🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Как румънските ВЕЦ-ове изпревариха българските

Румънската Hidroelectrica отчита рекордна печалба и излиза на борсата, докато НЕК все още има да плаща 4 млрд. дългове

Румънското държавно дружество Hidroelectrica обяви, че съвсем скоро очаква да пусне пакет от 15% акции на Букурещката фондова борса, с който да отвори път на инвеститорите към пазара на хидроенергия в страната. В момента компанията е 80.06% държавна, а 19.94% са на инвестиционния фонд Fondul Proprietatea.

Българският еквивалент на Hidroelectrica е Националната електрическа компания - държавно дружество, което притежава големите ВЕЦ-ове. Приликите обаче свършват дотук. За разлика от румънците НЕК и неговите собственици - БЕХ и Министерството на енергетиката, нямат никакво намерение за привличане на частни инвеститори.

Освен това обаче, което е и по-важното, Hidroelectrica е печеливша компания, в която реално някой би искал да инвестира. Докато НЕК е задушавана от многомилиардни дългове, макар в последните две години също да е на печалба.

Как ще ги стигнем румънците

Създадената през 2000 г. Hidroelectrica произвежда около 17 Твтч електроенергия, което в различни моменти е около 30% от общото производство на ток в страната. Желание за участие на компанията на фондовата борса има още от 2012 г., но това бива многократно забавяно от разнородни фактори, един от които е закон, който забранява продаването на държавни активи.

Румънският министър на енергетиката Вирджил Попеску обяви, че въпреки регулаторните пречки, се очаква най-късно през втората половина на 2022 г. IPO-то да се случи.

Настоящият миноритарен акционер - инвестиционният фонд Fondul Proprietatea, регистриран на борсите в Букурещ и Лондон, има участие и в други румънски предприятия на енергийния пазар като OMV PETROM и ENGIE ROMANIA. В края на полугодието фондът оценява делът си в държавната компания на 1.2 млрд евро, докато цялата компания на 6.1 млрд. евро.

По-интересното е, че финансовият отчет на фонда за първото полугодие на 2021 показва тенденция за сериозен ръст в печалбата на Hidroelectrica. От 160 млн. евро преди година до близо 100% ръст е 336 млн. евро. Това обаче до голяма степен се дължи на поскъпването на електроенергията на пазара от началото на тази година за разлика от същия период на 2020, когато бяха рекордно ниски заради локдауните.

Българската Национална електрическа компания също се възползва от пазарната конюнктура и към полугодието на тази година отчита малко над 190 млн. лв. при едва 50 млн. лв. за същия период на миналата година. Като причината за този ръст освен борсовата цена на тока е и по-голямото производство - с 84% повече спрямо същия период на 2020 г.

Въпреки това обаче компанията остава в критично финансово положение с дългове от над 4 млрд. лв. Половината от тази сума е свързана с плащанията по проекта АЕЦ "Белене", включително загубеното арбитражно дело срещу "Росатом".

Други почти 1 млрд. лв. са дължими към Министерство на енергетика за заем за погасяването на задължения към американските ТЕЦ отпреди години.

Друг проблем за НЕК е, че все още изпълнява функцията на посредник между ЕРП и пазара на електроенергия. България е обявила, че ще премахне тази роля на компанията през 2022 г. с либерализацията на пазара на ток на едро, включена в Плана за възстановяване.

Реформа?

Интересно е и друго - Hidroelectrica планира инвестиция от 42.6 млн. евро в огромен 45 мегаватов фотоволтаичен парк в южна Румъния, с който да създаде по-добър ВЕИ микс. В България действителността е друга - НЕК все още изпълнява предимно социални функции и не мисли или няма свободни средства за инвестиции, тъй като трябва да връща милиардни заеми.