Юлиян Попов: Световни компании са готови да инвестират 10-12 млрд. лв. в Стара Загора
Потреблението на природен газ и въглища намалява постоянно и това е тенденция, посочи екоминистърът на конференцията ENERGY SUMMIT 2024 на "Капитал"
Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица
- Намаляването на зависимостта ни от въглищата е вече тенденция.
- Важно е държавата да създаде стабилност и да не пречи на инвеститорите.
- Трансформацията трябва да е в две посоки - подобряване на инфраструктурата и в устойчива промяна в потреблението.
Световни компании са готови да инвестират 10-12 млрд. лв. в региона на Стара Загора, а в следващите години поне 20 - 30 млрд. евро биха могли да бъдат инвестициите там. Това коментира по време на откриващия панел на конференцията на "Капитал" ENERGY SUMMIT 2024 екоминистърът Юлиан Попов. Думите му са по повод информацията, че "КонтурГлобал Марица-изток 3" предстои да затвори в края на месеца, а по информация и на Мартин Георгиев, изпълнителен директор на НЕК, централата ще спре още тази нощ (очаквайте повече по темата по-късно на capital.bg). Това няма да е проблем, а възможност да развием региона на европейско ниво, подчерта екоминистърът.
В системата има готовност това да не повлияе сериозно на пазара на труда, работим за създаване на възможности за квалификация и преквалификация, за да се организира процеса в мините и преходът да се случи плавно, стана ясно от думите на заместник-министър Ива Петрова. Това е очаквано стечение на обстоятелствата.
"В този момент ние трябва да осигурим стабилност на системата и да не пречим на инвеститорите. Това са вече големи световни компании, които и в момента работят в Стара Загора, но има интерес и от нови - например за производство на соларни панели. Инвеститорите са го измислили, а ние трябва да им дадем дългосрочна сигурност и възможност да инвестират, да осигурим стабилност на системата", каза Попов.
Потреблението на природен газ и въглища намалява постоянно и това не е случайност, а тенденция, посочи още той. "Ако гледаш само малък сегмент от данни, може да не я виждаш, но тя се затвърди през 2023 г., която донесе пълно възстановяване от пандемията и сравнително бавен, но все пак ръст на икономиката. Има драматичен спад на потреблението на въглища с 25%, газът трябваше да е уж преходно гориво, но и неговото потребление падна през изминалата година. Зимата вярно беше топла, но не може да доведе до толкова голям спад", обясни екоминистърът.
За първи път вятърната енергия е с по-висок дял и повече от газова енергия - независимо от ниските газови цени и от факта, че все още няма достатъчно изградени вятърни генератори, а имаме наличие на свръхактиви за развитието на газа, подчерта Попов.
Бъдещето на енергетиката
В краткосрочен план разчитаме всички енергийни мощности да работят на пазарен принцип, каза и зам.-министърът на енергетиката Ива Петрова. В средносрочен план въглищата се измества от ВЕИ, показват данните на база моделирането, което държавата ни залага в Интегрирания план енергетика и климат, който играе ролята на енергийна стратегия на България и се подготвя съвместно от Министерството на енергетиката и Министерството на околната среда и водите.Според модела към 2030 г. България ще има 11 GW ВЕИ мощности. В плановете са създаване на мощности за съхранение на енергия в краткосрочен план, а в средносрочен и дългосрочен - ПАВЕЦ. През 2035 - 2040 г. държавата планира и 2 GW нови ядрени мощности в системата. С това моделиране страната би могла да постигне целите си, като например 11% намаляване на потреблението на електроенергия, увеличаване на ВЕИ с 23% и намаляване на енергията за отопление и охлаждане, каза Петрова. Най-важната цел e да гарантираме доставките за всички потребители, допълни тя.
По повод прехода от въглища към устойчива енергетика тя посочи, че системата има готовност този преход да не повлияе сериозно на пазара на труда. "Работим за създаване на програми за квалификация и преквалификация, за да се организира процеса в мините и преходът да се случи правно", каза заместник-министърът.
Много важен въпрос е, че според данните за първите два месеца на годината България се превръща в нетен вносител на енергия, което означава загуба на позиции и провалена политика, но така печелим евтина енергия, това означава сигурност на достъпни цени, посочи пък екоминистър Попов. Според Ива Петрова първите два месеца на годината не могат да бъдат показателни и е прекалено рано да говорим и да коментираме ефектите.
Министър Попов подчерта, че националната енергетика е мит, ние сме част от напълно интегриран енергиен европейски пазар. Нашата основна роля е да осигурим този баланс чрез съхранение на енергия и ПАВЕЦ. Ние не сме износител на коли, ние сме вносител, но сме намерили добра ниша в производството на компоненти и умни системи, които имат принадена стойност, даде пример Попов. Дали внасяме или изнасяме няма значение, това е тенденция, важното е да имаме сигурност, допълни той.
Базовите мощности са ни необходими в случай на война или извънредна ситуация, но не би трябвало да се притесняваме, трябва да мислим за електроенергийното си производство, увери екоминистърът. Ще е нужно да работим за електрификация на транспорта и отоплението, електрификацията е неизбежна.
Основата за декарбонизация е развитие на мрежите и свързаността на регионално ниво, обясни и заместник-министър Петрова. Трансформацията трябва да върви в две посоки - инвестиционни потребности и промяна на потреблението, каза още тя. Ние работим за промяна на инфраструктурата - подмяна на сграден фонд, подкрепа за технологично обновяване на индустрията, създаване на възможност за ВЕИ за собствено производство, промяна на модела на поведение на потребителите. Критично важно е потребителите да намалят своето потребление и да ги превърнем в активен пазарен участник като производители на енергия, подчерта заместник енергийният министър.
Предизвикателствата
Според Юлиян Попов нямаме адекватно потребление, нямаме адекватен пазар, а страната ни е най-енергоемката икономика в ЕС и имаме най-големия потенциал да намалим потреблението по ефективен начин. Ще започнем да се движим напред, ако реформираме концепцията за социално поносима цена, подчерта Юлиян Попов.Социалният въпрос трябва да бъде решаван отделно от инвестициите и стимулите за инвестиции. Социално поносимата цена е антисоциална, тя води до субсидии за по-богатите - сега ги получават тези, които харчат най-много, каза Попов. Според министъра на околната среда е необходимо и финансовите инструменти да бъдат въведени по-сериозно, да имаме интелигентно управление на сградите и тогава ще имаме и ресурса за подпомагане на социално бедните домакинства.
Всички тези тенденции ще бъдат още по-силно изразени и след либерализацията на пазара. Ива Петрова подчерта, че се работи по стратегия за информационна кампания към всички участници на пазара и най-вече за крайните потребители.
6 коментара
Фантазиите на един умнокррасив!
такса спокойствие как мислат да я плащат?
Поредните Остап-Бендеровци ;) Чакам да кажат, че ще доставят енергия директно на луната .... ама който им се вързва .....
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.