Показахме, че можем да доставяме газ и в най-критичните периоди

Ако вземем предвид и липсата на достатъчно сняг в цяла Европа, поради което хидроцентралите ще работят с по-малка мощност, се създават още предпоставки за покачване на цените. Въпреки това не смятам, че ще има толкова драстично увеличение, каквото наблюдавахме миналата година. Дори и да няма никакъв газ от Русия (все пак миналата година беше осъществен голям обем преди прекратяването на доставките), тази година ситуацията е съвсем различна. Държавите осъзнаха, че са в състояние да реализират алтернативни доставки, въпросът е в цената. Тя винаги зависи от търсенето.

При това положение имаше ли смисъл от таван на газа, който въведе Европейският съюз? С какво помага той?

- Всъщност това е една административна намеса в пазара, допустима само в изключителни случаи и за много кратък период. Надявам се цените да не достигнат нивата, при които тази намеса ще е наложителна. Самите спорове в ЕС показаха, че заради различната степен на развитие на пазара страните трудно постигнаха съгласие за размера на тавана. Стигна се до компромис, който може да се окаже нецелесъобразен за всички, ако бъде приложен.

И все пак трябва да се отбележи, че този таван не се разпространява върху двустранната търговия, а само върху борсовата, която е по-малкият сегмент на пазара. За прилагането на тази мярка е необходимо едновременното изпълнение на две условия (висока цена на европейските хъбове и значителна разлика между тези цени и LNG пазара). Всичко това силно намалява вероятността от прилагане, както и възможното изкривяване на пазара.

Като говорим за газовите пазари, какви са приликите и разликите между българския и западните или с гръцкия и румънския пазар? Все пак вие работите в цяла Европа и виждате на практика разликите.

По отношение на структурата на потребление сравненията са трудни. В Гърция например (където българското дружество на МЕТ също оперира) по-голямата част от консумацията е за производство на електроенергия и по малка - за индустриалните клиенти. Там има терминал за втечнен газ, но няма хранилище.

А като инфраструктура как изглежда България?Винаги се е казвало, че сме газов център.

- За да бъдем истински газов център, е нужно да отговаряме на определени условия, които до този момент не са налични в достатъчна степен. Факт е обаче, че повечето от това, което трябваше да се случи като инфраструктура, се реализира - спорният проект "Балкански/Турски поток" и IGB се случиха, сръбската връзка се строи, има го интерконектора Русе - Гюргево, а по Трансбалканския газопровод тръгна реверсивен поток. Всъщност кой е най-изостаналият проект? Този, който зависеше само от България - разширението на хранилището в Чирен.

През 2023 г. влиянието на геополитиката върху цените на газа няма да намалее, но очакваме по-устойчиво поведение на пазарните участници и на държавите при провеждане на мерки за енергийна сигурност.

Възможно ли е да има някакви геополитически причини за неговото забавяне? Да сме по-зависими от "Газпром" например?

- Реализацията на този проект ще даде по-голяма гъвкавост и сигурност на всички пазарни участници. Не бих казал, че като транзитьор на газ през България "Газпром" би имал различен интерес, даже напротив. Освен техническото разширение ползата от "Чирен" можеше да се увеличи чрез предлагане на по-гъвкави услуги за пазарните участници.

Много се говореше в последните месеци за споразумението между "Булгаргаз" и "Боташ". Вие като участник на пазара как го оценявате? Имаше позиция на EFET, която казва, че е дискриминационно спрямо останалите играчи.

- МЕТ няма достъп до споразумението, а от ограничената публичната информация няма никаква яснота какви са ангажиментите на страните. Ето защо всеки коментар по тази тема би бил спекулативен. Единственото, което може да се тълкува като тревожен сигнал, е въпросната реакция на авторитетната Европейска федерацията на търговците на енергия (EFET) до българските институции. В писмо се съобщава, че подобни споразумения могат да ограничат свободния достъп до инфраструктура за останалите пазарни играчи. Ние насърчаваме конкуренцията и равните условия за всеки участник на пазара.

Като споменавате ролята на Турция, какво трябва България като държава да предприеме в най-скоро време, за да осигури стабилност в сектора?

- Определено трябва да се преразгледа нормативната наредба, има и известно ограничаване на конкуренцията, включително и с отмяната на програмата за освобождаване на природен газ. Като правила следва да се либерализира пазарът на газоразпределителните дружества. В момента той е до голяма степен монополизиран от локалните лицензианти. Тези решения не изискват инвестиции, по-скоро са плод на конструктивен разговор между заинтересованите страни и държавата. В дългосрочен план е ключово потреблението да се развие. Aко то продължава да се свива, основното предназначение на инфраструктурата, която имаме, все повече ще е за транзит. Съществено важно е да има консумация в страната.

В тази връзка какво смята да прави MET на българския пазар? Миналата година компанията влезе във фокуса на медиите след спирането на руския газ и договорите с "Булгаргаз".

- Когато една компания е частна и оперира независимо на пазара, тя може да бъде възприета различно, в зависимост от политическия ъгъл, от който се гледа. Нашата дейност винаги е била прозрачна, все пак става дума за мащабна компания, която развива дейността си в 27 страни и има дъщерни дружества в 13 държави. Количествата, които търгуваме годишно, са 20 - 30 пъти по-големи от потреблението в България. Освен че се нарежда сред най-големите търговци на ликвидни хъбове в Европа, МЕТ притежава и значителни енергийни активи, преди всичко генериращи мощности на ел. енергия (газ и ВЕИ).

Що се отнася до резервирането на слотовете в гръцкия терминал "Ревитуса" през 2022 г. - това се случи със съвсем други цели и идеята ни въобще не беше да доставяме толкова много газ в България. Ние имаме значително портфолио в региона, в Румъния и Унгария. За да сме отговорен доставчик, трябва да осигуряваме такива капацитети. Значителният брой на нашите крайни клиенти изисква алтернативни маршрути и гъвкавост на доставките. Постигаме това чрез резервиране на капацитети в множество терминали за LNG. Последната значителна сделка в тази посока е новият терминал за втечнен природен газ Deutsche Ostsee в Лубмин, Германия.

Ако говорим за бизнеса, през миналата година "МЕТ България" има 1.124 млрд. куб.м продажби, което е реално удвояване спрямо 2021 г. (вземайки предвид, че компанията оперира както на българския, така и на гръцкия пазар). Намалили сме малко продажбите на крайни клиенти, но това е разбираемо предвид свиването на консумацията в страната. В условията на динамично покачване на цените през изминалата година възможностите за трансгранична търговия се увеличиха значително. Ако говорим в перспектива, от няколко години плановете ни са за трайно присъствие на българския пазар със значителен пазарен дял, но все пак, без да се превръщаме в доминантен играч. Това би ограничило естествените ни предимства, които осигуряват и сегашния ни успех.

МЕТ се яви на търговете на "Булгаргаз" за доставки на газ през 2023 г. Какви количества ще доставите?

- Не мога да коментирам директно, тъй като организатор на търговете е "Булгаргаз" и като такъв следва те да предоставят подобна информация. Това, което мога да споделя, е, че МЕТ участва само за количества и месеци, за които има осигурени капацитети за коректно изпълнение на договора за доставка. Чрез този подход показахме, че можем да доставяме газ и в най-критичните периоди през годината. Дори когато се случват сътресения в световен мащаб, визирайки събитията през април-май 2022 г., ние отново допринесохме значително за сигурността на доставките в страната ни.

Какви ВЕИ проекти ще развива "МЕТ Енерджи" в България в следващите 2-3 години?

- До 2022 г. стратегическа цел на групата МЕТ беше компанията да придобие и да оперира ВЕИ с обща инсталирана мощност 1 GW. Първите успешни проекти бяха реализирани в Унгария и България, след което портфолиото се разшири в Испания, Италия, Румъния и Полша. В последното тримесечие на 2022 г. групата взе решение да увеличи инвестициите във ВЕИ до 2 GW, т.е. МЕТ ясно проявява интерес към подобни проекти в Европа. Увеличението на инвестициите тук ще зависи от това къде се нарежда страната ни спрямо останалите пазари, на които МЕТ оперира. Също от значение е и регулаторната рамка, т.е. дали държавата ще създаде достатъчно добри условия за тези инвестиции.

Това не означава, че компанията безучастно ще чака нещо да се случи, дори напротив. Към всяко от последните три правителства сме отправяли покана за обсъждане на наши проекти, включително за площадките на толкова спорните въглищни централи. Надеждата ни е по-скоро да има правителство с ясна перспектива, което е готово на конструктивен диалог за бъдещето на енергетиката в България.