Бизнесът застава твърдо зад еврото

Очакваните положителни и отрицателни ефекти

Въпреки притесненията значителна част от хората виждат прекия позитив от еврото: по-лесно и удобно разплащане при пътуване в чужбина. Мнозина очакват и увеличаване на търговията с други държави, но други ефекти остават непознати или не достатъчно ясни за широките маси - например по-голямата финансова предвидимост и достъпът до по-евтин кредитен ресурс.

Като първа полза предприемачите пък очакват улесняване на търговията с други държави. Почти всеки втори разчита на по-голяма стабилност и предвидимост на банковия сектор и очаква по-евтин кредитен ресурс, които са важни предпоставки за развитието на бизнеса.

Най-разпространените опасения са свързани с потенциално увеличаване на цените, на инфлацията и риска от спекула и некоректни практики. Те обаче не са фатален препъникамък: една трета от анкетираните очакват проблемите да са краткосрочни и преодолими, а още една четвърт казват, че ако те бъдат предотвратени или бързо овладени, биха одобрили въвеждането на еврото. Така противодействието на нелоялните практики може да се окаже ключово за обществената подкрепа за еврото.

Очаквано страховете доминират сред по-бедните и необразовани хора в малки населени места, докато тези с по-висок социален статус и доходи в големите градове виждат и най-добри дългосрочни перспективи от въвеждането на еврото. Най-позитивни очаквания имат мениджърите на компании от IT сектора, транспорта, леката промишленост и туризма, a опасения споделят основно фирмите в сектори, които са силно зависими от държавно финансиране - строителството и селското стопанство.

Еврото вече се използва широко

Проучването показва, че почти половината граждани (44%) са използвали евро през последната година по различни поводи - за банков превод, директно плащане или разплащане с карта. Всеки десети спестява в евро, а още толкова са продали имущество в евро - апартамент, автомобил и др.

Използването на евро е още по-честа практика сред бизнеса. Три четвърти са извършвали плащания в евро, една четвърт го използват като средство за спестяване, а една пета - за обявяване цените на по-скъпи стоки и услуги.

Поне 60% от българите твърдят, че сравнително лесно ще се адаптират към еврото въпреки масовите опасения за ефектите му.

Но общото равнище на информираност по темата за еврото и еврозоната сред българите е относително ниско - повече от половината посочват, че са по-скоро слабо или изобщо незапознати с тези въпроси. Връзката между информираността и одобрението към еврото е пряка и показва нуждата от по-сериозни информационни кампании, както и съсредоточаване на усилията за противодействие на измамите към възрастните и нискообразованите, които са най-незапознати с темата.

Самите анкетирани приоритетно посочват, че биха искали повече информация по въпросите за ефекта на еврото върху цените, инфлацията, некоректните практики. Конкретно гражданите искат да знаят кой ще следи и санкционира за измами, къде да сигнализират за такива, дали ще има фиксиран курс и такси при обмяна на левове в евро, докога ще може да се плаща и в левове, и в евро. Това само показва, че работата на институциите от тук нататък трябва да е фокусирана върху ясни и конкретни отговори - какво се изисква от бизнеса като подготовка за приемане на единната валута и какво да очакват обикновените хора.

Служебният министър на финансите Росица Велкова заяви, че на базата на това изследване се започва усилена работа за даване на отговорите на всички въпроси, които вълнуват обществеността и бизнеса. "Ще работим с кметовете и с наместниците, защото те са най- близо до хората. Еврото ще има сайт, ще има и безплатна телефонна линия, на която всеки ще може да задава своите въпроси", заяви Велкова. От думите й стана ясно, че ключова роля за превенция на некоректни търговци ще има Комисията за защита на потребителите. Ако се съди по работата на институцтята до момента обаче, .