ДЗИ напуска Асоциацията на българските застрахователи

Без един, но важен член

Тогава държавната ДЗИ е един от основателите на АБЗ през 1992 г. и над 30 години неизменно е неин член.

Освен това тя е и един от най-големите играчи на пазара. Към деветмесечието на 2022 г. "ДЗИ Общо застраховане" има 223 млн. лв. премиен приход, което ѝ отрежда четвърто място с над 10% пазарен дял. Ако от сметката се извадят продажбите в чужбина, тя би била трета с 11.25% пазарен дял. В животозастраховането ДЗИ е лидер със 126.4 млн. лв. приход и 28.6% пазарен дял. Така, ако се гледа сумарно, тя отстъпва само на "Булстрад", която е част от Vienna Insurance Group. Отделно обаче KBC са собственик и на ОББ, която след сливането с купената за 1 млрд. евро Райфайзенбанк вероятно ще е лидер на банковия пазар и най-голямата финансова група в България.

Като цяло застрахователният сектор е доминиран от компании от международни групи. Играчите с местна собственост обаче са особено силни при задължителната полица "Гражданска отговорност", където маржовете са изключително изпилени и често тя носи загуби. Затова и чуждите застрахователи постепенно се оттеглят от този сегмент (продават полици предимно за нови автомобили и в комбинация с "Каско"), а топ пет са местни - "Лев инс", "Евроинс", "ДаллБогг", "Бул инс" и ОЗК сумарно държат над 75% дял.

Спадаща легитимност

Излизането на ДЗИ от браншовата асоциация определено е събитие, подкопаващо легитимността на организацията, и е безпрецедентно в над 30-годишната й история. Неин председател е Константин Велев, който е и главен изпълнителен директор на "Армеец". Макар в нея да продължават да участват и чуждите групи, АБЗ от няколко години се приема като доминирана от местните.

При дебатите в парламента около поправката "Зелена карта" често беше изтъквано, че зад спорния текст стои целият бранш. Много от партиите също оправдаха защо бламират предложенията на финансовото министерство именно с това, че застават зад исканията на "българските застрахователи".

"Припознали сме текста, внесен от Асоциацията на българските застрахователи, и ако на вас това ви се струва укоримо, ние сме хората, които ще бранят интереса на българските граждани", обясни Александър Иванов от ГЕРБ в икономическа комисия, където останалите му колеги не се появиха на заседанието и така то се провали поради липса на кворум.

"Когато целият бранш, в това число и западните компании, които оперират на нашия застрахователен пазар, не са съгласни и предложиха компромисен текст, трябваше всички да се обединим около този текст. Аз говорих с тях и те ми казаха, че това е текстът, който подкрепят. Става въпрос за текста, предложен от Асоциацията на българските застрахователи. Това не е текст на една, две или три компанийки, а на всички", обясни и Йордан Цонев от ДПС, друга от политическите сили, бламирали поправката.

Основата на проблема

Основният замисъл на поправката "Зелена карта" беше да се вкара един допълнителен член в Кодекса за застраховане, с който да се бетонира основният принцип в системата - "първо плащаш, после оспорваш". Това се налагаше, след като още през 2017 г. някои български застрахователи спират да изплащат искания по щети в чужбина с обяснението, че са обект на измами и източване. През 2018 г. висящите суми достигнаха до около 20 млн. евро, като тогава проблемът беше концентриран в "Лев инс" и "ДаллБогг: живот и здраве", а по-късно на българското Национално бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) беше наложен мониторинг.

Разрешаването на този проблем се превърна в един от ангажиментите на България по пътя ѝ към еврото. След дискусии в края на 2022 г. временно финансовото министерство и бранша се обединяват около текст, който в общи линии казва, че правилата трябва да се спазват: "Бюрото заплаща при спазване условията и сроковете на Вътрешните правила на Съвета на бюрата, предявените към него гаранционни искания от други национални бюра във връзка със задължения на негови членове."

Впоследствие обаче депутати от ГЕРБ, "Български възход" и "Възраждане" внасят идентична добавка към него: "...когато са представени документи за валидност на претенцията, включително банково извлечение за плащане на увреденото лице или неговите наследници". Тя беше разкритикувана не само от МФ, а и от европейския регулатор EIOPA и от Съвета на бюрата "Зелена карта", които смятат, че така не само не се решава проблемът, а дори той може да се задълбочи.

Добавката произлиза от Съюза за стопанска инициатива (ССИ) - работодателска организация, близка до "Лев инс". Негов изпълнителен директор е Алексей Петров, който се счита за неформален действителен собственик на застрахователя. Идеята на ССИ е прегърната от АБЗ, както и НББАЗ, чийто изпълнителен директор Стефан Софиянски е бивш изпълнителен директор на "Лев инс". Другите четири големи работодателски организации разкритикуваха спорното дописване и най-вече перспективата за еврозоната да се отложи.

Като крайно в изтичащите дни на Народното събрание в края на февруари така и не бе приет нито един от двата варианта. А дни по-късно служебният финансов министър Росица Велкова обяви, че България се отказва от целта еврото да замени лева от 2024 г. Поправката "Зелена карта" е само един от неизпълнените ангажименти, като останаха и други неприети закони (макар по тях да нямаше някакъв съществен отпор). Страната не отговаря и на инфлационния критерий, като обаче сигналите от Брюксел и Франкфурт там бяха, че би могло да се договори и обоснове изключение.