🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Експанзията на мистериозната MET Group в България

Швейцарският холдинг ще пренася газ по "Турски поток" през страната и купува петия по големина вятърен парк у нас

Темата накратко
  • Швейцарският холдинг с унгарски собственици и руски връзки в миналото става ключов играч в българската енергетика.
  • Скоро МЕТ ще придобие голям вятърен парк в страната и не изключва нови подобни инвестиции.
  • Софийското дъщерно дружество, което взе капацитет от "Турски поток", отчете близо 100 млн. лв. приходи за 2019 г. от търговия с газ и ток.

В доминирания от големите държавни компании енергиен сектор на България навлизането на частни, а особено чуждестранни играчи, които нямат и връзка с управляващите, е изключително рядко събитие. Затова всеки подобен опит привлича внимание и един такъв е в ход.

Когато през 2017 г. базираният в Швейцария холдинг MET, зад който официално стоят унгарци, а в миналото и руснаци, регистрира българското дружество "МЕТ енерджи трейдинг България", никой в бранша не му обърна особено внимание, а за обществото компанията остана напълно неизвестна. Две години по-късно МЕТ е един от значимите търговци на ток и газ в страната, като увеличи оборота си до внушителните 92 млн. лв. и направи заявки за още по-голямо разрастване. Паралелно с това българското подразделение на швейцарския холдинг стана единственото друго дружество освен руската "Газпром експорт", което резервира капацитет за пренос на газ по продължението на "Турски поток" през България. А в момента е в ход и сделка за покупка на голям вятърен парк в страната от друга дъщерна на MET фирма - MET Renewables Holding.

Заради двете нови линии може да се очаква през 2021 г. ролята на MET в България да стане наистина осезаема - чрез поделенията си компанията ще произвежда и търгува електроенергия, както и ще може да доставя и транзитира природен газ на едро и за крайни клиенти.

Първият порив към актив

Първата инвестиция на MET в български актив ще бъде придобиването на петия по големина вятърен парк - този на "Енел грийн пауър България" край Каварна с мощност 42 мегавата. Сделката бе обявена през октомври тази година, а на 17 ноември бе подадено и съответното съобщение до Комисията за защита на конкуренцията за нея. Очаква се регулаторът да се произнесе до края на годината или най-късно в първата седмица на 2021, като няма видими причини за отказ.

"MET Group вече присъства на пазара с други търговски дейности, следователно наблюдавахме отблизо местните възможности за сливания и придобивания и с тази транзакция намерихме подходящата точка за влизане. България има силно развита индустрия за възобновяема енергия с благоприятни метеорологични условия", заявиха от компанията за "Капитал" и посочиха, че имат за цел да създадат диверсифицирано портфолио за производство на възобновяема енергия от няколко стотици мегавата в Централна и Източна Европа, включително слънчеви и вятърни проекти.

От компанията не оповестяват стойността на конкретната сделка. Пазарната оценка е трудна, тъй като в България продажби на вятърни паркове не е имало през последните години. Освен това бизнесът не е стандартен - освен преференциална цена за изкупуване на енергията има и ограничен живот - 25-30 години, след който турбините стават неефективни. Конкретният вятърен парк на "Енел грийн пауър България" е въведен в експлоатация през 2010 г., като има 25-годишен договор за изкупуване на произведената енергия по преференциални цени от НЕК. За миналата година общата печалба на 14-те дъщерни дружества на "Енел", които управляват отделените турбини (всяка с по 3 МВт мощност), е малко над 5.5 млн. лева (виж графиката).

Към момента остават 15 години по договора за преференциално изкупуване и още максимум 5 години допълнителен живот с намалена продуктивност и възможност за продажби на свободния пазар. Ако се направи сравнение с други регионални сделки и се вземе предвид оставащият живот на вятърните централи, може да се предположи, че оценката на придобиваните от MET активи е около 35 - 40 млн. евро. Самото плащане за придобиването обаче ще бъде значително по-малко, тъй като дружествата на "Енел" имат над 48 млн. лв. задължения - основно по инвестиционния кредит, който компанията майка им е отпуснала преди 10 години за изграждането на вятърните турбини.

Това не е първата ВЕИ инвестиция на MET в региона. Миналата година, пак през MET Renewables, групата започна работа по проект за изграждането на вятърната централа Plandište в Сърбия с мощност 102 мВт. Интересното в случая е, че партньор в начинанието е базираната в Сърбия енергийна компания NIS, която е собственост на руската "Газпром". MET Renewables и NIS създадоха съвместно предприятие, след като първата придоби от трета страна 50% дял в сръбския проект за вятърна електроцентрала.

"MET разглежда растежа на производството на енергия от възобновяеми източници в Централна и Източна Европа като основна част от своята бизнес стратегия занапред, като същевременно подкрепя енергийния преход от въглищата в Европа", се казва в изпратено преди година съобщение на компанията. Сега от базираната в Швейцария група заявяват за "Капитал", че активно проучват възможностите за по-нататъшен растеж в България.

Сянката на газовия гигант

Макар засега ВЕИ сделката на MET в България да е много по-видима, дейността на групата в газовия и енергийния сектор е далеч по-значима. А това не е изненадващо предвид факта, че през последните няколко години MET Holding се превърна в един от големите играчи на газовия пазар в Централна и Източна Европа с приходи почти 12 млрд. евро.

Местното подразделение "МЕТ енерджи трейдинг България" на MET Holding AG е регистрирано през 2017 г., но същинската дейност започва през 2018 г., когато са отчетени приходи малко над 18 млн. лв., основно от продажби към други дружества от групата в Румъния и Австрия. През 2019 г. обаче се вижда истински бум в развитието на бизнеса, като приходите достигат почти 92 млн. лв. (ръст от над 500%), което поставя дружеството сред 30-те най-големи в енергийния сектор.

От компанията обясниха за "Капитал", че използват за дейността си предимно финансиране от групата и собствен паричен ресурс. "Стратегията на "МЕТ енерджи трейдинг България" ЕАД е както да продава на крайни клиенти и търговци, така и активно да участва на съседните на България пазари за природен газ и електроенергия, като реализира арбитражни сделки", посочват в писмени отговори от компанията.

Конкретно сделките с природен газ на "МЕТ енерджи трейдинг България" са за 62 млн. лв. (или 68% от приходите), а останалите 30 млн. лв. са формирани от търговията с електроенергия - закупена от български производители и продадена на едро, вероятно при износ. Интересно е, че една трета от продадения природен газ е за крайни потребители, което означава, че "МЕТ енерджи трейдинг България" не просто е в търговията на едро, а вече се конкурира на българския пазар с компании като "Булгаргаз", "Овергаз" и т.н., а вероятно и на пазара на дребно в Гърция.

10% от консумацията на природен газ в Европа е обемът от изтъргуваните от MET Group количества през 2019 г.

Подробни разбивки във финансовия отчет няма, но се вижда, че 52% от общите приходи на компанията, или 47.8 млн. лв., са от продажби към местни клиенти, докато останалото е към чуждестранни лица, включително такива от групата на MET (18%, или 16.7 млн. лв.).

"За момента на съседните на България пазари на природен газ "МЕТ енерджи трейдинг България" е активно в Гърция и Румъния, тъй като само между газовите системни оператори на тези държави и "Булгартрансгаз" има сключени междусистемни споразумения. Очакваме такива споразумения да бъдат сключени и с газовите системни оператори на Турция, Сърбия и Македония. MET Holding AG има дъщерни дружества в Турция и в Сърбия, което ще ни позволи да разширим дейността си и на тези пазари", обясняват още от групата.

България на фокус

Изпълнителният директор на "МЕТ енерджи трейдинг България" Камен Ивчев определя пазара на природен газ в страната като сложен, с един основен играч - "Булгаргаз", който продава газа на клиентите си по договори с клауза take or pay и на цена, утвърдена от Комисията за енергийно и водно регулиране. "За търговците на природен газ е трудно да навлязат на този пазар. Но въпреки тези трудности през 2019 г. "МЕТ енерджи трейдинг България" успя да сключи договори с крайни клиенти. Това са дружества от сферата на: производството на стъкло и керамика, топлофикационни дружества, производители на строителни материали, химия, фармация, газоразпределителни дружества и други", коментира той пред "Капитал" и посочи, че дружеството купува природен газ в зависимост от пазарните условия от всички пазари, на които е активна групата.

Първите сделки с електроенергия пък са факт още от 2018 г. Към момента "МЕТ енерджи трейдинг България" е активна на всичките платформи на Българска независима енергийна борса и търгува с други компании от групата или с партньори на границите на България, с всички съседни системни електроенергийни оператори. "От края на 2019 г. дружеството започна и първите доставки на ел. енергия на индустриални клиенти, като търсим синергия между доставките на газ и ток", казва още Ивчев.

Той посочи още, че в контекста на инвестицията на MET Holding AG във вятърни паркове в България "МЕТ енерджи трейдинг България" ще засили присъствието си на пазара на електроенергия, като ще се насочи към развитие на балансиращата си група и нарастване на обемите, доставени на крайни клиенти. Същевременно, твърди още Ивчев, ще се запази фокусът и към трансграничната търговия.

Близостта до "Газпром"

"МЕТ енерджи трейдинг България" е единствената компания освен руската "Газпром", която взе участие в процедурата на "Булгартрансгаз" за резервиране на капацитет по продължението на "Турски поток" през България. Това даде повод за коментари в бранша, че МЕТ е близка до руска компания, но от дружеството са категорични, че подобни твърдения са неоснователни и не се базират на факти, а само на предположения. "Стратегията на групата включва трайно присъствие на пазарите в региона и в тази връзка за нас представлява интерес именно капацитет, който предлага нова връзка към пазари, където МЕТ има активна дейност", обясняват още от дружеството и посочват, че информацията за крайните собственици на МЕТ е публична и достъпна - 80% са физическите лица, пряко ангажирани в управлението на компанията, а други 20% се притежават от сингапурската Keppel Corporation (виж по-надолу).

А Камен Ивчев уточнява, че това не е транзитен коридор, а отделен вход от Турция и изход към Сърбия, където MET има свои лицензирани да търгуват с газ дружества, така че газ от всички източници ще може да стигне до Сърбия и от там, ако има пазарен интерес, да продължи към Унгария и Австрия. "Важно е да се подчертае, че има на дългосрочна база около 1.5 млрд. куб.м на година свободен капацитет към Сърбия и се очаква този капацитет да се вдигне с построяването на новия интерконектор България - Сърбия (IBS)", казва още той.

Какво още

"МЕТ енерджи трейдинг България" е един от активните участници на газовата борса "Газов хъб Балкан", като от компанията дори изтъкват участието си в първата сключена сделка на електронната платформа. С развитието на свободната търговия ролята на МЕТ в българския пазар вероятно ще се засили. Освен това дружеството определя като напълно допустим сценарий резервирането на капацитет по интерконектора с Гърция (IGB), както и "всеки друг, в който има търговска логика и позволява да се оптимизира портфолиото на компанията".

Очакванията на Ивчев са за една сравнително стабилна 2020 г. По думите му "МЕТ енерджи трейдинг България" увеличава количествата природен газ, които продава, в сравнение с 2019 г. както на пазара на едро, така и към крайни клиенти. Търгуваните количества ел. енергия обаче ще са подобни на обемите за 2019 г. заради намалената активност покрай ограничителните мерките срещу COVID-19. "Като цяло очакванията ни са приходите от продажби да са близки до тези от 2019 г. заради по-ниските цени газа", казва още директорът на дружеството.

В следващите две години изтича срокът на много дългосрочни договори за доставка на газ в региона, включително този на "Газпром" за България в края на 2022 г. Едновременно с това започват доставки по дългосрочни договори от други източници, например на азерски газ в обем 1 млрд. куб.м на година, който "Булгаргаз" ще започне да получава от 1 януари 2021 г. Променя се и инфраструктурната среда - възможности за реверсивното използване на съществуващи трасета, изграждане на нови газопроводни връзки, LNG терминали и хранилища. Всичко това се случва на фона на новата енергийна регулация в ЕС, чийто акцент е трансформацията на енергетиката и постигането на нисковъглеродна икономика. "Това са фактори, които еднозначно определят не само 2021, но и следващите няколко години като изпълнени с динамика и предизвикателства за пазара на природен газ", смята Камен Ивчев и казва, че е трудно отсега да се правят категорични прогнози, но е сигурно, че пазарът на газ, какъвто го познаваме от близкото минало, вече няма да е факт.

Историята на МЕТ: начало в сянката на "Газпром" и Орбан

Официалната визитка на MET Group звучи така: европейска енергийна компания със седалище в Швейцария, в Цуг, която оперира на пазарите на природен газ, електроенергия и петрол. MET участва в 26 национални пазара за газ, 22 международни търговски хъба и в 14 държави чрез дъщерни дружества. През 2019 г. консолидираните приходи от продажби на цялата група са 11.7 млрд. евро, а обемът на търгувания природен газ е 50 млрд. куб.м. Според актуалните данни за собствеността 80% от MET е собственост на нейни служители, а 20% - на сингапурската Keppel Corporation. Изпълнителен директор е унгарецът Бенджамин Лакатос, който е и съсобственик.

Историята на създаването на групата обаче се преплита силно с руските интереси в енергетиката, което до известна степен може да обясни и сегашното близко сътрудничество между швейцарския холдинг и руския концерн "Газпром" в Сърбия например.

MET е основана през 2007 г. от унгарската държавна газова корпорация MOL, за която тогава работи Лакатос. През 2009 г. обаче MET се трансформира в акционерно дружество и като партньор с 50% дялово участие се включва офшорката Normeston Trading Limited. Множество публикации в интернет и редица журналистически разследвания, включително документите от Offshore Leaks, сочат, че зад нея стоят руски лица или руски държавни компании.

Две години и половина по-късно Normeston Trading Ltd продава акциите си на RP Explorer Liquid Fund - друга офшорна фирма, зад която също се смята, че стоят руски интереси. По-късно както MOL, така и RP Explorer Liquid Fund продават по 10% от акциите си на главния изпълнителен директор Бенджамин Лакатос. По това време се появяват твърдения в медиите, че зад развитието на MET стои лично унгарският премиер Виктор Орбан, който, използвайки подставени лица, прехвърля целия газов бизнес от държавната MOL към новата частна компания.

През 2013 г. в Швейцария е основан MET Holding, който става 100% собственик на унгарската MET, като при сделката реално се извършва размяна на акции и собствениците на купуваното дружество станаха собственици на купувача. Казано иначе - създадена е нова "шапка" на компанията. Публикация в унгарския сайт https://energiaklub.hu от декември 2016 г. сочи, че скоро след сформирането на швейцарския холдинг RP Explorer Liquid Fund е продал две трети от акциите си на други офшорни компании, собственост на унгарците Ищван Гаранчи и Дьорд Наги. "Въпреки че унгарските и руските лица са представени като крайни собственици на уебсайта на компанията, поради относително голямата роля на офшорните компании не можем да бъдем убедени, че сред тях няма сламени мъже", пише още унгарският сайт, като посочва още, че е трудно да се разбере защо свързаният с Русия акционер RP Explorer Liquid Fund e продал по-голямата част от акциите си на унгарци. "Възможно обяснение е, че има тайни сделки между унгарското и руското правителство, тъй като по време на тези събития се водят преговори по няколко въпроса между лидерите на двете страни. Примери за това бяха обратно изкупуване на акциите на MOL в "Южен поток", дългосрочният договор за газ и реализацията на атомната централа Paks II", се казва в статията, която е била подготвена от Центъра за изследване на корупцията в Будапеща (CRCB) в рамките на проекта на Energiaklub, озаглавен "Противодействие на превземането на държавата чрез засилване на гражданските дискусии за унгарския енергиен сектор".

През 2018 г. мениджърите и малките акционери на MET, обединени в MET Capital Partners AG, начело с Бенджамин Лакатос изкупуват акциите от останалите собственици като MOL и RP Explorer Liquid Fund. За целта те използват заемни средства от ING Bank. Сингапурският борсов фонд Keppel Corporation пък влиза в MET през 2020 г. с 20% дял срещу 53 млн. евро.
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    olg05611268 avatar :-|
    olg05611268
    • - 1
    • + 4

    Чакам с нетърпение някой български енергиен експерт след този анализ да си отвори клоаката за диверсификация. Безкрайни благодарности за статията и че отваряте очите на всички!

    Нередност?
Нов коментар