🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Биокозметика по ясни правила

В Европа най-популярни са стандартите Natrue и Cosmos, които са използвани и от повечето сертифицирани български компании

   ©  Надежда Чипева
Бюлетин: Агробизнес и финансиране от ЕС Агробизнес и финансиране от ЕС

Най-важното от сектора на агробизнеса и еврофинансирането за земеделието всеки месец във вашата поща

Когато търсим козметични продукти без парабени и изкуствени съставки, обикновено гледаме дали върху опаковката стои надпис "био" или "органик". В Европа, САЩ и в много страни по света подобен надпис е гаранция, че продуктът е именно такъв. В България обаче няма закон, който да забранява подобни надписи или стикери да се лепят и върху продукти, които съдържат съставки, неотговарящи на световните стандарти за производството на биологична продукция.

Параграф 22 по български

Всеки "био" продукт е натурален, но не всеки натурален продукт е "био". За да бъде пуснат на пазара като такъв, той трябва да бъде сертифициран. А за да се случи това, този продукт трябва да отговаря на редица специфични условия. Получаването на подобен сертификат е трудна работа, свързана с инвестирането на немалка сума пари и прилагане на стриктен контрол върху производствения процес и произхода на съставките, които се влагат, казва собственикът на един от големите производители на биокозметика в България, Георги Колев.

Продуктите от неговата козметична марка Alteya са сертифицирани с трудния за постигане американски сертификат USDA. В Европа също действат редица международно признати сертификати.

В България обаче не работи регламентиращ орган, който да следи истинността на биологичната козметика, въпреки че у нас такава отдавна се произвежда и се предлага на пазара. На практика липсва и закон, който да забранява лепването на етикет "био" или "органик" на други козметични продукти освен на произведените по правилата и изискванията на признатите в Европа и САЩ сертификати. Всичко това изключително много усложнява ситуацията на пазара, казва Гергана Андреева, изпълнителен директор на Българската национална асоциация етерични масла, парфюмерия и козметика (БНАЕПЕМПК).

Стойността за тази сертификация обаче е доста висока за мащабите на родния козметичен бизнес, казва Андреева. "В сферата на козметичното производство в България в момента няма ясни правила, които да са одобрени от държавен орган. Затова всякакви фирми и организации слагат безразборно и неоснователно надпис "био" върху продуктите си и ги наричат както им е изгодно", посочват членове на асоциацията. Затова държавата трябва да приеме закон, в който ясно да регламентира кой и защо има правото да маркира продукцията си като "био", категоричен е Георги Колев, чиято фирма "Алтея органикс" е първият сертифициран производител на органична козметика в България.

На по-различна позиция е Росен Габровски, собственик и управител на веригата "Зоя БГ". "Действително, няма български орган, който да сертифицира биокозметиката, затова всички работим с европейски партньори. Министерството на земеделието и храните се занимава с правилата в сертифицирането на биохраните, но смятам, че ако и процесите по биосертифициране на козметиката преминат под неговата шапка, те ще се натоварят с много допълнителна бюрокрация", смята Габровски.

Европейско разнообразие

Друг проблем за производителите на биокозметика е, че дори в Европа няма единен сертификат за биокозметичните продукти. "Всяка страна е въвела свой собствен сертификат – един е в Германия, друг е в Италия, трети във Франция и четвърти в скандинавските страни", посочва Маргарита Нешева, съсобственик във фирмата за козметични продукти "Фитокорд".

Сертифицирането само на един козметичен продукт по някой от европейските стандарти струва на производителя от 4000 до 10 000 евро. А ако искаш да сертифицираш 10 или 20 продукта?

Заради липсата на правила и високата цена на сертификата много фирми в България открито рекламират продуктите си като "био", без да имат сертификат, издаден от европейски или друг сертифициращ орган. "Не са редки случаите, в които прочиташ на етикета, че в състава на даден козметичен продукт се съдържат парабени и куп химически съставки, но на него пише и се продава като "био", посочва Георги Колев.Много от продуктите на "Алтея органикс" са сертифицирани с американския сертификат NOP (National Organic Program), обозначен на опаковката на продуктите като USDA.

Изискване на всеки сертифициращ орган е всички съставки, използвани в сертифицираните продукти, също да бъдат "био" сертифицирани. Затова "Алтея органикс" внася за нужните на козметичното си производство биосъставки с доказан произход от над 15 страни по света. Сред тях най-трудно се оказва доставянето на биологични консерванти, които удължават срока на годност на крайния продукт, без да се използва химия.

Експертите на "Биофарма" са минавали няколко пъти през процеси по сертифициране на биопродукти на свои частни клиенти. Заради липсата на единни изисквания някои сертифициращи органи допускат влагането на определени вещества в състава на козметичните продукти, други – не, казва мениджърът на "Биофарма" Лидия Кръстева. "Имаше много опити за създаване на единни изисквания за биокозметика, но без успех. Моето лично виждане е, че единният стандарт би убил голяма част от сертификаторите, което не е в тяхна полза. Това е основната причина за бавенето такъв да бъде приет", смята тя.

Габровски обяснява процеса на сертифициране в неговата компания. "За да получим сертификат от някои от чуждестранните партньори, сме в дълъг режим на комуникация, след това те идват на място и инспектират суровините и производствените обекти. Това, разбира се, е свързано с допълнителни разходи като командировъчните на тези експерти. При нас предстои смяна на сертификата при собствената марка козметика на Zoya - Zoya goes Pretty, която има Ecocert, но ще се сертифицира и с Cosmos. По наши изчисления това ще струва между 2 и 3 хил. паунда, което не е непосилен разход за една фирма. Ако си малък обаче, трябва да инвестираш повече време и енергия, за да водиш комуникация на едно по-глобално ниво", казва той. Според него европейските сертификати са атестат за качество и потенциалът на износа много зависи от това дали разполагаш с такъв. Стремежът е в Zoya повечето внасяни продукти да имат такива сертификати.

"Що се отнася до разликата в стандартите на отделните сертифициращи органи в Европа, е факт, че има нюанси, като например какъв точно вид биопродукти се влагат, но това най-често вълнува само по-консервативните потребители на здравословни и чисти продукти. Безспорен факт е, че в биосертифицираната козметика няма никакви вредни и синтетични съставки", казва Габровски.

В Европа най-популярни са стандартите Natrue и Cosmos, които са използвани и от повечето сертифицирани български производители на биокозметика. Такива са серията кремове "Бебе здраве - Био" с марка "Арома". Те са сертифицирани от Ecocert по стандарта Cosmos.

Производителите на биокозметика в България могат да се обърнат към редица сертифициращи органи от Европа - Ecocert, BDIH, U.K.Soil Association, Cosmos, американските NSF, USDA, малко известните австралийски органи като ACO и други. Обикновено производителите избират сертифициращи органи от страните, за които изнасят по-голямата част от продукцията си. Всички те обаче мечтаят за единен европейски стандарт, който би направил значително по-лесен пътя им от производството до търговския обект и крайните клиенти.

Липсата на единни европейски изисквания възпира и фирма "Фитокод" да тръгне към биосертифициране на своите продукти, въпреки че притежава защитен с патент полезен модел за влагане на определен щам от българската закваска "Лактобацилус булгарикус" в своите козметични продукти и е спечелила редица награди на световните пазари. "Предпочитаме да насочим усилията си към интересни и ефективни продукти, а не толкова към получаване на сертификат", казва собственикът на компанията Маргарита Нешева.

От юли 2019 г. влезе в сила е новият стандарт ISO 16128, който е първата крачка в опита у нас да се въведе някакъв ред в бизнеса с биокозметични продукти. Той дава указания за технически определения и критерии за природни и органични компоненти на козметичните продукти. Стандартът ISO 16128 е направен така, че производителят да може да изчисли точно колко процента от състава на продукта му са органични, натурални или има и други съставки. Когато производителят заяви претенции, че предлага биопродукт, той ще трябва да съобрази състава му с изискванията на новия стандарт. А това ще бъде основа за неговото бъдещо сертифициране.

Макар че стандартът влезе в сила от юли, много от производителите вече са изписали върху опаковките си точния състав на своите продукти и наличието на органични такива. Срещу всяка претенция на производителя ще се изискват съответните доказателства и аргументи, поясняват от Българската национална асоциация етерични масла, парфюмерия и козметика.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал