Всички възражения срещу поправката "Зелена карта" изведнъж отпаднаха

Срещу това се получиха негативни становища от EIOPA и Съвета на бюрата "Зелена карта", че така не се постигат заложените цели и дори може да има негативен ефект - забавените плащания да се официализират. Така и обаче на няколко инфарктни заседания на икономическа комисия в самия край на предишното Народно събрание точката не мина.

След това темата продължи да се развива и служебният финансов министър Росица Велкова е пробвала още диалог със застрахователните институции. На 20 април НББАЗ е предложило нова редакция, където вместо задължение за заплащане на предявените искания се предвижда то да "извършва правилното обработване на гаранционните искания и процеса на тяхното уреждане, както се изисква от европейското право". Това обаче също не се приема от Брюксел и така е внесен оригиналният текст.

Отпадналите обструкции

За разлика от пламенната съпротива в края на миналата и началото на тази година, когато предложенията бяха громени и изпълнителният директор на ССИ Алексей Петров прогнозираше, че цената на "Гражданска отговорност" може да скочи на 1000 лв., сега по темата липсва какъвто и да е шум. Петров е считан за реален собственик на "Лев инс" - компанията, в която проблемът с натрупаните задължения по "Зелена карта" ескалира и се стигна до налагане на мониторинг над НББАЗ и риск от изваждане на България от системата.

Становищата на АБЗ (където междувременно имаше смяна на ръководството) и НББАЗ са съвсем лаконични и само дават "подкрепа и съгласие". По време на заседанието те ги препотвърдиха. От самата ССИ този път нямаш становище и официална позиция, нито представител в парламента. Последно темата е коментирана от тях през юни. В интервю за БНР преди дни Петров заяви, че няма да се занимава с това. "За мен е приемливо и да не се променя закона и да се приеме каквото и да е. Въпросът е след това да се нови отговорност. Ако това, което се приеме, донесе нови щети, очаквам, че застрахователите ще съдят държават", обясни той.

Така този път има реален шанс поправката да мине безаварийно и през зала и през второ гласуване. Тя е важна, тъй като справянето с проблема по "Зелена карта" беше един от поетите ангажименти при влизането на България в ERM II по пътя й към еврозоната и сред малкото все още неизпълнени. Така неприемането на текста (както и на законови промени за мерките срещу прането на пари и за търговската несъстоятелност, където обаче нямаше такава съпротива) през февруари се превърна в една от пречките България да приеме еврото от 2024 г. Евентуалното бързо и убедително гласуване на тези промени може да разчисти в голяма степен пътя към еврозоната, като основно предизвикателство да остане отговаряне на числовия критерии за инфлацията.

Критиките от "Възраждане" бяха основно по линия на това, че става дума за унизително наложено от чужбина решение, и че европейското застрахователно лоби чрез натиска през европейските институции е надделяло.

Поизчистен проблем

Другата новина от дебата в Народното събрание беше, че проблемът е допълнително редуциран. По думите на председателя на НББАЗ Борислав Богоев в момента тече пето поред усвояване от банковата гаранция, учредена от българското бюро в белгийската KBC в полза на Съвета на бюрата, като след като то стане факт задълженията ще бъдат свити до 1.5-1.8 млн. евро. През 2018 г., когато темата ескалира, сумата надхвърляше 20 млн. евро. По принцип поправката не важи за заварените задължения, а само занапред.Той обясни още, че в началото не са виждали нужда от необичайното законодателство, защото е удар по имиджа на българските застрахователи, но сега се съобразяват след като е наложително. "След като излезем от мониторинга до година и половина - две, лично ще помоля министъра да отменим текстовете и да изчистим имиджа", каза още той.

Текстът е допълнен в 16:00 часа след гласуването в икономическа комисия.