Поправянето на счупената "Зелена карта": сблъсък между застрахователи и МФ

Предложението

Цялата редакция, предложена от МФ, е добавянето на един нов член в кодекса, озаглавен "Гарантиране изпълнението на задълженията на бюрото и неговите членове". В него се предвижда буквално автоматизмът на функциониране на "Зелена карта" да залегне в българския закон - НББАЗ да "гарантира изпълнението на задълженията на своите членове" и да "заплаща безусловно и в сроковете по вътрешните правила на Съвета на бюрата по искания за гаранционни плащания, предявени от други национални бюра във връзка със задължения на негови членове". Същевременно се предвижда българското бюро в седемдневен срок да си поиска регресно плащанията от застрахователите и те веднага да му ги възстановят, независимо дали оспорват, или обжалват нещо, като ако откажат, то ще може да усвои сумите банкови гаранции в негова полза.

"Проблемите се състоят в това, че отделни застрахователи в България оспорват основателността на исканията за възстановяване на платени обезщетения от кореспонденти и национални бюра в други държави членки поради твърдени несъответствия в документалната обосновка на тези искания и възпрепятстват функцията на НББАЗ да гарантира извършването на плащанията в съответствие с изискванията на Вътрешните правила на Съвета на бюрата", се казва в мотивите към проекта на МФ.

Темата за пръв път започна да ескалира през 2018 г., като в един момент висящите суми бяха от порядъка на 20 млн. евро, като тогава проблемът беше концентриран в "Лев инс" и "ДаллБогг: живот и здраве". Затова и страната беше поставена под мониторинг, а от НББАЗ беше изискано да поддържа банкова гаранция в белгийската банка KBC, с която да се гарантира, че при нужда другите национални бюра ще могат да се удовлетворят. По информация от НББАЗ в него е постъпило уведомление от Съвета на бюрата "Зелена карта" за предстоящо трето усвояване на гаранцията с приложен списък от 1739 искания за гаранция, като по значителен брой от тях не са изпълнени нужните условия за плащане.

По уверения от сектора в последните години проблемът постепенно се изчиства, което се потвърждава и от думите на служебния финансов министър Росица Велкова, която обясни пред журналисти, че към момента имаме към 10 млн. лв. неизплатени задължения към италианското бюро. Аналогично число казва и НББАЗ, но с уговорката, че се оспорват съдебно и че 2 млн. от тях са начислени лихви.

Така че законодателната инициатива идва не защото проблемът ескалира, а по-скоро защото от Брюксел изискват някаква гаранция, за да не се допусне ново натрупване на забавени плащания занапред. Текстовете реално не адресират старите проблеми, а биха важали занапред.

Критиката

Негативни становища към предложения от МФ текст изпращат както от НББАЗ, така и от браншовата Асоциация на българските застрахователи (АБЗ). Една от основните им критики е заложеният тотален автоматизъм на плащанията. "Предвижданото безусловно задължение за плащане от страна на НББАЗ на претенции, които не са окомплектовани с необходимите документи съгласно изискванията на Вътрешните правила на Съвета на бюрата, е неприемливо и в нарушение на редица фундаментални правни принципи. То противоречи и на самите регулации на системата "Зелена карта", пише в позицията на бюрото.

От асоциацията също изказват критика в сходна посока: "Цялата конструкция на предложения в проекта нов чл. 506а презумира на законово ниво, че претендиращият кореспондент/чуждестранно бюро винаги има основателна претенция и по тази причина НББАЗ следва безусловно да извършва плащанията." Председателят на регулатора КФН Бойко Атанасов също подкрепи предложенията на асоциацията като основа за по-балансирано решение.

МФ още преди гласуването прие частично забележките и премахна спорната дума "безусловно", като козметично редактира текста. Те обаче отново не са по вкуса на застрахователите. "Ако четете проекта, тази безусловност е изразена, но с различни думи", каза Константин Велев, председател на АБЗ и главен изпълнителен директор на "Армеец", по време на дебатите в парламента.

Същевременно обаче МФ отхвърли повечето други обструкции - според министерството "необходимостта от законодателни промени като крайна мярка за отстраняване на установените слабости занапред е достатъчно добре обоснована", а "наличният инструментариум на КФН за предприемане на надзорни мерки с оглед решаване на установените слабости е упражнен, без това да е довело до съществени положителни резултати".

По време на дебатите в парламента обаче зам.-министър Людмила Петкова беше доста по-диалогична, като обрисува проекта не като нещо финално, а като основа за търсене на решение на проблема.

Проблемът

Представители на бранша наистина виждат проблем с организирани схеми за застрахователни измами и той е силно концентриран в Южна Италия, откъдето са и огромна част от проблемните искания. Типичен пример е да се намери българин, работещ там, на когото да се плати сума от няколкостотин евро на ръка, за да се сключи на негово име застраховка и впоследствие да се заведе щета, понякога дори и фиктивна, за хиляди евро, за която да се отправи искане към българската компания. По думите на генералния секретар на българското бюро Стефан Софиянски (който е и бивш изпълнителен директор на "Лев инс") за тези измами са сезирани българската, италианската и европейската прокуратура.

Той разказва за случаи, в които "виновният" български водач изобщо не е бил на територията на чуждата държава, откъдето идва претенцията. Или пък "потърпевшият" никога не е участвал в катастрофа. Според председателя на НББАЗ Борислав Богоев пък дори има масова практика автомобили да се докарват с автовози от Италия в България, да се регистрират у нас, защото застраховката е по-евтина, и после се използват в чужбина.

Директор в един от големите играчи на пазара обясни пред "Капитал", че този тип измами са насочени предимно към България, от една страна, защото страната е под мониторинг и в слаба позиция, а от друга, заради липсата на функционираща система "бонус-малус" в страната. Ако имаше такава, шофьорите, участващи в измами, бързо щяха да получават санкция чрез по-големи премийни вноски и нямаше да са толкова склонни да участват.

Именно защото проблемът е локализиран и не е масов обаче, трудно може да се прокара някакво решение и закърпване на пробойните на ниво Съвета на бюрата. В своята позиция НББАЗ е доста критично към колегите си от италианското бюро UCI, което "не изпълнява задължението си да контролира всички искове [...] и да открива тези нередности с цел предотвратяване на нерегламентирани искания за плащане". По думите на Богоев обаче Италия е много влиятелна в Съвета на бюрата, защото е сред учредителите му и има право на вето.

В България полиците "Гражданска отговорност" се доминират почти изцяло от застрахователните компании с местни собственици (близо 80%) за разлика от "Каско", където доминират дружествата от чуждестранни групи (60%). Въпреки това последните също проявяват разбиране към проблема с презграничните измами и темата не е солова акция на местните играчи.

Паниката

Запознати с разговорите по темата обясняват, че в администрацията си дават сметка, че такива законови текстове няма в други държави, но отчитат, че и такива проблеми няма. Затова и са отворени да се мисли за прецизиране на текста, така че хем ЕК и EIOPA (европейският регулатор) да са доволни, хем българските застрахователи да не станат обект на масирани измами.

Ден преди обсъждането в парламента обаче ситуацията далеч не изглеждаше толкова диалогична. Ръководството на НББАЗ и представители на сектора решиха да атакуват промяната челно, като на своя пресконференция в понеделник обрисуваха евентуалното приемане на проекта като едва ли не застрахователен апокалипсис - ударно поскъпване на полиците, източване на ресурс от българските компании и дори фалити. В неофициални разговори обаче хора от бранша признават, че не виждат потенциал за съществени катаклизми.