Путин върти кранчето, Борисов слага тръбите: Как беше изграден "Турски поток"

Били са разработени различни варианти, за да може "Газпром експорт" да поеме контрол върху проекта, а Газпромбанк да го финансира, но да се запази формалният победител в търга - саудитският консорциум Arkad (повече за това тук). После кредитът на Газпромбанк ще се връща от България.

От документите изплува и изчезналата Пътната карта за изграждането на "Турски поток" през България. Тя показва, че всичко по проекта е било предварително уговорено и всички процедури - търгове за капацитет, обществени поръчки, промени в енергийната стратегия и т.н., са били изцяло проформа или нагласени. На практика още от 2017 г. българските власти са следвали разписания в картата модел, без да има реални анализи за икономическите ползи за страната от реализирането на проекта.

Разбира се, трябва да се има предвид, че става дума за неофициални документи от пощата на руски представител, които във финалния си вариант може да са претърпели известни промени. Резултатите обаче са налице.

Засега коментар по темата от страна на ГЕРБ или "Булгартрансгаз" няма.

Сделката с Русия

На 3 юни 2017 г. (събота) българският министър на енергетиката Теменужка Петкова подписва с директора на "Газпром" Алексей Милер ключов за България документ - пътна карта, съгласно която "страните ще проучат въпроса за развитие на газопреносната инфраструктура на територията на България при отчитане на правилата на ЕС". Това се случва по време на Петербургския международен икономически форум.

На 5 юни 2017 г. (понеделник) премиерът Бойко Борисов казва пред журналисти, че ще иска подписаната пътна карта да се утвърди от Народното събрание, за да може България да има по-силна позиция в предстоящите преговори с "Газпром". "В противен случай ставаме само един консуматор или клиент и тези над 5-6 млрд. лв. инвестиции в газопреносната система - компресори и тръби, стават неизползваеми", коментира тогава Борисов.

До гласуване в Народното събрание обаче така и не се стига, но "Газпром" все пак прокарва "Турски поток" през България няколко години по-късно. Ако се доверим на Бойко Борисов, това е станало, без България да има силна позиция в преговорите.

По време на строителството на газопровода (2020-2021 г.) въпросната пътна карта многократно беше сочена от различни експерти като документа, който показва, как България е капитулирала пред руския интерес. Но правителството на ГЕРБ в този период отказваше да я покаже публично.

На 17 юни 2021 г. служебен министър на енергетиката Андрей Живков обяви, че пътната карта не е открита в министерството, и обеща да направи консултация с юристи дали подобно укривателство не е криминално деяние и след това ще се предприемат необходимите мерки.

В началото на 2022 г., по време на кабинета на Кирил Петков, в търсенето на пътната карта се включиха ДАНС и МВР, но отново без успех.

Пътната карта

Разкодираният от "Елфите" документ, който представлява чернова на въпросната пътна карта, е препратен на 29 май 2017 г. от един мейл на Зобнин на друг негов мейл, което е обичайна практика за руснака. Това се случва 5 дни преди срещата на Теменужка Петкова с Алексей Милер в Санкт Петербург, на която именно е подписана пътната карта.

Видно от метаданните на документа, той е бил редактиран последно от представители на "Булгартрансгаз", като корекциите са свързани именно с това проектът да влезе в рамките на европейските ограничения и да не изглежда като руски транзитен газопровод.

Пътната карта за "Турски поток"

По същество пътната карта е времева рамка за изпълнението на проекта, която започва още на 9 юни 2017 г. със сформирането от българска страна на междуведомствена работна група по проекта с цел прилагане на принципа "едно гише".

След това са описани десетки стъпки за подготовка на проекта и свързаните с това процедури, включително "разработване на списък от мерки за подкрепа на проекта от правителството на Република България с цел съкращаване на сроковете за неговото изпълнение". Става ясно още, че с цел оптимизиране на процесите ще се използват всички възможни вече сключени споразумения между България и Русия.

Една от точките в пътната карта е прехвърлянето на активите на проектната компания за "Южен поток" към бъдещия оператор на "Турски поток" през България, като фактически това се случи през март 2018, когато "Булгартрансгаз" придоби активите срещу 12 млн. лева.

По план е трябвало обществената поръчка за избор на строител на газопровода да бъде обявена през третото тримесечие на 2018 г., но заради нуждата от промяна в енергийната стратегия на България, която да послужи като алиби за този проект, това се случва естествено в последния работен ден преди Коледа - 21 декември 2018 г.

Според картата газопроводът е трябвало да заработи в края на 2019 г., но заради "проблема" с възлагането на строителството на "правилната" фирма (класирането на "Аркад" и опитът да се смени с руския кандидат, последвалите жалби и преговори) "Турски поток" е завършен в края на 2020 г., с година закъснение.

Порочната процедура

Основна част от документите от пощата на Зобнин, представляват сводки именно за хода на преговорите по избора на строител на "Турски поток". Сами по себе си подобни преговори са недопустими според Закона за обществените поръчки, но са се водили през лятото и есента на 2019 г. За тях впрочем призна и самият Бойко Борисов, който говореше за тежки преговори с партньорите от Русия и от Саудитска Арабия.

Повод за тях е неочакваното за руснаците развитие на поръчката за изграждането на "Турски поток" през България. Тя бе обявена дни преди Коледа през 2018 г. и на 3 април 2019 г. възложителят "Булгартрансгаз" класира на първо място саудитския консорциум Arkad, тъй като цената му беше много по-ниска. Но вместо да сключи договор с него, на 28 май държавната компания реши едностранно да го отстрани и да избере втория - свързано с Русия обединение, зад което официално стоеше "Тръбна металургична компания" (ТМК). Другите участници бяха "Бонати" и "Макс Щрайхер".

Евгений Зобнин Преглед на оригинала

Казусът стигна до Комисията за защита на конкуренцията, след като саудитският кандидат подаде жалба, и в края на юни антимонополният орган отмени решението на "Булгартрансгаз" като незаконосъобразно - обратното просто би взривило системата на обществените поръчки в страната.

Последва контражалба на руснаците до Върховния административен съд, като делото бе насрочено за 24 септември 2019 г. Преди него обаче се провеждат няколко срещи в София и Истанбул, за да се договори включването на руснаците и спирането на делата. Основната цел, която става ясна от изтеклите документи, е газовото трасе да заработи възможно най-скоро.

В доклада за срещата на 31 юли 2019 г. в София например пише, че на българската страна са представени следните точки:

• Предишната (първоначална) схема, в която консорциумът на ТМК е главен изпълнител на "Булгартрансгаз", е готова за изпълнение и има одобрението на банките въпреки своята сложност и нестандартност.
• Новата схема, в която консорциум Arkad е главен изпълнител на "Булгартрансгаз", а консорциумът на ТМК е подизпълнител на Arkad, е още по-сложна и не е потвърдена от банката (Газпромбанк - бел. ред.) главно поради правните рискове от признаването на схемата за незаконна.

За осъществяването на новата схема се казва, че има три възможни реалистични сценария за изпълнение на проекта:

• ТМК подписва с Arkad само споразумение за доставка на тръби и кранове, след което е подписан EPC договор (за инженеринг, доставки и строителство), а отговорността за изграждането на целия газопровод и сроковете е на Arkad, всъщност на българската страна, тъй като Arkad очевидно няма ресурси за самостоятелно изпълнение на проекта. Тази схема е напълно легитимна, но създава рискове от незавършване на строителството в срок;
• TMK променя състава на консорциума, като изключва "Бонати" и "Макс Щрайхер" от него, с което се гарантира легитимността на схемата, в която Arkad е главен изпълнител на "Булгартрансгаз". В този случай е необходимо значително време за (а) повторно съгласуване на новия състав на консорциума с банката, както и (б) постигане на споразумения с нови партньори в консорциума.
• Консорциумът от TMK, "Бонати" и "Макс Щрайхер" отново става победител в търга (чрез съд или по друг начин) и подписва EPC договор с "Булгартрансгаз", при което е възможно саудитски компании да участват като подизпълнители. Тази опция е оптимална по отношение на времето на проекта и привличането на финансиране за него.

Казва се още, че в "настоящата ситуация българската страна трябва да повлияе на арабската страна както на корпоративно, така и на политическо ниво и да направи позицията си по-гъвкава, както и да модерира преговорния процес между ТМК и Аркад".

От българска страна е получен коментар, че "схемата, в която консорциумът от ТМК, "Бонати" и "Макс Щрайхер" има договорни отношения с Arkad (подизпълнители, услуги и т.н.), е в противоречие със закона, което със сигурност ще бъде използвано от враговете на проекта. Схемата, при която TMK продава само тръби и кранове на Arkad, обаче е в съответствие със закона.

Всё согласовано

Незаконните по същество преговори за уреждане на изпълнението и финансирането продължават и през август 2019 г., като в документ, който обобщава напредъка през септември същата година, се казва, че по време на среща между "министър-председателя на България Б. Борисов и представителя на фирма Arkad Лина Нуреддин на 28 август българската страна е заявила, че би желала Arkad да бъде победител в търга, и този проект може да бъде първият в разширяването на сътрудничеството между България и Саудитска Арабия в различни области".

Решението, което българската страна дава тогава, е да предложи на Arkad да предаде строителните работи на ТМК и така руската страна да носи отговорност за неспазване на сроковете за строителство, които са невъзможни за постигане към онзи момент.

Развръзката идва на 14 октомври 2019 г., по време на посещението на президента на Русия Владимир Путин в Саудитска Арабия. Тогава именно е постигнато принципно съгласие за прехвърляне на контрола върху проекта за газопровод през България от консорциума Arkad към руската страна, представлявана от ТМК.

Като последващо действие от тези преговори на 18 ноември 2019 г. е подписано обвързващо споразумение за управление. Като компенсация за това Русия изплаща първо 50 млн. долара, а след това още 35 млн. долара на саудитците.

Смяната на контрола върху Arkad и поемането на всички дейности по проекта, включително финансирането, се потвърдиха през втората половина на 2020 г. от публикувани в Търговския регистър документи.

От изтеклата кореспонденция на Зобнин става ясно и как са били одобрени от "Булгартрансгаз" руските и беларуските подизпълнители по проекта с цел намаляване на рисковете от оспорване на схемата за изпълнение. Причината е, че в документите за търга Arkad не е декларирал подизпълнители и следователно е необходимо одобрението на всеки от участващите и планираните да се привлекат такива, в противен случай съществува висок риск от признаване на схемата за изпълнение на проекта за незаконна.

За Русия преди всичко

Откакто "Турски поток" работи в България (началото на 2021 г.), той носи преки ползи само за Русия - осигурява коридор на руския газ към Сърбия и Унгария, като заобикаля Украйна, и поставя в известна зависимост българската енергетика. От финансова гледна точка транзитните такси, които "Газпром" плаща, едва ще покрият инвестиционните разходи в следващите 15 години.

Като премиер Бойко Борисов защитаваше газопровода с мотива, че с него България ще запази позициите си на газоразпределителен център, но истината е, че страната не може да преразпределя руския газ и няма как да ползва тръбата за пренос на алтернативен газ.

За българските потребители пък продължението на "Турски поток" няма никакво значение - той няма разклонение към националната мрежа, а и да имаше, "Газпром" не дава транзитният газ да се ползва за други цели.