Най-голямата инвестиция на България: американските блокове в АЕЦ "Козлодуй"

С промяната на геополитическите нагласи обаче ситуацията в ядрената енергетиката е значително по-ясна - с Русия повече не може и "Белене" е напълно зачеркнато, но със САЩ всичко е възможно и "Козлодуй" има своя шанс. И това се потвърди през тази седмица, след като България пое официален ангажимент към правителството на САЩ за най-големия инвестиционен проект в модерната й история - два нови ядрени блока в Козлодуй.

Доколко самото изграждане на нова ядрена мощност е нужно на България обаче е съвсем друг въпрос. Очевидно тук е важен сигналът, който се изпраща към партньорите. Проблемът е, че той ще струва на страната близо 30 млрд. лв. - това е 10 пъти повече от цената на "Турски поток", седем пъти повече от парите за цялата магистрала "Хемус", или 12 пъти над сумата за първата поръчка на бойни самолети F16.

Черно на бяло

На заседание на Министерския съвет на 12 февруари енергийният министър Румен Радев и помощник- секретарят в министерството на енергетиката на САЩ Андрю Уайт сключиха междуправителствено споразумение за сътрудничество по проекта за изграждане на нова ядрена мощност на площадката на АЕЦ "Козлодуй". Формално това означава, че България поема ангажимент да работи със САЩ по инвестицията в новите реактори и вероятно няма да прави процедура за избор на стратегически инвеститор, както беше при проекта за АЕЦ "Белене". А неформално това означава, че България вече окончателно е поела ангажимент да плати на американската компания "Уестингхаус" за оборудване и да й връчи ключа за площадката на новите 7-ми и 8-ми реактор.

Споразумението без съмнение има и силен политически оттенък, който позиционира България като партньор на САЩ не само в сферата на сигурността, но и в енергетиката, която винаги досега е била доминирана от Русия. Съвсем спокойно може да се каже, че ангажиментът е вековен - конструкцията, експлоатацията и извеждането ще се изпълняват с десетилетия напред и доказват, че американските компании окончателно се възползват от освободения от Русия пазарен дял по подобие на търговията с природния газ.

Големият въпрос за разходите все още няма конкретен отговор, въпреки че за пръв път има реален ангажимент колко България е готова да даде. Темата е особено деликатна с оглед постоянното забавяне на ядрени проекти в световен план и растящите им разходи, като наскоро стана ясно, че дългоочакваният проект за два реактора на френската EDF във Великобритания ще струва около 35 млрд. паунда. Колосалните суми и нуждата от широкообхватно финансиране могат да достигнат и българския проект, още повече че "Уестингхаус" проектират още няколко в Европа и нито един от тях все още не работи. Това не означава, че задължително компанията ще има проблем в България, но отваря въпросителни относно финансовото планиране.

Министър Радев обяви, че червена линия за българската страна по линия на цената е 14 млрд. долара, или 25.4 млрд. лв. за двата реактора. Това обаче може да се окаже доста консервативна рамка, тъй като инвестицията в "Белене" преди 7-8 години се оценяваше на 10 млрд. евро, а само инфлацията в сектора е огромна. Далеч по-реалистично изглежда сметката да се окаже над 30 млрд. лева.

Към момента не е ясно какво ще е държавното участие в проекта за нови ядрени мощности и по какъв начин ще се финансира той, като по време на срещата беше споменато, че "самоучастието може да варира около 25 - 30%, като проектът ще включва заемно финансиране, което ще е обезпечено с държавни гаранции". На практика това може да означава, че българската държава пряко ще участва с поне 6 - 7 млрд. лв.

Предизвестеният избор

Сключването на междуправителственото споразумение като цяло не е изненада, тъй като от месеци е ясно, че в новите блокове на "Козлодуй" ще се използва оборудването на американската компания "Уестингхаус". Това стана ясно в началото на миналата година, след като Народното събрание задължи Министерския съвет да преговаря с правителството на САЩ за сключването на междуправителствено споразумение за изграждане на нова ядрена мощност в АЕЦ "Козлодуй" конкретно с технологията AP1000.

Според Андрю Уайт "България ще се докаже като регионален енергиен център" вследствие на инвестицията. А енергийният министър Румен Радев заяви, че е крайно време "да се възобнови инвестиционната дейност в енергийния сектор в България", и добави, че новите реактори в АЕЦ "Козлодуй" са само част от цялата рамка на развитие, която включва ВЕИ, ПАВЕЦ мощности и нови линейни мрежи.

Темата за бъдещето на ядрената енергия и новите мощности в България ще се дискутира на предстоящия енергиен форум на "Капитал" на 20 февруари Energy summit 2024, по време на който гости ще бъдат шефът на АЕЦ "Козлодуй" Валентин Николов и проектният мениджър за България на "Уестингхаус" Оскар Прат.

Цената ще е ясна скоро

Цената на проекта ще залегне в договора с консорциума, който ще изпълнява проекта. Но истинският проблем може да се окажат мащабът и политическата ситуация в България за подобен мащабен проект. Нищо чудно следващите години в региона да са още по-турбулентни на геополитическото поле и подобна инвестиция да среща доста недоброжелатели. Сигналите обаче са, че България ще плати и ще довърши проекта, като това се затвърждава в почти всички енергийни стратегии на страната, на които ще се базира икономиката занапред.

Назначеното преди седмици ново ръководство на дъщерно дружество на централата - "АЕЦ Козлодуй - Нови мощности", в лицето на Петьо Иванов, вече обяви процедура за избор на т.нар. EPC контрактор за новите блокове, което включва проектиране, доставка и изграждане. Като според досегашния бизнес на "Уестингхаус" с най-голяма вероятност трябваше да бъде избрана е компанията Bechtel. Но според Делян Добрев, шеф на енергийната комисия към парламента, изборът ще падне на Hyundai Engineering and Construction (Hyundai E&C), част от корпорацията на "Хюндай".

Според описанието на търга планът е проектът, поне за 7-ми блок, да бъде реализиран до 2035 г., но това е доста оптимистично. Ако се осъществи, това означава, че след 10 години страната ще има нов ядрен блок, който ще работи заедно с 5-и и 6-и блок на АЕЦ "Козлодуй", чийто живот е до 2050 г. Най-вероятно двата нови блока в Козлодуй ще се строят почти паралелно (което и оптималното), като идеята е вторият да бъде пуснат 2-3 години след първия. Почти всички проекти в световен план се забавят с по няколко години, като това се превръща в неписано правило.

"В края на март ще има доклад на "Уестингхаус" за индикативната цена. От т.нар. FEED ще се разбере в каква посока вървим. Страховете за цени от сорта на 17 млрд. долара на блок са прекалени и това са неаргументирани стойности. Мога да твърдя, че целият проект на двата блока ще е под тази сума. Мисля, че можем да останем под 14 млрд. долара общо и тогава ще сме комфортно под зоната на цената на средния електроенергиен микс в Европа, заяви министър Радев и допълни, че няма да надхвърля 65 евро на мВтч.

Последното, за цената, е дори теоретично невъзможно. Още при анализите за АЕЦ "Белене" преди 7-8 години, беше установено, че е необходима цена от поне 75 евро/мВтч, за да може инвестицията да си струва. Тук, предвид значително по-скъпия проект, може да говорим реалистично за цени от около 100 евро/мВтч. Единственият начин да се постигне по-ниска тарифа е да се миксира енергията от старите и от новите блокове.

Формално процедурата по строеж на новите блокове започна още преди няколко месеца, след като правителството реши да увеличи капитала на "АЕЦ Козлодуй - Нови мощности" с 500 млн. лева. Средствата ще бъдат осигурени като заем от БЕХ, за да не се натоварва държавният бюджет. Първоначалният вариант за целта да се използват постъпленията от продажбата на оборудването за АЕЦ "Белене", изглежда, не работи, тъй като не е ясно въобще дали сделката стои на дневен ред в Киев.

А малко преди това беше подписан и меморандум между "Уестингхаус" и няколко български строителни фирми, сред които и ГБС, за бъдещо сътрудничество при реализацията на проекта.

Плановете

Общата мощност на двата нови блока по американска технология AP1000 в Козлодуй ще е около 2220 мегавата, което ще надхвърля с малко повече капацитета на сегашните два руски реактора в централата.

Нуждата от нови ядрени мощности се мотивира именно с това, че сега функциониращите могат да работят до 2050 г. А и атомната електроенергия вече се счита за част от зеления микс на ЕС и могат да се сключват договори за разлика и в някои случаи може би PPA договори.

Растящите разходи на ядрените централи заради големия им мащаб и екологичните съображения обаче не бива да се подценяват. Многократно по-евтините ВЕИ проекти, които се реализират в Европа и България, бързо променят енергийния пейзаж и може да се окаже, че след 10 - 15 години енергията от новата ядрена мощност е прекалено скъпа и трудно управляема - АЕЦ не може бързо да се пуска и спира, когато е необходимо.