването - с широко затворени очи и със завързани от съда и останалите политици ръце. И докато директорите не започнат да бъдат избирани не като партийна квота, а като професионалисти, които наистина поемат ангажимент да лекуват качествено, да плащат на медиците и да си обслужват задълженията, а министерството не използва всичките си законови възможности да ги наказва за безобразно ниските заплати на персонала, пациентите ще продължат да играят на лотария на кого ще случат в тежките моменти, в които пристъпват вратите на спешното отделение.