Европейските енергийни министри решиха потреблението на газ да се свие с 15%

Това е и поредното много очевидно доказателство, че Москва използва най-силното си икономическо оръжие - енергийните доставки. Спорното техническо състояние на турбините изглежда просто като претекст за регулиране на доставките и предизвикване на хаос на континента.

За България ситуацията не се променя драстично, тъй като страната така или иначе не получава количества през руските тръбопроводи. Притеснителното обаче е, че хранилището в Чирен е на много по-ниско ниво спрямо средното в Европа, а страната продължава да разчита главно на азерски газ и малки количества втечнен газ. Цената обаче непременно ще се покачва, тъй като няма как трусовете в европейските индекси да не дават отражение и у нас. Дефицит на газ в Европа освен това би направил по-трудно и осигуряването на нужните количества в България.

Какво всъщност има в тръбите?

В последните два месеца "ремонт" на турбините се превърна в основния лост за спиране на количества по Северен поток. Първоначално проблемът беше, че една турбина е заседнала за ремонт в Канада и не може да бъде доставена от компанията Siemens до Русия заради санкциите. Редно е да се каже, че тръбата работи вече от доста време само на 40% от капацитета си. В крайна сметка беше направено изключение от санкциите за турбината и според руските източници тя се намира в транзит в Германия, а "Газпром" обяви, че е получена документация за ремонта ѝ. И така се стигна до 25 юли, когато "Газпром" обяви, че още една турбина има нужда от ремонт и това ще намали още повече потока на газ до 33 млн. куб.м на ден.

По-рано "Северен поток" беше изцяло спрян за една седмица през юли заради планов годишен ремонт. Това редуцира допълнително газовите доставки и постави плановете за 80% средна пълнота на хранилищата в Европа под въпрос. В момента те са пълни на 66%, а българското е само на 44%, което е най-ниското в съюза.

Така може да се стигне до вариант, в който най-големите опасения на Европа се реализират и Русия спре изцяло подаването на природен газ, било то поради технически или други причини.

Ясната стратегия на Путин, изглежда, е да всява страх в Европейския съюз, че ще спре газа през зимата Източник: Shutterstock

Предположението, че поведението на руския газов доставчик е изцяло политически мотивирано, за да се оказва натиск над Европа заради войната в Украйна, се потвърждава и от това, че не се използват алтернативни трасета за доставка на газ. Ако истинската причина беше технически проблем в "Северен поток", можеше да се увеличи подаването през някой от другите газопроводи, както в други подобни случаи преди войната. Никое от наличните трасета в Източна Европа обаче не е натоварено повече, за да компенсира липсата.

Любопитно е и изказването от днес на бившия президент на Русия Дмитрий Медведев в личния му профил в telegram. В него той намеква директно, че Европа ще страда през идващата зима и че това е в резултат на помощта към Украйна. В съобщението си той обвинява европейските лидери в инфантилност и намеква, че регулирането на газовите доставки въобще няма нищо общо с технически проблеми и турбини.

Брюксел взе решение

На извънредната среща на европейските енергийните министри в Брюксел на 26 юли беше приет планът на Европейската комисия да се намали потреблението на газ с 15% и да се търси пълна независимост от Русия до 2027 г. По повод първоначалните критики към него, бяха приети няколко нови условия, които позволяват изключения, но все пак газовото потребление ще бъде намалено с 15% през следващите осем месеца спрямо усредненото за същия период между 2017 г. и 2021 г.

Целите за доброволното намаляване ще станат задължителни, ако Брюксел прецени, че енергийната криза е станала изключително сериозна или ако три страни членки поискат промяна. Все пак изключения ще могат да бъдат искани от държави, които са изключително зависими от природен газ за производство на електроенергия, такива, които са запълнили хранилищата си, страни без алтернативни трасета и с много газоемки индустрии. Това обаче поставя под въпрос колко държави реално ще го спазват, след като например големите газови потребители като Германия и Италия имат аргументите да поискат изключение от новото правило.

Остават и въпросителни как ще приемат решението страни като Испания, които имат връзка с газови трасета от Африка или терминали за регазифициране и не са много зависими от руското гориво.

Намаляване на потреблението в България с 15% би означавало в следващите 8 месеца то ще трябва да спадне с около 350 млн. куб.м спрямо традиционните количества, които България изразходва. Проблемът е, че голяма част от българското потребление, колкото и малко да е то, е през зимата и е свързано с отопление- тоест, много трудно ще може да се лимитира.

Допълнително, България трудно би могла да иска да бъде изключена от новото правило, защото не покрива нито един от горепосочени критерии.