Страховете от рецесия натискат цените на природния газ и CO2 квотите надолу

Факторите за това са различни - от преодоляването на критичната зависимост от руски газ за тази зима, до страховете от забавяне на икономиката. Показателно е също, че според справка с цените от лондонската борса London Metals Exchange, която е референция за борсовите стоки в Европа, от юни насам медта, цинкът, алуминият и златото се сриват между 4-12%. Именно в част от тези стоки само преди няколко месеца имаше значителен ръст и именно техните котировки са добър сигнал как играта с лихвените проценти на централните банки се отразява на борсата.

"Причината за финансовата спекулация в пазара на суровини е, че има много на брой финансови играчи, част от които нямат реална оперативна цел. Такива, на които не им трябва реално газ, петрол и пр. Най-вече такива играчи са малките и големите хедж фондове. Тъй като цените на тези суровини се движат в тренд, това привлича и такива, които скачат на цената, без да правят фундаментален анализ. И когато те решат да ликвидират, това може да доведе до бърза промяна на цените в една или друга посока. Много от тях оперират на leverage (със заеми), което означава, че те могат да купуват много по-голям обем, отколкото се предполага", казва Пламен Моновски, съосновател на един от фондовете на световния инвестиционен лидер Blackrock.

Два пъти по-евтин газ

На 26 август или точно преди месец природният газ се търгуваше на рекордно високите нива от около 330 евро/мВтч (на нидерландската борса TTF). Днес, 26 септември, същият индекс се движи на нива от около 170 евро/мВтч, което е най-ниското от средата на юли насам. По друг начин казано, само за няколко седмици цената се срина с близо 50%.

Причините може да са много. От една страна, Европа беше готова да купува всичко на всяка цена, за да запълни газовите хранилища до 80% преди началото на октомври. Това предизвика паническо купуване и спекулативен елемент в момент, в който потреблението традиционно е по-ниско. Резултатът сега обаче е, че хранилището вече са пълни на 88% и търсенето на газ спада.

Друга причина е, колкото и парадоксално да звучи, че понижението на цените се свързва и с липсата на руски газ в европейските тръбопроводи. До момента руският газ беше по-скоро индикатор за високи цени. Нидерландският TTF индекс е тръбна борса, която се дирижира от количествата най-вече в "Северен поток". Москва обаче окончателно спря кранчето и в момента ликвидността на пазара не се определя от това дали има по-малко или повече руски газ в газопроводите, а на базата на реалното търсене и цената на втечнения газ.

Всички тези причини обаче не обясняват защо цените се сриват по толкова идентичен начин и на европейската и на американската борса. Което води до аргумента, посочен по-горе oт Пламен Моновски, че играчите на пазара предизвикват бърза промяна заради желание да продават. "Вероятността светът да мине през рецесия не е малка. Вероятността тя да е голяма е сериозна, въпреки че в момента безработицата и спестяванията не индикират типична рецесионна обстановка. Но скоростта, с която централните банки се борят с инфлацията, и вдигането на лихвените проценти, енергийните проблеми и други проблеми могат да задълбочат рецесионните процеси", заявява още той.

Квотите потъват

Индикатор за очакваното забавяне на икономиката в Европа са и цените на въглеродните емисии. Ако заводите очакват да работят по-малко, купуват по-малко квоти и съответно цената им спада. Точно това се случва и сега - от абсолютния рекорд от 100 евро/тон сега CO2 емисиите се търгуват на 65-66 евро/тон. Или има спад от над 30%.

И това се случва, въпреки че производството на ток в Европа се крепи на въглищните централи, които имат нужда от много квоти. В Германия в някои моменти до 1/3 от тока е от въглища, в Полша делът е 60%, а в България традиционно е около 40% (в момента над 50%, защото единият реактор на АЕЦ-а е в планов ремонт).

Едната причина може да е замразяването на цените на квотите в някои държави като Германия, която обяви план от 65 млрд. евро за подкрепа на индустрията и мораториум със срок 1 година. Това обаче би могло да има само частичен ефект. Брюксел все още не е приел общи мерки и не е използван пазарния резерв от квоти, чрез който се планира да се потиснат цените. Затова остава възможността цената да се срива заради очакваната рецесия или къси продажби (short selling) от спекулативните играчи на пазара.

Според Моновски това е съвсем реалистичен сценарии. "Цената може да се промени бързо при размяна на малки обеми или при промяна на представата, че нещата ще се променят в дадена посока, без те реално да са се променили. Самото усещане на борсовите играчи може да доведе до сериозно движение на пазара. Струва ми се, че трябва да преминем през една сериозна рецесия предвид движението на пазара. Допълнително, че вдигането на лихвените проценти не е добре за борсовите стоки като цяло. Не забравяйте, че те освен че могат да бъдат купувани, могат да бъдат продавани тип short sell. Ако погледнем британския паунд, той сега е уязвим и съм сигурен, че хедж фондовете именно го "шортват" в момента."