По-скоро имаме нужда от еволюция, отколкото от революция
Карел Крал - главен изпълнителен директор на "Електрохолд България"
Съдържание от "Електрохолд"
Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица
Визитка
Карел Крал е главен изпълнителен директор на "Електрохолд България". Роден е в Чехия. Завършил е "икономически науки" в Университета в Пилзен. Близо 25 години работи в сферата на финансовите консултации, телекомуникациите, информационните технологии и енергетиката. От 2009 г. е част от управленския екип на "ЧЕЗ Груп", като от януари 2013 г. е главен финансов директор на "ЧЕЗ Груп" в Румъния. От 2015 г. е регионален мениджър на ЧЕЗ за България. След като през юли 2021 г. "Еврохолд" закупи активите на ЧЕЗ в страната, Крал е назначен за главен изпълнителен директор на "ЧЕЗ България", по-късно преименувано на "Електрохолд България".Много е важно да правим разлика между кризисна мярка и реформа на пазара
Напоследък много се говори за нов пазарен дизайн. Кое налага въвеждането му?
- Нека разгледаме ситуацията на пазара от последните две години. Цените на газа започнаха да растат още през лятото на 2021 г. заради недостиг на газ, а войната в Украйна усложни допълнително ситуацията. Цената, според сегашния пазарен модел, се базира на т.нар. marginal pricing, т.е. зависи от цената на най-скъпия източник. След началото на войната в Украйна, с цел гарантиране на енергийната сигурност, Европа взе решение всички хранилища на газ да бъдат запълнени поне 80% преди зимата на 2022 г. Това доведе до рязко увеличение на търсенето на газ, докато предлагането още повече намаля. В резултат цената на ел. енергията скочи драстично. Въпросът е дали е правилно цената на ел. енергията да бъде толкова тясно свързана с газа, тъй като Европа няма достатъчно собствени находища и ако залагаме на газ, тогава винаги ще бъдем зависими.
Тоест трябва ли да се отдели цената на газа от цената на ел. енергията?
- Според мен няма голяма логика в това, защото голяма част от електроенергията в Европа ще се произвежда от газ в замяна на въглищата. Това, че цените скочиха драстично, не е доказателство, че самият пазар не функционира, а точно обратното - пазарът работи като по учебник. При намалено предлагане и увеличено търсене цената на всеки продукт се увеличава. Ако отделим цената на газа от цената на тока, ще се наложи по някакъв начин да компенсираме загубите за производителите на газ.Има различни идеи как да се избегне негативният ефект от високите цени на тока върху цялата икономика.
Какви са тези идеи?
- В самото начало бяха т.нар. иберийски модел за таван на цената на газа и гръцкият non-paper - драстични мерки за разделяне на пазара и за отделяне на ВЕИ от останалия пазар. След това бяха публикувани non-papers на Франция и Португалия, където предложените мерки не бяха така драстични.
Последно беше non-paper на Германия, Дания, Холандия, балтийските републики и Финландия, където тази позиция е още по-смекчена. Обсъжда се дали имаме нужда от коренна промяна на пазарния модел, или по-скоро да променим параметрите и "настройките" на пазара.
Аз съм убеден, че по-скоро имаме нужда от еволюция, отколкото от революция.
Смятам, че по-голямата част от продадените количества трябва да са по дългосрочни договори, като има баланс между фиксирана и плаваща компонента в цената. Но самите участници трябва да имат интерес към това, а не към спот пазара.
Говори се също така и за Договори за разлика за производители. Не трябва да рискуваме да се загуби интересът на инвеститорите към новите мощности и по-специално ВЕИ заради "пререгулирането" на пазара.
Единственият път на Европа е да се инвестира масирано в развитието на нови ВЕИ, защото други ресурси няма. Като допълнение към тях според мен трябва да е ядрената енергия и по-специално малките модулни реактори.
Много е важно да правим разлика между кризисна мярка и реформа на пазара. Кризисната мярка е временна и пазарът не бива да работи в кризисен режим постоянно.
Къде е България в тази картина?
- България трябва да подкрепи развитието на ВЕИ, тъй като в момента част от производството идва от въглищни централи, които рано или късно трябва да затворят. Въпросът тук е, че самите потребители трябва да имат мотивация, каквато в момента нямат. Бизнесът получава компенсации, т.е. няма ценови сигнал от пазара да инвестира в енергийна ефективност. Същото важи и за битовите потребители. Предстоящата либерализация на пазара за домакинствата ще ги мотивира да инвестират в енергийна ефективност - фотоволтаици, термопомпи и други мерки за намаляване на потреблението, и да произвеждат електроенергия за собствени нужди. Това ще доведе до появата на т.нар. просюмъри (производители на енергия за собствени нужди) на българския пазар, което води до необходимостта от промяна в тарифната структура.
