Как ще се нареди газовият пъзел

Но ако трябва да се тегли чертата, ситуацията в Европа по отношение на природния газ е много по-добра, отколкото се очакваше. Предвид липсата на доставки от Русия и високите цени от миналото лято на европейските борси се очакваше, че зимата ще бъде студена и рецесионна. Държавите в ЕС успяха бързо да си осигурят алтернативни доставки на втечнен и тръбен газ, а зимата беше една от най-топлите в историята. Конкретно в България това е най-топлата зима, откакто има метеорологични данни, като прекият резултат е с близо 20% по-малко потребление на газ.

Златното синьо гориво

От миналия април България не разчита на руски природен газ. Дори и да има спорове по въпроса дали определени количества са с руски произход, по-важната тема е за липсата на руския доставчик "Газпром" на българския пазар, което принуди "Булгаргаз" да започне да търси алтернативи.

Благодарение на пускането на гръцкия интерконектор ICGB България започна да получава пълните количества азерски газ по договора с Azerbaijan Gas Supply Company без допълнителни надценки.

Останалите си количества природен газ България набавя през гръцкия терминал за втечнен газ (LNG) в Ревитуса. Именно около него се породиха редица спорове по въпроса дали "Булгаргаз" се справя успешно с търговията и дали българските потребители плащат повече в крайна сметка.

"Търговете в терминала "Ревитуса" са по 60 минути, като последните 15 минути има т.нар. внезапна смърт. Това е и причината понякога да не се успява да се вземе слот, за който сме участвали. Отгоре на всичко "Булгаргаз" има определен таван на цената, може да плаща по чисто обективни причини", обясни шефът на "Булгаргаз" Деница Златева по време на конференцията на "Капитал" Energy and Power.

Частични са случаите, в които страната разчита на други терминали за втечнен газ - например някой от турските.

Един от бъдещите фактори за България, а и за целия регион, ще бъде новостроящият се терминал за регазификация в Александруполис, в който България има дял от 20% чрез "Булгартрансгаз".

"За капацитета в Александруполис се организира дългосрочен търг: 4 от 14 регионални играча са вече шортлистнати, като 1-2 доставчика ще бъдат избрани през април за 10-годишен период", заяви още Златева.

Покрай този терминал ролята на интерконектора с Гърция ще става все по-важна, тъй като ще се открият възможности за транзит към Европа.

"С терминала в Александруполис ICGB ще стане важен фактор за целия регион заради прилива на втечнен газ. Един от резултатите е, че от декември 90% от капацитета е запълнен по тръбата за транзит", заяви по време на газовия панел на конференцията Теодора Георгиева, изпълнителен директор на ICGB.

Сметките показват, че от 3-те млрд. куб.м наличен капацитет малко повече от половината са запазени от местните търговци, което означава, че над 1 млрд. куб.м допълнително може да отиват към други държави от Трансадриатическия тръбопровод (TAP). "Капацитетът ще бъде увеличен на 5 млрд. куб.м през 2025 г.", добави още Георгиева. Това ще стане чрез изграждането на компресорни станции.

Кой ще вземе скъпия газ и ще достави евтин

Неочакваният проблем за България и Европа в момента е какво да прави с нагнетения през 2022 г. газ в хранилищата си, който беше купуван на 7-8 пъти по-високи цени от сегашните. Топлата зима и презапасяването са причината в момента доставчиците да предпочитат да купуват на борсови цени, отколкото да използват вече наличния си газ в хранилищата, и към 10 март те са запълнени средно 57%.

Освен това има и спад на потреблението. "Към март вече няколко контрагента на "Булгаргаз" искат да намалят заявките си за купения газ с 6%, което се равнява на 130 хил. мВтч", заяви шефът на "Булгаргаз".

Според други местни играчи проблемите в България са в ниското потребление и липсата на изградена местна инфраструктура, която да дава възможност на потребителите да се възползват от горивото.

Според Светослав Иванов, изпълнителен директор на "Овергаз инк", България не се възползва от природния газ така, както го правят други държави. "За съжаление всичките инфраструктурни проекти в България са предназначени само за транзитиране на природен газ през България до някъде другаде. Има пасивност по изграждането на местна инфраструктура, като 70% от общините нямат достъп до газопреносната мрежа", заяви той по време на конференцията на "Капитал". И добави: "Шест пъти повече газ е транзитиран, отколкото е местното потребление, като нашето потребление постоянно намалява и изоставаме по този показател много от Гърция и Турция."

В същото време едва ли е имало друг момент в българската енергийна история, в който страната да завърши два тръбопровода с чужди държави в рамките на година и да започне разширяването на газовото си хранилище.

"Газовата връзка със Сърбия трябва да е готова през октомври 2023 г. Тя ще даде възможност за доставки от нови източници - тръбата, по която може да влизат 1.8 млрд. куб.м на годишна база, е и с реверсивен капацитет", сподели Дарина Колева, председател на управителния съвет на държавния газов оператор "Булгартрансгаз", като след това добави, че се очаква да се изградят газови лупинги и към Гърция и Северна Македония скоро, което допълнително ще спомогне за свързаността на България.

Сръбската връзка и разширението на "Чирен" до двойно по-голям капацитет ще дадат възможност на България да е много по-гъвкава в доставките на природен газ. Интерконекторът през западната ни съседка ще позволява достъп до терминали за втечнен газ на Адриатическо море и дори възможност за вземане на количества от Северна Африка. От "Булгартрансгаз" запазиха мълчание по въпроса какъв е международният интерес към хранилището и дали има вече заявки от местни играчи да съхраняват газ там, но е почти ясно, че най-голямото хранилище на Балканите ще подобри ситуацията през зимните сезони не само за нашата страна. "Сключихме наскоро междусистемни споразумения и с Литва и Северна Македония, което доказва интереса към българския пазар", зави още Колева.

България има и други възможности от запад. Според изпълнителния директор на "Овергаз инк" Светослав Иванов изграждането на LNG терминала в албанския град Вльора зависи изцяло от мениджмънта на Трансадриатическия тръбопровод и вероятно ще отнеме време, тъй като Албания няма и метър газова инфраструктура. Преди няколко месеца доставчикът на природен газ и американската компания Excelerate Energy се споразумяха за резервиран капацитет до 1 млрд. куб.м в дългосрочен план поне 10 години през нов терминал, който ще бъде изграден около Албания, но още не е ясно кога точно.

Че Европа вижда България като стратегически партньор в еманципацията си от руските доставки на газ, се вижда и в потока на безвъзмездни средства по посока на страната ни. Почти всичките нови проекти ще получат финансиране по грантови споразумения, като цялата сума минава 200 млн. лв., които директно ще захранят развитието на мрежата на България и страните наоколо.

При всички случаи бъдещето на българските доставки на природен газ зависи от доставките на втечнен газ, били те от САЩ, Катар или Австралия. Ролята на втечнения газ ще става все по-голяма по простата причина, че основният приток на тръбен газ в Европа доскоро беше Русия, а неговите алтернативи - Норвегия и Алжир, трудно ще запълнят дупката моментално, а дори и да могат, по чисто географски съображения газът няма как да стигне до България.

Доказателство за това е, че в последните месеци съотношението в българския микс между втечнен и тръбен газ е 70/30 (при 100% тръбен преди това), като при нарастване на потреблението частта на LNG само ще расте. В същото време България има инфраструктурата да транзитира количества почти навсякъде в Югоизточна Европа и съответно да печели от това. Остава въпросът на каква цена ще задоволява местното си потребление в следващите месеци. Тук, изглежда, има консенсус, че сякаш времената с високите цени са зад гърба на европейските борси и моментните котировки от 40 - 50 евро на мВтч ще диктуват темпото занапред.