България се отказва да приеме еврото от 1 януари 2024 г.

Всяко отлагане в необозримо бъдеще обаче може да доведе до понижаване на рейтинга на страната, до повишаване на лихвите по дълга на държавата и в крайна сметка - до отдалечаване на целта и за след десетилетие. Така отговорността пада на следващия парламент и евентуалното управляващо мнозинство, които трябва да приемат исканите законови промени и да гарантират, че страната ще се вмести в критериите за нисък бюджетен дефицит през следващите няколко години. Тоест от България се иска да покаже на своите европейски партньори, че не само има желание, но и ще си свърши домашното.

Не сте готови

На заседанието на Еврогрупата на 13 февруари, в което участват финансовите министри на страните от еврозоната, България не е била изслушана за готовността й за присъединяване към валутния съюз, макар точката да е била в дневния ред.

След разговори със заместник-председателя на Европейската комисия по въпросите на икономиката Валдис Домбровскис и с председателя на Еврогрупата Паскал Донахю се взе решение, че няма да подаваме искане за изработване на Конвергентен доклад през февруари, обясни Велкова. Този документ оценява готовността на дадена страна да се присъедини към единния валутен съюз.

Още на ниво предварителни разговори е станало ясно, че според европейските ни партньори България към момента не отговаря на всички критерии. Като официална причина се посочва високата инфлация. Смята се, че една държава изпълнява критерия за ценова стабилност, ако за едногодишен период на наблюдение средният темп на инфлация в нея не надвишава с повече от 1.5 процентни пункта темпа на инфлация в трите държави членки на ЕС, с най-добри резултати. За сравнение - средният ХИПЦ в еврозоната е бил 8.5% през януари при 14.1%, измерени в България. В неделя пред БНР финансовия министър заяви, че има очаквания към юли месец да покрием критерия за инфлацията, с изключване на три-четири страни в оценката - това са тези страни, които са с най-ниска инфлация в ЕС, както е направено при анализа за Хърватия.

Но Велкова посочи и друга причина - неприети четири законодателни промени, които сме поели като ангажимент при влизането ни в ERM II. Те са в Търговския закон в частта на несъстоятелността, в Закона за мерките срещу изпирането на пари, в Закона за БНБ и вече печално известните промени в Кодекса за застраховането. Лобистка добавка от близки до лидера при полицата "Гражданска отговорност" "Лев инс" лица и бойкот от депутатите от ГЕРБ, ДПС, БСП, "Възраждане" и "Български възход" торпилираха нужната добавка в закона, която целеше да реши известните от години проблеми със забавени плащания в системата "Зелена карта".

Като друга неофициална причина източници на медията ни в Брюксел посочват и липсата на стабилно правителство. Тъй като няма хоризонт за редовно правителство поне до есента, това се оказва допълнителна пречка за приемането на единната валута на ЕС. Припомняме, че както за Шенген, така и за влизането в еврозоната освен покриването на технически критерии е необходимо последващо единодушно гласуване в Съвета (в случая от държавите в еврозоната). Тоест при едно такова гласуване трябва да се види ясен ангажимент от страна на българското правителство, че може да се справи с пълното покриване на Маастрихтските критерии (дори и да се направи отстъпка за високата инфлация в началото), както и че ще спазва разумна фискална политика и в бъдеще.

Според източници своеобразна неформална допълнителна пречка е станал и новият рунд "Магнитски" санкции на български лица за корупция и най-вече включването на бившия финансов министър на ГЕРБ Владислав Горанов.

За кога се отлага

Следващият редовен Конвергентен доклад се изготвя през пролетта на 2025 г., но не е задължително да се чака до него. Ще подадем искане за изготвяне на Конвергентен доклад в момента, в който си изпълним критериите, заяви Велкова. Според нея, ако необходимото законодателство бъде гласувано от новия парламент, документите могат да бъдат внесени още тогава.

От България се иска и да изготви бюджет за тази и следващите две години, в които консолидираният дефицит е под 3% от БВП на страната. Остава и да се следи инфлацията - засега прогнозите са тя да започне да спада още през тази година. А и данните на НСИ показаха, че пикът на нарастване на цените е бил още през септември миналата година. Спадът от върха обаче засега е много бавен.

По думите на Велкова членството в еврозоната може да се измести за 1 юли 2024 г., 1 януари 2025 г. или по-късна дата. "Новата целева дата е 1 януари 2025 г., но може оценката да бъде поискана още тази година", каза финансовият министър.

"Ако на 49-ото Народно събрание еврозоната е приоритет, могат да приемат необходимите закони, тъй като ние отново ще ги внесем. Тогава бихме могли да подадем искане за извънреден конвергентен доклад през юли. Няма пречка, за това е говорено с Комисията. Няма нормативна пречка, ако мине целият процес гладко, да се присъединим към еврозоната на 1-ви юли 2024 г. Това ще бъде прецедент, ако се случи, но не е забранено, не е и невъзможно", обясни ден по-късно пред БНР Велкова.

* Текстът е допълнен с нови коментари.