🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>
Животът на Алексей Петров - баланс по ръба на закона

"Лев инс", или светлата страна на Алексей Петров

Как изникналият насред силовите години на прехода застраховател успя да се издигне до лидер на пазара

Алексей Петров основава "Лев инс" (тогава ЗК "Спартак") през 1996 г., но формално излиза през нея скоро след това за да може да мине през цедката на прелицензирането на застрахователите
Алексей Петров основава "Лев инс" (тогава ЗК "Спартак") през 1996 г., но формално излиза през нея скоро след това за да може да мине през цедката на прелицензирането на застрахователите
Алексей Петров основава "Лев инс" (тогава ЗК "Спартак") през 1996 г., но формално излиза през нея скоро след това за да може да мине през цедката на прелицензирането на застрахователите
Алексей Петров основава "Лев инс" (тогава ЗК "Спартак") през 1996 г., но формално излиза през нея скоро след това за да може да мине през цедката на прелицензирането на застрахователите
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко
  • Застрахователят успя да мине през цедката на прелицензирането в края на 90-те благодарение на множество трансформации.
  • Фокусът на "Лев инс" в задължителната "Гражданска отговорност" го прави сравнително рисков играч.
  • През годините компанията се вкара в редица скандали, най-големият - неплащането по "Зелена карта", довело до мониторинг за България.

До 1990 г. застраховането в България има два синонима - ДЗИ и "Булстрад". Държавните монополни дружества дори не са в конкуренция помежду си, тъй като на единия е поверен вътрешният пазар, а другият покрива изключително международния риск - транспортни, авиационни, туристически и т.н. полици.

С разпадането на социализма и този застрахователен мир ударно се взривява. Още в първите мътни години гарантирането на имуществената сигурност бързо се пренася в частни ръце. При вакуума в законите и прилагането им обаче това не са застрахователи, а силови групировки, които парцелират завладените с откровен рекет територии. По този път минават станалите нарицателни СИК и ВИС-2.

Силовите корени

Зората на днешния "Лев инс" също е в този първоначален бульон - периода 1994-1996, когато много охранителни компании, работещи на ръба на закона и отвъд него, реорганизират дейността си, като навлизат на легитимния пазар и се превръщат в застрахователи. В този бурен период изгрява и застрахователната звезда на Алексей Петров. В "Аполо и Болкан" той е съдружник с Румен Николов-Пашата и Златомир Иванов-Баретата. А ЗК "Спартак", както в началото се казва компанията, която днес е лидер при автополиците, партньорите в разпадащия се "Аполо и Болкан" си разпределят пазарния му дял. Така при учредяването заедно с Алексей Петров в новото дружество влизат няколко спортни клуба, охранителни компании и негови колеги от Съюза на бившите барети.

При учредяването на застрахователя през 1996 г. Петров е най-големия акционер с 23% дял, но през 1998 г. той напълно излиза от собствеността и управлението. Благодарение на това и на привлечени израелски инвеститори, които придобиват 100% от капитала, преименуваната на "Левски Спартак" компания успява да мине през цедката на прелицензирането при управлението на Иван Костов. Това не става безпроблемно - в края на 1998 г. е получен отказ от тогавашния Национален съвет по застраховането, като в следващата година дори е обмисляна доброволна ликвидация. Заветният лиценз е получен чак в началото на 2000 г. (след като воюващият с групировките вътрешен министър Богомил Бонев е сменен от Емануил Йорданов) и скоро след това поетапно близки до Алексей Петров започват да се завръщат в собствеността и управлението на застрахователя.

След поредица увеличения на капитала, нова смяна на името на "Лев инс" през 2005 г. и още множество трансформации днес кой контролира компанията не е тайна. От години като действителен собственик е посочена приятелката на Алексей Петров Ива Павлова. Самият той никога отново пряко не е имал дял, но не крие връзката си и в една от последните си медийни изяви нарича "Лев инс" "много успешен семеен бизнес".

Водачът в рисковата лента

В числово изражение това твърдение може да се приеме за вярно - от малък играч със съмнителни корени, избуял сред другите силоваци, "Лев инс" се издига до лидер на застрахователния пазар в България. За 2022 г. премийният приход й приход е 446 млн. лв., което се равнява на близо 15% дял и я нарежда на втора позиция след "Евроинс". Последната обаче има повече бизнес зад граница, а ако се гледа само оборотът от България, "Лев инс" е лидер.

Тя от години е най-големият играч при задължителната полица "Гражданска отговорност", откъдето идват 255 млн. лв. от премийния ѝ приход за миналата година. Проблемът при нея е, че поради самата логика на застраховката (реално тя защитава не сключилият я, а евентуални жертви на катастрофи, които той може да предизвика) клиентите са движени най-вече от най-ниската цена. Това, усилено от неплатежоспособния пазар и дъмпинговото поведение на отделни играчи, в различни периоди води често до нива, които не покриват реално рисковете (ако те са отчитани адекватно), т.е. сама по себе си полицата е или с изключително нисък марж, или направо губеща. Затова и повечето застрахователи, част от чуждестранни групи, постепенно изгубиха апетит към този сегмент и около 75% от него остана в местни играчи.

Макар сама по себе си полицата да не е толкова атрактивна, тъй като тя е задължителна, осигурява обем и паричен поток. Загубите по нея пък могат да се компенсират, като се комбинира с по-рентабилното "Каско". При агресивно впусналите се в "Гражданска отговорност" обаче това е по-трудно и често рисковете излизат от контрол. Докато в Румъния няколко пъти пазарните лидери губеха лицензите си, тук като цяло през годините Комисията за финансов надзор прояви повече регулаторна снизходителност и не се стигна до точно такъв катаклизъм.

Катастрофата "Зелена карта"

Дали заради ликвидни трудности или по други причини обаче "Лев инс" от 2018 г. насам е в епицентъра на друг тип трус. В резултат на нейните (в началото и на още един бурно растящ при Гражданската отговорност играч - "ДаллБогг") откази да плаща по щети на нейни клиенти в чужбина с твърдението, че е жертва на измами, българското бюро "Зелена карта" беше поставено под мониторинг и имаше реален риск страната да бъде изхвърлена от системата. Нейният принцип на действие е, че при катастрофа зад граница всеки застраховател първо плаща обезщетения, а после евентуално оспорва. Целта е да има сигурност, че пострадалите навсякъде ще си получат бързо парите, а бюрата функционират като своеобразни клирингови къщи.

"Лев инс" обаче с оправданието, че е жертва на целенасочени измамни схеми от кореспонденти най-вече в Италия, често започва да прилага откази или забавяния и така в един момент сумата на натрупаните задължения на българското Национално бюро на българските автомобилни застрахователи набъбва до около 20 млн. евро. Това постепенно ескалира до изискването да сключи презастрахователен договор и банкова гаранция, от която другите бюра могат да се възползват, и до слагането му под мониторинг. Дори и след това темата не намери бързо разрешение, заради което справянето с проблема беше заложено и в ангажиментите на България за приемането й в еврозоната.

Докато поетапно пред повечето други необходими мерки за еврото се появяват чавки, че са изпълнени, тук нямаше особено движение до 2022 г. В края на миналата година съгласувано с Брюксел беше лансирана поправка в Кодекса за застраховането, която да вкара изрично правилото "първо плащаш, после оспорваш". Тя обаче срещна силен отпор от близки до "Лев инс" лица и организации, като особено деен беше Съюзът за стопанска инициатива, който е своеобразна придворна работодателска организация на фирмите, близки до Алексей Петров, а той му беше изпълнителен директор. Институцията излезе с допълнения, които по същество разводняваха и обръщаха смисъла на поправката и които впоследствие едно към едно бяха внесени от депутати от ГЕРБ, "Български възход" и "Възраждане". В последните дни от краткия живот на предишния парламент обаче така и законовата промяна не можа да се случи след показно бламиране от почти всички политически сили без ПП и ДБ.

Само няколко месеца по-късно при вече избраното редовно правителство обаче изненадващо обструкциите рязко изчезнаха и през юли промените минаха скоростно и почти без дебат. Тогава се разбра и че задълженията са поетапно изчистени и председателят на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи Борислав Богоев заяви, че след поредното усвояване от банковата гаранция оставащата сума е едва около 1.5 млн. евро.

Така или иначе обаче поне за един кратък период Алексей Петров се беше превърнал в ключов фактор, от който буквално можеше да зависи стратегическо и съдбоносно за цялата страна действие като влизането в еврозоната.

Оттук нататък е трудно да се прогнозира дали и какъв ефект може да има неговата смърт върху бизнесите му. Досега през годините "Лев инс" като че ли оставаше имунизиран за тревожните новини около Алексей Петров, били те арести или покушения. Същевременно обаче застрахователят видимо се ползваше с известна регулаторна благосклонност, за което може да се предположи, че общото минало с хора като Бойко Борисов е спомагало. Можем само да си припомним думите от изтекъл запис на тогавашния премиер по повод на финансовия надзор и един друг застраховател, които ясно показват възможностите му да предизвика действие или бездействия: "Иначе раздуйте това, че вкарах КФН по "Еврохолд" на тоя да му размажа физиономията, че не се съобразява с мене."

Другите владения на Алексей Петров

Във финансовия сектор извън "Лев инс" Петров контролираше сравнително малки играчи в други сегменти. "Пенсионноосигурителен институт" управлява малко над 200 млн. лв. на осигуряващите се във фондовете му, или около 1% от парите за втора пенсия, а "Животозастрахователен институт" реализира едва 6 млн. лв. на пазар за общо 625 млн. лв. Бизнес империята на Алексей Петров обаче включваше и множество други компании в разнообразни сектори. Може би най-видимата част от нея са компаниите под шапката на "Лев корпорация", наскоро прекръстена на "Левкорп груп", която декларира 80 млн. лв. активи. Сред по-известните и видими от тях е "Такси-С Експрес" - компанията зад едноименните таксита (1280). Там влизат още машиностроителни, мебелни и други компании, но определено няма особени перли. Друг измерител за бизнес владенията и влиянието на Алексей Петров е Съюзът за стопанска инициатива (ССИ).Работодателската организация, чийто дългогодишен изпълнителен директор беше той, практически обединяваше пряко контролираните и притежавани от него компании, като често работеше в техен тесен частен интерес.
3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    baj_ganyo avatar :-|
    Бай Ганьо
    • + 11

    Няма как да има нещо светло в света на мутрите. Дори сега вървят форми на рекет - "Лев инс" срещу Mediapool: Иск за 1 милион лева... Еми -1 сте вече.

    Нередност?
  • 2
    western_ avatar :-|
    western_
    • - 1
    • + 7

    Тя пък щото тая компания от светла, по-светла

    Нередност?
  • 3
    cccd avatar :-|
    cccd

    Комунистически мафиот като по учебник на Държавна Сигурност. След като го отгледаха, по същия учебник го и приключиха (от трети опит).

    Нередност?
Нов коментар