🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

По-ниските цени на енергията свалиха рязко ръста на инфлацията в еврозоната

През март стойността на показателя е била 6.9%, което е най-ниското ниво от година

Базовата инфлация, която изключва разходите за енергия и храна, за да даде по-добра представа за основния ценови натиск, достигна нов връх в еврозоната от 5.7% през март
Базовата инфлация, която изключва разходите за енергия и храна, за да даде по-добра представа за основния ценови натиск, достигна нов връх в еврозоната от 5.7% през март
Базовата инфлация, която изключва разходите за енергия и храна, за да даде по-добра представа за основния ценови натиск, достигна нов връх в еврозоната от 5.7% през март    ©  Reuters
Базовата инфлация, която изключва разходите за енергия и храна, за да даде по-добра представа за основния ценови натиск, достигна нов връх в еврозоната от 5.7% през март    ©  Reuters

Инфлацията в еврозоната се понижи доста под очакванията и достигна най-ниското си ниво от година в резултат на по-ниските разходи за енергия. Икономистите обаче предупредиха, че ускоряването на темпа на нарастване на цените на храните и услугите вероятно ще обезпокои Европейската централна банка (ЕЦБ), която трябва да реши дали да продължи да увеличава лихвите.

Потребителските цени в еврозоната се повишиха с 6.9% през март на годишна база, което е най-ниският ръст от февруари 2022 г. насам. За сравнение - през февруари инфлацията беше 8.5%. Спадът спрямо предходните месеци беше по-рязък от прогнозите, като фондовите пазари се повишиха след публикуването на данните за инфлацията от Евростат в петък.

Въпреки това базовата инфлация, която изключва разходите за енергия и храна, за да даде по-добра представа за основния ценови натиск, достигна нов връх в еврозоната от 5.7% през март в сравнение с 5.6% през февруари. Поскъпването при храните също продължи - от 15% на 15.4%. Същото важи и при услугите, където нарастването е от 4.8% на 5%.

Ще продължи ли ЕЦБ да вдига лихвите

Анализаторите смятат, че високата базова инфлация ще доведе до по-нататъшно повишаване на разходите по заемите от страна на ЕЦБ, чиято цел е 2%.

"Потенциалът основната инфлация да остане по-стабилна от очакваното ще бъде основната причина ЕЦБ да продължи да повишава лихвите в близко бъдеще", заявява пред Financial Times Берт Колийн, икономист в нидерландската банка ING, като прогнозира още две вдигания на лихвите с четвърт пункт от страна на ЕЦБ през май и юни.

Европейските фондови пазари се повишиха заради данните за инфлацията в еврозоната. Регионалният Stoxx 600 и германският Dax нараснаха с 0.4%, а френският CАС 40 - с 0,5%. Еврото отслабна с 0.2% спрямо долара до 1.088.

Цените на държавните облигации в еврозоната първоначално се повишиха, след което спаднаха, като доходността по двегодишния дълг на Германия се покачи с 0.05 процентни пункта до 2.8%, тъй като инвеститорите продължиха да залагат, че разходите по заемите във валутния съюз ще продължат да се повишават.

През последния месец сътресенията в банковия сектор повишиха перспективата за кредитна криза, която може да забави както инфлацията, така и растежа през следващите месеци.

Въпреки това представителите на ЕЦБ сигнализираха, че вероятно ще продължат да повишават лихвените проценти на следващото си заседание през май, освен ако банковите сътресения не се задълбочат.

Притесненията на централните банки са нарастващите разходи за труд, които изпревариха тези в САЩ, след като се покачиха с 5.7% през четвъртото тримесечие. В същото време безработицата в блока е била рекордно ниска - 6.6% през февруари.

"С рязкото покачване на заплатите на хоризонта се задава нова вълна от инфлация, каза Кристоф Вайл, икономист в германската Commerzbank. Това ще доведе до повишаване на цените най-вече на услугите."

Цените на енергоносителите в еврозоната са се понижили с 0.9% през март в сравнение с година по-рано. През март миналата година те нараснаха с 13.7% след рязкото увеличение на разходите за газ и електроенергия след нахлуването на Русия в Украйна.

Икономистите очакват цените на енергията да продължат да спадат на годишна база, както се случи, след като пандемията удари през 2020 г. Годишната инфлация е спаднала в 18 от държавите във валутния съюз, като ръстът на цените варира от над 17% в Латвия до 3% в Люксембург. Единствените държави, в които инфлацията не се е понижила, са Словения, където тя се повиши, и Малта, където се запазва.