Най-голямата енергийна реформа

Същевременно ситуацията показа, че икономиката на страната не е чак толкова зависима от Русия, колкото се опитваха да я изкарат някои политици.

Наред с това най-накрая бе завършен проектът за междусистемната газова връзка България - Гърция, който като идея се точи още от 2009 г., а като строителство - едва от 2019. Ефективно тръбата ще може да се използва от следващия месец, като това отваря възможност за кардинално разместване на целия газов пазар в Балканския регион. Интерконекторът може да задоволи напълно нуждите на България от природен газ и дава достъп до два терминала за втечнен газ - в Александруполис и във Вльора.

Завършената връзка с Гърция може да размести целия газов пазар в Балканския регион. На снимката - премиерите Мицотакис и Петков. Фотограф : Reuters

Още важни промени

Извън газа в енергетиката бяха свършени и няколко други важни неща:

• Бе въведен таван на цените на тока за бизнеса до края на тази година, което дава голяма сигурност на компаниите в изключително турбулентната ситуация и волатилността на цените на енергийните ресурси.

• Имаше реален опит за реформа в НЕК след авариите в ПАВЕЦ "Чаира" чрез назначаването за директор на експерт от сектора - Мартин Георгиев, а не политически обвързан човек.

• Окончателно одобрен беше Планът за възстановяване и устойчивост, по който страната ще получи над 12 млрд. лева, като първите 2-3 милиарда се очакват още до края на тази година.

• Сформиран беше Консултативен съвет за Европейската зелена сделка, който да изработи националната стратегия за трансформиране на сектора.

• Гласувани бяха облекченията за изграждане на соларни системи за собствени нужди на бизнеса, така че проектите да могат да се случва много по-бързо - нещо, което е изключително важно за намаляване на разходите за ток на компаниите.

И спорни решения

Имаше, разбира се, и недотам добри решения и действия, които предизвикаха моментни, а и по-дългосрочни скандали:

• Изборът на Станислав Тодоров за председател на КЕВР, който бе обявен за незаконен от Конституционния съд. Сега, в последните дни на този парламент, това доведе до критична ситуация за работата на енергийния регулатор. Все още не ясно как в Народното събрание ще се реши казусът с избора на нов председател на комисията, но всичко това създава допълнителен стрес в системата.
• Тлеещият въпрос с "Топлофикация София" и многомилионните ѝ дългове към "Булгаргаз" и БЕХ остана без каквото и да е решение.
• Подписан беше спорен и неясен меморандум с инвестиционния фонд Gemcorp на Атанас Бостанджиев, който последно премиерът в оставка Кирил Петков обяви, че ще бъде развален.

• Почти напълно липсваха законодателни реформи в сектора, които да отпушат европейското финансиране.

Разбира се, опозицията използваше всеки момент, за да атакува енергийната политика на кабинета и да създаде усещане, че навсякъде в сектора цари пълен хаос и нищо не върви както трябва.

Реално обаче на фона на кризите, които бушуват в Европа и света, българската енергетика остава стабилна и дори отчита рекордни печалби. При това голяма част от печалбите на държавните енергийни компании се изземват за компенсиране на бизнеса.

Домакинствата няма да усетят поскъпване при тока, а неизбежният скок на цените на парното и топлата вода ще бъде донякъде компенсиран с намаляването на ДДС върху тези услуги.

Най-тежките предизвикателства обаче предстоят тази зима. Заради войната в Украйна и използването от Кремъл на газовите доставки като геополитическо оръжие в Европа може да има недостиг на газ и проблеми с електроснабдяването, които да изстрелят цените още по-нависоко. Затова ще бъде изключително важно кой ще е министър на енергетиката в този период и какво ще се случи с постигнатите от кабинета "Петков" ключови промени.