Диагноза "катастрофа"

Всъщност за разлика от много други държави африканската чума не връхлетя внезапно България. Но едногодишният период от първите огнища до границата и настъпването в северните части на страната беше напълно пропилян от земеделското министерство, което иначе трябваше да вземе адекватни превантивни мерки. Такива са например рязко намаляване на популацията на диви прасета и по-засилен контрол върху домашните стопанства и те впрочем са разписани и в европейската пътна карта за борбата със заболяването. Нелогичното в цялата ситуация е, че дори самата агенция по храните беше обявила тези мерки като задължителни още през 2018 г. И неясно защо не ги приложи.

Вторият проблем, който от бранша оценяват, е първоначалната забавена реакция при избухването на кризата. Институциите буквално изгубиха първите няколко седмици от регистрирането на заболяването, за да вземат мерките, които впоследствие приложиха, включително ограничения в горите, колене на всички домашни животни, засилен контрол в кланиците за месо. А това забавяне в комбинация с пиковия летен сезон доведе до разпространението на чума на практика в цяла България. Действията на българските власти доведоха и до крайно необичайна за европейски политик остра критика от комисаря по здравеопазването Витянис Андрюкайтис, който съобщи в интервю, че страната е изправена пред риск да изгуби цялото си свиневъдство. Както и че кризата се случва, защото някой е бил "небрежен, не си е свършил работата както трябва и не е внимавал".

Какво предстои

Очакванията са, че с края на септември случаите с африканска чума вероятно ще намалеят драстично, защото пикът на заболяването е юли и август. Но това съвсем не прави по-лесна ситуацията в страната, защото предстои да се вземат мерки не само за локализиране, но и за изчистването от болестта. През последните години на различни места в Европа имаше случаи, в които година след първото огнище в даден район се получава второ. А избягването на такъв "рецидив" означава да се наложи стриктен и продължителен контрол и сериозни мерки за биосигурност.

Другата важна задача, която стои пред кризисните щабове и земеделското министерство, е свързана с усилията, които трябва да се приложат за стабилизиране на сектора, включително и чрез използването на възможностите от европейските фондове. ЕС има различни механизми за подпомагане на държавите при ветеринарни кризи. Едната от тях е чрез възстановяване на процент от разходите, необходими за ликвидиране на заболявания при животните, като България вече декларира, че ще търси такава помощ. В конкретния случай с африканската чума страната може да получи до 75% от разходите, направени за предприетите мерки, включително лабораторни изследвания, дезинфекции, умъртвяване на животни, както и обезщетения за собствениците, чиито животни е трябвало да бъдат умъртвени или чиято продукция е трябвало да бъде унищожена. По този механизъм България поиска първоначално 2.9 млн. евро за юли за разходи, направени от ветеринарните власти, както и още 11 млн. евро за обезщетения на свиневъди, но сумата впоследствие достигна общо 28 млн. евро и е възможно още да нарасне.

Другата, по-важна за бизнеса възможност обаче е за получаване на финансиране по линия на Общата селскостопанска политика, в която има заложени финансови механизми за действие в кризисни ситуации. Целта на средствата е да подпомогнат фермерите да се справят с последствията от някаква криза - например заболяване при животните. Така например през 2017 г. Полша защити бюджет от 9.3 млн. евро точно заради африканската чума по свинете. Средствата са за компенсации за свиневъди с под 50 животни, на които е била сложена забрана да отглеждат прасета за известен период от време като превантивна мярка. През лятото Италия получи финансиране от 32 млн. евро за загуби на местните птицевъди и производители на яйца покрай кризата с птичи грип в страната през последните две години.