Печалбите от "Турски поток" ще са мираж поне до 2035 г.

След по-малко от две седмици България би трябвало да започне да транзитира руски природен газ от турската до сръбската граница по продължението на "Турски поток". Според изпълнителния директор на държавното дружество "Булгартрансгаз" Владимир Малинов (пред в. "Труд") дневният капацитет в началото на 2021 г. ще бъде по 15 млн. куб. метра. Това обаче е твърде малко на фона на възможностите на газопровода - 54.6 млн. куб.м при входа от Турция и 38 млн. куб.м. при изхода към Сърбия. А причината е, че все още не са готови компресорните станции "Расово" и "Нова Провадия" и съответно няма как да се постигне нужното налягане.

Как обаче това ще повлияе на очакваните приходи от проекта? Погледнато формално, слабия старт на газопровода беше очакван и от самата "Газпром", която е резервирала пълно натоварване едва в края на 2021 г. Проблемът обаче е, че преносът на газ трябваше да започне още в началото на 2020 г., и според договора с руската компания да продължи точно 20 години. За този период таксите са фиксирани и не могат да се променят, като се дължат само за реално пренесените количества. С други думи, забавеното строителство и слабото натоварване могат да изправят "Булгартрансгаз" пред сериозно финансово изпитание - все пак общите разходи за газопровода и компресорните станции са около 3 млрд. лв., а има и други проекти като инвестицията в терминала за LNG край Александруполис, за които също са нужно десетки и дори стотици милиони.

Какво показват сметките

При проведената в началото на 2019 г. процедура за резервиране на капацитет по "Турски поток" през България бяха определени и самите тарифи. На тази база може да се пресметне, че при 15 млн. куб.м на ден, както казва Малинов, "Булгартрансгаз" ще получава около 12 млн. лв. месечно. Разчетите от процедурата за резервиране на капацитет обаче сочеха, че през 2020 и 2021 г. държавната компания трябва да събира средно по 13 млн. лв. Или по план за двете години постъпленията се очакваше да бъдат общо 312 млн. лв., а реално ще са 144 млн. лева - на практика за една година. Годишните експлоатационни разходи, изчислени от самата "Булгартрансгаз" и одобрени от КЕВР, пък са в размер на 131.4 млн. лв. на година. Което буквално означава, че през 2021 държавната компания няма да може да си възвърне почти нищо от инвестицията в газопровода.

Това е важно, защото проекта не се финансира изцяло със собствени средства на държавната компания, а и от изпълнителя, който ще начислява лихва от 4.1% на година за осигурените от него суми. Според подписания тази есен анекс между "Булгартрансгаз" и консорциум "Аркад" само 517 млн. евро може да се платят авансово от държавното дружество и съответно за тях няма да се начисляват лихви. За останалите грубо около 600 млн. евро Arkad ще опрости само до 3.8 млн. евро от лихвите, които иначе за целия период от 10 години биха били около 130 млн. евро.