🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Пирамиди, кенгура и малко водород - къде са част от големите проекти

Нестандартните ВЕИ проекти и зеленият водород вече са част от новата енергийна реалност. Засега обаче не и в България

Австралия е една от държавите с вероятно най-забележим възход на ВЕИ и водородните проекти. На снимката: водороден проект в Хейстингс, щата Виктория
Австралия е една от държавите с вероятно най-забележим възход на ВЕИ и водородните проекти. На снимката: водороден проект в Хейстингс, щата Виктория
Австралия е една от държавите с вероятно най-забележим възход на ВЕИ и водородните проекти. На снимката: водороден проект в Хейстингс, щата Виктория    ©  Shutterstock
Австралия е една от държавите с вероятно най-забележим възход на ВЕИ и водородните проекти. На снимката: водороден проект в Хейстингс, щата Виктория    ©  Shutterstock
Темата накратко
  • Производството на водород и ВЕИ мегасъоръженията вече не са проява на ексцентричност, а новата реалност.
  • Част от големите проекти са съсредоточени в Африка и Азия, но някои от тях може и да не стигнат до изпълнение.
  • Във "въглищна" Австралия се намират около 40% от глобалните водородни проекти.

Какво свързва Египет, Австралия и Китай? На пръв поглед нищо - всички те са в различни точки на света и едва ли биха могли да се сложат под общ знаменател. Но всъщност могат и общото помежду им е стремежът към чиста енергия и проектите, свързани с ВЕИ и производството на зелен водород, по които предстои или вече се работи.

Всички те са поредното доказателство за това, че ако доскоро за навлизането на водорода и за големите и нестандартни ВЕИ съоръжения се говореше като за тиха революция, сега може със сигурност да се твърди, че подобни проекти не са просто хрумка на ексцентрични инвеститори, а са новата енергийна реалност.

България обаче все още не може да се възползва напълно от всичко това въпреки необходимостта от ефективна реформа, зеления курс на Европа и (уж) поетапната раздяла с въглищата.

Фараони и зелен водород

Когато египетският министър на електричеството и възобновяемите енергийни източници Мохамед Хамед Шакер обяви 2022 г. за година на зеления водород, мнозина погледнаха скептично по ред причини. За много хора Египет е синоним на бедност и слаба икономика, която до голяма степен се поддържа от туризма. А в енергийно отношение разчита най-вече на изкопаеми горива.

В същото време обаче земята на фараоните се смята за най-сухата и най-слънчева страна в света, чиято по-голяма част е заета от пустиня. Фактът, че тя се определя за един от най-малко облачните и дъждовни райони изобщо, дава основание на Шакер да заяви - целта е Египет да използва слънчева и вятърна енергия за производството на екологичното гориво, смятано за гориво на бъдещето. И се оказва прав. Кайро регистрира небивал интерес към подобни проекти от страна на различни инвеститори, а миналия август бяха подписани седем меморандума за производство на зелен водород и горива в идните няколко години за сумата 30 млрд. долара.

Част от тях предвиждат изграждането на заводи за зелен водород, водороден промишлен комплекс, зелен амоняк, чисти горива и още, и още. Компанията Fortescue Metals Group на милиардера и минен магнат д-р Андрю Форест също подписа меморандум с египетското правителство за проучване на развитието на проект за производство на зелен водород с инсталиран капацитет 9.2 GW. Той може да включва изграждането на местни производствени съоръжения за вятърни и слънчеви компоненти, което ще създаде огромен енергиен потенциал на страната.

"Египет е на път да се превърне в глобална сила във веригата на стойността на зелената енергия и ще бъде готов да покаже на света това", убеден е Форест, чието дружество - Fortescue Future Industries, се стреми да създаде глобално портфолио от проекти за възобновяема енергия за доставка на 15 милиона тона годишно възобновяем зелен водород до 2030 г. Макар че компанията му е критикувана, че не инвестира достатъчно в изграждането на ВЕИ мощности, нужни за производството на водород, д-р Андрю Форест вярва в потенциала на технологиите с оглед енергийната трансформация. А новаторските му разбирания и фактът, че е считан за най-богатия човек в Австралия, работят само в негова полза.

Водородната страст на Австралия

В Австралия се намират около 40% от всички обявени глобални водородни проекти, показва годишният "водороден" доклад, изготвен от Министерството на изменението на климата, енергетиката, околната среда и водите към австралийското правителство. Документът обхваща развитието на водородната индустрия на местно ниво и какво предстои по отношение на нейното развитие. Повече от 100 проекта за "чист" водород бяха обявени в Австралия през 2022 г. - повече от два пъти повече от проектите, обявени през 2021 г., допълва изданието pv-magazinе.

Любопитно е, че проектите на потенциалните инвеститори се оценяват на около 300 милиарда долара, но експертите подчертават, че повечето от тях все още не са в етап "окончателно инвестиционно решение". С други думи, те просто може и да не се случат. Дори и да е така, най-вероятно поне част от тях ще стигнат до изпълнение, което е повече от важно за Австралия, която се слави като една от държавите със силно развита минна индустрия, но все повече акцентира на чистата енергия. Нещо повече - австралийският министър на енергетиката Крис Боуен дори изчислява, че до 2050 г. водородната индустрия на Австралия може да генерира 50 млрд. долара допълнителен БВП и да създаде повече от 16 000 работни места.

"Регионите на Австралия имат ресурсите, техническите умения и опит с международни партньори, за да се възползват от тази възможност и да се превърнат в глобална водородна електростанция. Трябва да сме сигурни, че няма да изостанем, докато останалият свят се движи", обобщава той.

Наскоро австралийската агенция за възобновяема енергия обяви 50 млн. долара за два кръга на финансиране, насочени към иновациите в зеления водород и желязото и стоманата с ниски емисии, като безвъзмездното финансиране за кандидатите ще варира между 500 000 и 5 млн. долара. Двата кръга ще включват фаза на лабораторни изследвания, след това фаза на комерсиализация, насочена към увеличаване, представяне и внедряване на технологиите.

Китайско чудо в пустинята

Китай е огромна държава с огромен ресурс. Тъкмо затова ВЕИ проектите са стотици, а успешните примери - не един или два. В края на март Националната енергийна администрация на Китай публикува данни, според които страната е достигнала 327.4 GW кумулативен инсталиран фотоволтаичен капацитет. Само през първото тримесечие страната е добавила 33.66 GW нови ВЕИ мощности, което е с цели 154.81% повече в сравнение със същия период на м.г. В същото време китайските медии съобщиха, че пъpвaтa фaзa на cлънчeвитe eлeĸтpoцeнтpaли oт тaĸa нapeчeния "Πycтинeн ĸлъcтep" вече е факт.

В пустинята Гоби и други сухи райони на страната се планира да бъдат изградени до 450 GW мощности за слънчева и вятърна енергия. Капацитетът на първата слънчева електроцентрала, свързана към мрежата, е 1 GW. Енергията от централата ще бъде пренасяна до централната китайска провинция Хунан чрез кабели за високо напрежение. Операторът на първата фаза на централата, която вече е пусната в експлоатация, е China Energy Ltd. Според компанията слънчевата електроцентрала се очаква да снабдява с електроенергия около 1.5 млн. дома. Общата инсталирана мощност на централата е 13 GW и се оценява на 85 млрд. юана (12.28 млрд. USD).

По различни причини част от тези проекти може и да не бъдат изпълнени. Всички те обаче показват ясния курс на редица държави към производството на чиста енергия - нещо, към което принципно и България се стреми. Но само на думи. И до момента огромната част от правилата за изграждането на нови ВЕИ централи не са облекчени, за да направят процеса по-бърз и лесен. И все пак експертите са оптимисти и виждат в България потенциал за превръщането й в една от водещите държави, които могат да заменят природния газ с водород като енергиен източник. Става въпрос за зелен водород, който се произвежда чрез електролиза от ВЕИ. За справка - заявленията за изграждане на нови ВЕИ вече са с обща мощност 40 000 мВт и част от тях могат да се използват именно за производството на зелен водород. Дали и кога ще стане това обаче предстои да се разбере.