🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Чумата по свинете ще разбърка картината на животновъдството

Сред победителите е пазарът на пилешкото, което ще стане по-търсено

За 2018 г. най-големите животновъди са генерирали приходи от 937 млн. лв., което е с около 60 млн. лв. повече от година по-рано
За 2018 г. най-големите животновъди са генерирали приходи от 937 млн. лв., което е с около 60 млн. лв. повече от година по-рано
За 2018 г. най-големите животновъди са генерирали приходи от 937 млн. лв., което е с около 60 млн. лв. повече от година по-рано    ©  Велко Ангелов
За 2018 г. най-големите животновъди са генерирали приходи от 937 млн. лв., което е с около 60 млн. лв. повече от година по-рано    ©  Велко Ангелов
Бюлетин: Агробизнес и финансиране от ЕС Агробизнес и финансиране от ЕС

Най-важното от сектора на агробизнеса и еврофинансирането за земеделието всеки месец във вашата поща

Едва ли в момента има по-тъжен подсектор в земеделието от животновъдството. Чумата по свинете нанесе драматични щети и изтри години усилия в посока развитие на бизнеса. Ефектът на болестта ще си проличи в отчетите за следващата година на най-големите компании в животновъдството, като в основната си част големите се разделят на свиневъдите или птицевъдите заради индустриализацията в двата подсектора.

За миналата 2018 г. най-големите животновъди са генерирали приходи от 937 млн. лв., което е с около 60 млн. лв. повече от година по-рано, и за поредна година двете най-големи групи са на "Градус" при птицевъдството и "Бони холдинг" при продуктите от свинско месо.

Чумата по свинете обаче най-вероятно ще разбърка картината през следващата година. Освен изчезването на редица производители от картата кризата ще доведе и до ръст на цената на свинското. Това не е реакция само на случващото се в страната, но и глобално, като чумата доведе до избиването на над 1 млн. китайски прасета, до засилен внос от Европа и съответно недостиг на Стария континент.

От друга страна, някои представители на пазара очакват това да доведе и до ръст на цената на пилешкото и по-големи печалби заради страха от консумацията на свинско или високата му цена и съответно пренасочването на потребителите към алтернативни продукти и съответно тяхното оскъпяване.

Когато чумата удари, как ехото заглъхва

След като в началото на юли беше регистрирано първото огнище на африканска чума в лично стопанство в община Никопол, заболяването бързо набра скорост и се разпространи в Северна Централна, Североизточна и Югоизточна България, като във въпросните райони се намират на практика целите производствени мощности в свиневъдството.

Големите не бяха подминати и заболяването засегна седем промишлени свинекомплекса. Това са "Свинекомплекс Николово" в Русенско, който разполага със 17 хил. животни и е сред топ 20 на свинефермите в страната. Във свинекомплекса в село Бръшлен, пак в Русенско, в края на юли бяха евтаназирани 40 хил. животни. Още един засегнат русенски комплекс е "Голямо Враново" където първо бяха умъртвени 12 хил. животни, като от компанията се надяваха да запазят останалите 17 хил., които бяха в отделен блок, но от агенцията по храните поискаха и тяхната евтаназия.

Чума беше открита и в силистренските села Попина и Ветрен, в свищовското Българско Сливово и в промишлен свинекомплекс в с. Караманово, на дружеството "Вардмекс", собственост на Михаил Минчев.

Равносметката е тежка. По данни на агенцията по храните общо около 600 хил. животни се отглеждат в индустриалните ферми. В засегнатите големи свинекомплекси се отглеждаха повече от 130 хил. от тях, което представлява изчезване на над 21% от прасетата.

Изтрити прасета, изтрити приходи

Като приходи пораженията за бизнеса също са сериозни. Свинекомплексът в Бръшлен за 2018 г. има 32.7 млн. лв.приходи, което го нареждаше на 13-а позиция в сектор животновъдство, като за последната година компанията има близо 7 млн. лв. печалба.

Свинекомплексът в Голямо Враново за миналата година пък има приходи от 27.4 млн. лв. и заема 15-а позиция в класацията на най-големите животновъди.

За незасегнатите значително пък се увеличават разходите за биосигурност. За да се опита да спре чумата, вторият най-голям производител на свинско месо в страната - групата "Аякс", прибягна до алтернативно решение. Групата разполага с три свинекомплекса, като отглежда 120 хил. животни в три ферми край Стара Загора (Пъстрен и Боздуганово) и Добрич, село Козлодуйци, където са около 70 хил. Аякс 1" има приходи за изминалата година от 53 млн. лв., като отбелязва ръст от 86%. За да не се стигне до загробването му, от компанията са предложили на стопаните в Козлодуйци и в околните села да заколят прасетата по дворовете си срещу обезщетение от 250 лв. на глава, като това означавало общо около 55 прасета в Козлодуйци.

"Правим всичко възможно да обезопасим 3-километровата контролирана зона около комплекса преди евентуална регистрация на заболяването", обясни д-р Румен Караманов – управител на "Аякс 1", стопанисваща най-големия свинекомплекс в област Добрич.

В началото предложението не се е харесало на малките стопани, но по-големите рискове в крайна сметка са ги накарали да предприемат доброволно умъртвяване на животните, които едновременно са годни за консумация и ще им донесат и обезщетение. Едновременно с това така 70 хил. прасета ще бъдат запазени, както и работата на 160 души, работещи в комплекса.

Месото на раздора

Засега бизнесът на лидера в свиневъдството "Бони холдинг" успява да се спаси от чумата, като дружествата на холдинга в класацията ("Свинекомплекс Брестак", "Тетрахиб" и "Хибриден център по свиневъдство") запазват относително размера на бизнеса си от предходната година с изключение на "Тетрахиб", където прасетата се доугояват около 80 дни до достигането на тегло 105 - 110 кг. и се продават за клане, която свива приходите си с 12%. За миналата година консолидираните приходи на холдинга са 204.4 млн. лв., а печалбата е 11.7 млн. лв.

Освен от чумата холдингът успя да се спаси и от Маринела Арабаджиева - съпругата на хотелиера Ветко Арабаджиев. Двете страни се сблъскаха челно с правораздаването, след като Арабаджиева направи опит да овладее холдинга. Той е изграден от ловчанлията Борислав Николов, който във втората половина на 90-те години на миналия век приватизира няколко месокомбината – във Велинград, Правец, Ловеч, Карлово и Русе. През 2000 г. групата започва да инвестира и в собствено свинепроизводство. Придобитият са "Хибриден център по свиневъдство" в Шумен и множество свинекомплекси в Североизточна и Югоизточна България. През 2008 г. е осигурено и финансиране от ЕБВР и като миноритарен партньор влиза датската компания, доставчик на суровини за месопреработвателната индустрия - BHJ. Така компанията успява да се превърне в най-големия производител в сектора с изграден затворен цикъл - от отглеждането до крайните преработени продукти.

През 2014 г. обаче Борислав Николов загива в катастрофа на магистрала "Тракия". След смъртта му започват съдебни дела между наследниците. Освен съпругата и двете деца на Борислав Николов се оказва, че той е имал още три дъщери от друга връзка и майка им претендира за полагащите им се 44% от компанията. Тя съвместно с Маринела Арабаджиева прави опит да овладее контрола над "Бони", а впоследствие продава наследството на компанията на хотелиерката "М.А.". По искане на специализираната прокуратура обаче "М.А" е сред дружествата, в които дяловете на Маринела Арабаджиева са запорирани, и така възможностите на Арабаджиеви да предприемат нови действия спрямо "Бони холдинг" ще бъдат силно ограничени поне за известно време.

Полетът на пилешкото

Сред сочените победители от чумата по свинете е пазарът на пилешкото, което ще стане по-търсено. Лидер в класацията на животновъдите за 2018 г. отново е "Милениум 2000", която има 72.5 млн. лв. приходи. Тя е част от старозагорската група "Градус" (в нея влизат още "Жюлив", "Бисер Олива - 98") на братята Иван и Лука Ангелови, водеща началото си от 1992 г. от селскостопанския едноличен търговец "Градус-Иван Ангелов" и разраснала се до холдинг с дъщерни компании, специализирани в различни направления като фуражен завод, люпилня, ферми за родителски стада, ферми за угояване на бройлери, предприятие за преработка на птиче месо.

От лятото на миналата година "Градус" беше листната на Българската фондова борса и направи най-голямото IPO за последните 10 години и второто в историята на местния пазар листване по привличане на средства – 81 млн. лв.

Голяма част от целите в инвестиционната програма на групата вече са изпълнени. "Градус" предвиждаше най-много средства – 15 млн. лв., да отидат за разширяване на капацитета на фермите за родителски стада с цел увеличаване на произвежданите разплодни яйца. В края на миналата година с получените от борсата средства са били изцяло обновени наличните центрове на компанията в Русе и Стара Загора. В средата на октомври чрез дъщерното си дружество "Градус-98" компанията е завършила изграждането на нов център за основно стадо родители в русенското село Черна вода с инвестиция 3.5 млн. лв.

За постигане на заложената цел увеличаване на производството на пилешко с 30% се изгражда и нов център за бройлери в старозагорското село Маджерито, а инвестицията възлиза на малко над 2.38 млн. лв., като за тази година там се планираше да се завърши и втори център пак в Маджерито и със същия капацитет.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    qvd50491823 avatar :-?
    Костадин Иванов
    • + 1

    Свинска чума, кокоши грип, луда крава....
    Пазарът се пренарежда, но не за дълго, идва нов трус.
    Случайно ли става?

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал