Шистовият газ - има ли бъдеще в България и Европа

Тази седмица германският финансов министър Кристиян Линднер обяви, че трябва да се сложи край на идеологизирането на темата и че предвид газовата криза, Германия трябва да използва фракинг за добива на шистов газ. "Има залежи, които трябва да използваме", заяви той. Едва ли обаче неговата идея ще бъде приета радушно в Бундестага, в който ⅕ от депутатите са от зелената партия и на тях се крепи коалиционното правителство.

Преди това бившият вече премиер на Великобритания Лиз Тръс отмени забраната за добив на шистов газ, но наследникът й Риши Сунак бързо я възстанови.

Ситуацията в България също е доста оплетена. Преди повече от 10 години - през зимата на 2012 г. в големите градове в България бяха организирани серия от протести под наслова "против шистовия газ". По това време малко хора в България знаеха какво въобще представляват думи като "фракинг", "шистови залежи" и "хоризонтално разбиване". А единици инженери бяха работили по подобни проекти извън страната.

Заради обществения натиск (дали спонтанен или подтикнат отвън и най-вече от Москва) обаче беше наложен мораториум от страна на първото правителство на Бойко Борисов, който ефективно важи и до днес. Въпросната забрана има директно отражение върху българската енергетика, защото България така и не успя да направи съществени проучвания за собствен добив и да стане ясно дали действително шистовите залежи, за които толкова се говори, са реални.

Мораториум върху шистовия газ

Формалната причината за наложената забрана в България бяха протести на граждани и зелени организации срещу американската компания "Шеврон", която беше получила разрешение да направи проучване в района на Нови пазар - град в област Шумен с около 10 хил. жители.

Действително Нови пазар е едно от най-интересните места в региона за добив на газ и според Васко Начев - инженер, работил на шистови сондажи извън България и ръководил шистов добив. "За мен най-много потенциал има в Северна България, блок Нови пазар, където "Шеврон" се бяха настанили. Данните показват, че има шистови залежи на малка дълбочина - 2500-3000 м, и има големи надежди, че те могат да се добиват. Никой обаче не знае колко точно има. И никой не може все още да каже. Това, което се тиражира в медиите, са чисти спекулации, като числата са пресмятани на базата на някой други находища и са умножавани по мощността и големината на трасето", коментира той за "Капитал" в началото на септември, седмица преди внезапната му смърт.

Автор : Капитал Преглед на оригинала

По онова време обаче лошата репутация на шистовия газ и технологията за хидравлично разбиване (фракинг) се простира в цяла Европа - протестите срещу добива в България бяха организирани дори от българи в Лондон и Копенхаген. Освен обичайните притеснения за замърсяване на почвата и земетресения, се смяташе, че фракингът предизвиква замърсяване на водните източници до степен, в която хората не могат да консумират вода в цели региони. По тази линия се появяваха и пропагандни филми като документалният Gasland, който показва как близо до шистови сондажи водата от чешмата става запалима. Години по-късно започва да циркулират разследвания, че Русия е спонсорирала пропагандни материали срещу шистовия газ в Европа.

За или против

В България през 2011-2012 г., общо взето, всички бяха срещу добива на шистов газ: общини, медии и политици знаеха много малко по темата и се обуславяха главно на данни, които имаха съмнителен произход. Екоактивистите пък бяха водени от убеждението, че добивът на шистов газ би бил пагубен за цели отрасли като земеделието. Изглежда, че от налагането на мораториума досега тяхното мнение не се е променило.

"Има възстановен вътрешен дебат в "Демократична България" - казва Борислав Сандов, един от участниците в протестите срещу шистовия газ и бивш вицепремиер, но фракингът има доказани негативни ефекти. Аз не мисля, че ще се промени отношението на коалицията, тъй като България е сеизмична зона и шистовите залежи са концентрирани в такива райони, в които има опасност от земетресения. Проблемът с фракинга идва от химикалите, използвани в хидравличното разбиване, които или достигат до подпочвени води, или трябва да бъдат съхранявани по специфичен начин веднъж щом излязат през сондажа. Също така има проблем с многото площ, която се използва за многото на брой шистови сондажи и количествата вода, които са нужни на сондажите. В България тази вода често няма откъде да дойде и трябва да се използват подпочвени води."

Коренно различно мнение беше споделено от Васко Начев относно ролята на химикалите във фракинга: "Една от най-големите спекулации е, че химикалите се използват, за да разбива скалата и да се прави на "пихтия". Идеята на химикалите, които се използват във фракинга, и конкретно пясъкът, който се използва (fracsand) е газът да не се утаява. Когато се прави фракинг в шистови формации с цел извличане на нефт, химикалите са около 11 на брой, а при газ те са около 7. Нито една компания не иска да харчи безразборно за химикали, ако няма нужда. Друга спекулация е с водата. В последно време се избират само продуктивните зони, в които постъпва газ, а не се прави хидравлично разбиване на огромни параметри, както преди. По този начин обемът на използваната вода се свали 10 пъти."

Всъщност България използва шистов газ и в момента. Втечненият газ, който страната купува от САЩ, е добит чрез фракинг от шистови залежи. Той е плод на т.нар. шистова революция в Америка. "Икономическото развитие на САЩ в последните 15 години се дължи на шистовия газ. Той е в основата на силната им индустрия", казва пред "Капитал" енергийният експерт Боян Рашев.

"Практически след избухването на шистовата революция (shale revolution) страната оставя зад гърба си енергийната зависимост от внос на газ и петрол и започва да добива и дори да изнася горива. Причината за всичко това е новата технология на фракинга, която включва хоризонтално сондиране и която позволява на огромните енергийни компании в САЩ да започнат да използват шистовите находища", допълва още той.

Относно промяната, която шистовото сондиране е предизвикало, Марк Милс, енергиен специалист и физик, заявява следното в своя обширен доклад за шистовия преход: "Шистовата индустрия се издигна от почти нулата през 2007 г и се превърна в бизнес за над 200 милиарда долара годишно. По стечение на обстоятелствата единствената друга индустрия, съответстваща на този мащаб и скорост на приходите през този период, беше появата и нарастването на продажбите на смартфони в САЩ. Толкова е огромен мащабът."

По думите му ключова характеристика на шистовата индустрия е скоростта, с която могат да бъдат дупчени кладенци. "Вместо планиране и разработване, което може да отнеме години за традиционни проекти за милиарди долари, всеки шистов кладенец е самостоятелен и може да бъде извършено сондиране много по-бързо, като ако то е неуспешно, просто се преминава на следващия", пише още Милс.

Политическите игри

Преди 10 години, по времето на кабинета "Борисов 1", председател на енергийната комисия към парламента е Мартин Димитров, който в последното правителство също беше депутат (от Демократична България). Също така, той е един от многото народни представители, които гласуват за въвеждането на мораториума. Попитан сега за личното му мнение по темата, той казва, че е дълга и сложна тема. "Мисля, че рисковете, които виждахме тогава, сега не са толкова големи, технологията е напреднала. 10 години по-късно мисля, че нещата са се променили."

Дали обаче наистина са се променили за партиите в България, не става твърде ясно. На въпроси, зададени от "Капитал", единствено "Демократична България", БСП и "Продължаваме промяната" отговориха, като докато ДБ и ПП по-скоро се дистанцираха за момента от темата, БСП заявиха, че подкрепят проучванията, но не и добива.

От дистанцията на времето мораториумът изглежда като политическа игра и в България, и в Европа. "Мораториумът върху проучванията на шистов газ, казва инженерът и енергиен експерт Симеон Белорешки, бе наложен изцяло отвън, защото влизаше в директен сблъсък с интересите на "Газпром". В момента, в който се докажат търговски залежи, българската страна придобива сериозен коз в преговорите по дългогодишните договори с "Газпром". С други думи - дори и без добив, Москва ще трябва да намалява цените, за да направи потенциален бъдещ добив неконкурентен."

Не е за пропускане и фактаът, че по онова време част от протестите срещу шистовия добив в Североизточна България са водени от патриотични организации, за които има сериозни съмнения дали нямат връзки с Русия.

Подобни разследвания започват да стават известни няколко години след протестите в България, като едно от най-мащабните стига дори до Великобритания, където също през последните години има постоянна борба "за" или "против" шистовия газ. Попитан дали е имало руско участие в антишистовото движение преди 10 години, Борислав Сандов заяви следното пред "Капитал": "Организацията ни тръгна от социалните мрежи, не сме били организирани от някого. Не си спомням и нямам идея да са получавани руски пари."

Всъщност едни от най-големите противници на шистовия газ в България тогава са лидерите на "Атака" Волен Сидеров и на БСП Сергей Станишев, като първият е вносител на проекта за решение и за забрана на фракинга в България. Впоследствие мораториумът се гласува на база предложение на лидера на тогавашната партия РЗС Яне Янев.

Руските пари и Кремъл в шистовия хаос

Темата за добива на шистов газ е приемана сравнително агресивно не само в България. Подобен е случаят в Румъния, Украйна и Полша. Конкретно в северната ни съседка протестите на места като Пунджести биват доста бурни, а екологичните организации много по-крайни, отколкото тук. Стига се до изказвания на тогавашния премиер Виктор Понта, че Русия използва влиянието си и парите си, за да бламира развитието на газовия сектор в Източна Европа.

Подобни изказвания има от много румънски политици, но така и не е доказано дали реално вълната от недоволство и резкият завой на редица еколози имат нещо общо с парични потоци от "Газпром". Интересно е изказването преди години на един от директорите на руския доставчик на газ Александър Медведев, в което той споменава, че Европа никога няма да постигне успеха на САЩ в добива на газ чрез фракинг заради гъстотата на населението и различната геология на континента. Това предсказание, за добро или лошо, се оказва вярно поне засега.

Бъдещето на шистовия газ в България и Европа

Според Симеон Белорешки наличието на шистов газ не значи само по себе си нищо: "Наличието на запаси от шистов газ не означава, че ще се стигне до търговски добив. Най-красноречивият пример е опитът на Полша. Там бе създадена идеалната среда за инвеститорите, имаше най-добрата възможна държавна подкрепа, но до добив така и не се стигна - по чисто технически причини. Ноу-хау от добива в САЩ се оказа неработещ в Полша. Най-общо казано, видът скала и химикалите, които трябва да се използват, са нещо много специфично и изискват огромни средства и опити. Това беше възможно в САЩ, но не и в Полша."

Ако все пак мораториумът в България бъде отменен и залежите могат да бъдат обработвани, има нужда от минимум две години, докато се намери голяма международна компания и се подпише договор за проучване. След това поне още две години ще отнеме да се направи сеизмичен анализ на района и още година и половина за интерпретация на данните. При позитивни резултати има нужда от година и половина за мобилизация на оборудването и поръчване на всичко необходимо. При бавна бюрократична система, каквато има в България, тези процеси могат да стигнат до 10 години. А след такъв период от време въобще не е сигурно колко и какви потребности от газ ще има.

В Брюксел кипят дебати постоянно кое в енергетиката може да е част от зеления преход и кое не. Газът е една от спорните теми, като първоначално се смяташе, че ще е част от зеления преход и балансирането на възобновяемите източници на енергия, но впоследствие Европа започна да гледа много по-скептично към синьото гориво. Така не се знае докога въобще ще може да се добива газ на континента и дали няма да се стигне до момент, в който това ще бъде забранено заради стремежа към нулеви емисии.

Друг е въпросът, че без газ много трудно ще се случи преходът и пред Европа има поне 20 години, в които горивото ще е част от енергийните миксове на държавите, като в някои от тях като Германия не изглежда, че скоро ще може да се занижи значително огромната консумация.

"Въпреки че освобождава по-малко въглероден диоксид от другите изкопаеми горива при изгаряне, самият метан (който се съдържа в природния газ) е силен парников газ, 80 пъти по-силен от въглеродния диоксид. В процеса на хидравличния удар значителни количества метан могат да бъдат изпуснати във въздуха. Самият процес на хидравличен удар е много вреден, защото може да предизвика сеизмични трусове и също така използва интензивно водни ресурси", казаха за "Капитал" от "Грийнпийс - България".

Според енергийният експерт от Центъра за изследване на демокрацията Мартин Владимиров пък причината в Европа да не се добива шистов газ не е регулаторна. "В цяла Европа няма регулаторен режим, според който земните недра принадлежат на собственика на земята на повърхността. В САЩ хората, чиято собственост е земята, при сондиране биват позлатени. В Европа трябва да се създаде механизъм за разделяне на печалбата между собственика на земята и компанията, която го добива. Така и хората, под чиято земя има шистов газ, ще започнат да имат интерес той да бъде добит", казва той.

При всички случаи засега темата за добива на газ от шисти в Европа изглежда далечна. Много вероятно е, докато се водят дебатите по нея енергетиката да се промени толкова, че просто да няма икономическа полза от развитието на тази технология в ЕС. С планираните мащабни инвестиции в нови ВЕИ, удължаването на живота на ядрените централи и плановете за зелен водород нуждата от газ постепенно ще намалява.