"Лев инс", или светлата страна на Алексей Петров

При учредяването на застрахователя през 1996 г. Петров е най-големия акционер с 23% дял, но през 1998 г. той напълно излиза от собствеността и управлението. Благодарение на това и на привлечени израелски инвеститори, които придобиват 100% от капитала, преименуваната на "Левски Спартак" компания успява да мине през цедката на прелицензирането при управлението на Иван Костов. Това не става безпроблемно - в края на 1998 г. е получен отказ от тогавашния Национален съвет по застраховането, като в следващата година дори е обмисляна доброволна ликвидация. Заветният лиценз е получен чак в началото на 2000 г. (след като воюващият с групировките вътрешен министър Богомил Бонев е сменен от Емануил Йорданов) и скоро след това поетапно близки до Алексей Петров започват да се завръщат в собствеността и управлението на застрахователя.

След поредица увеличения на капитала, нова смяна на името на "Лев инс" през 2005 г. и още множество трансформации днес кой контролира компанията не е тайна. От години като действителен собственик е посочена приятелката на Алексей Петров Ива Павлова. Самият той никога отново пряко не е имал дял, но не крие връзката си и в една от последните си медийни изяви нарича "Лев инс" "много успешен семеен бизнес".

Водачът в рисковата лента

В числово изражение това твърдение може да се приеме за вярно - от малък играч със съмнителни корени, избуял сред другите силоваци, "Лев инс" се издига до лидер на застрахователния пазар в България. За 2022 г. премийният приход й приход е 446 млн. лв., което се равнява на близо 15% дял и я нарежда на втора позиция след "Евроинс". Последната обаче има повече бизнес зад граница, а ако се гледа само оборотът от България, "Лев инс" е лидер.

Тя от години е най-големият играч при задължителната полица "Гражданска отговорност", откъдето идват 255 млн. лв. от премийния ѝ приход за миналата година. Проблемът при нея е, че поради самата логика на застраховката (реално тя защитава не сключилият я, а евентуални жертви на катастрофи, които той може да предизвика) клиентите са движени най-вече от най-ниската цена. Това, усилено от неплатежоспособния пазар и дъмпинговото поведение на отделни играчи, в различни периоди води често до нива, които не покриват реално рисковете (ако те са отчитани адекватно), т.е. сама по себе си полицата е или с изключително нисък марж, или направо губеща. Затова и повечето застрахователи, част от чуждестранни групи, постепенно изгубиха апетит към този сегмент и около 75% от него остана в местни играчи.

Макар сама по себе си полицата да не е толкова атрактивна, тъй като тя е задължителна, осигурява обем и паричен поток. Загубите по нея пък могат да се компенсират, като се комбинира с по-рентабилното "Каско". При агресивно впусналите се в "Гражданска отговорност" обаче това е по-трудно и често рисковете излизат от контрол. Докато в Румъния няколко пъти пазарните лидери губеха лицензите си, тук като цяло през годините Комисията за финансов надзор прояви повече регулаторна снизходителност и не се стигна до точно такъв катаклизъм.

Катастрофата "Зелена карта"

Дали заради ликвидни трудности или по други причини обаче "Лев инс" от 2018 г. насам е в епицентъра на друг тип трус. В резултат на нейните (в началото и на още един бурно растящ при Гражданската отговорност играч - "ДаллБогг") откази да плаща по щети на нейни клиенти в чужбина с твърдението, че е жертва на измами, българското бюро "Зелена карта" беше поставено под мониторинг и имаше реален риск страната да бъде изхвърлена от системата. Нейният принцип на действие е, че при катастрофа зад граница всеки застраховател първо плаща обезщетения, а после евентуално оспорва. Целта е да има сигурност, че пострадалите навсякъде ще си получат бързо парите, а бюрата функционират като своеобразни клирингови къщи.

Заради натрупаните непокрити искания към "Лев инс" по щети в чужбина България беше заплашена да бъде изключена от системата "Зелена карта"

"Лев инс" обаче с оправданието, че е жертва на целенасочени измамни схеми от кореспонденти най-вече в Италия, често започва да прилага откази или забавяния и така в един момент сумата на натрупаните задължения на българското Национално бюро на българските автомобилни застрахователи набъбва до около 20 млн. евро. Това постепенно ескалира до изискването да сключи презастрахователен договор и банкова гаранция, от която другите бюра могат да се възползват, и до слагането му под мониторинг. Дори и след това темата не намери бързо разрешение, заради което справянето с проблема беше заложено и в ангажиментите на България за приемането й в еврозоната.

Докато поетапно пред повечето други необходими мерки за еврото се появяват чавки, че са изпълнени, тук нямаше особено движение до 2022 г. В края на миналата година съгласувано с Брюксел беше лансирана поправка в Кодекса за застраховането, която да вкара изрично правилото "първо плащаш, после оспорваш". Тя обаче срещна силен отпор от близки до "Лев инс" лица и организации, като особено деен беше Съюзът за стопанска инициатива, който е своеобразна придворна работодателска организация на фирмите, близки до Алексей Петров, а той му беше изпълнителен директор. Институцията излезе с допълнения, които по същество разводняваха и обръщаха смисъла на поправката и които впоследствие едно към едно бяха внесени от депутати от ГЕРБ, "Български възход" и "Възраждане". В последните дни от краткия живот на предишния парламент обаче така и законовата промяна не можа да се случи след показно бламиране от почти всички политически сили без ПП и ДБ.

Само няколко месеца по-късно при вече избраното редовно правителство обаче изненадващо обструкциите рязко изчезнаха и през юли промените минаха скоростно и почти без дебат. Тогава се разбра и че задълженията са поетапно изчистени и председателят на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи Борислав Богоев заяви, че след поредното усвояване от банковата гаранция оставащата сума е едва около 1.5 млн. евро.

Така или иначе обаче поне за един кратък период Алексей Петров се беше превърнал в ключов фактор, от който буквално можеше да зависи стратегическо и съдбоносно за цялата страна действие като влизането в еврозоната.

Оттук нататък е трудно да се прогнозира дали и какъв ефект може да има неговата смърт върху бизнесите му. Досега през годините "Лев инс" като че ли оставаше имунизиран за тревожните новини около Алексей Петров, били те арести или покушения. Същевременно обаче застрахователят видимо се ползваше с известна регулаторна благосклонност, за което може да се предположи, че общото минало с хора като Бойко Борисов е спомагало. Можем само да си припомним думите от изтекъл запис на тогавашния премиер по повод на финансовия надзор и един друг застраховател, които ясно показват възможностите му да предизвика действие или бездействия: "Иначе раздуйте това, че вкарах КФН по "Еврохолд" на тоя да му размажа физиономията, че не се съобразява с мене."