Поредна сделка за "Кремиковци"

Връзката на тези дружества с финансовата институция обаче не е само като между кредитор и кредитополучател. Фактът, че зад офшорните собственици на тези, а и на други финансирани от ПИБ фирми изплува едно и също кипърско име, говори по-скоро за това, че банката упражнява непряк контрол върху някои свои длъжници. Справка в Търговския регистър показва, че собствениците на "Елтрейд" и "Валпет" - регистрираните в Кипър Bassion Management Limited и Spicata Consulting Limited, се представляват от Лениа Пападопулу. Близката й съименничка Мария Пападопулу пък подписва от името на собственика на "Надин" Toleedo Associated Limited. Лениа Пападопулу е представител също на Legnano Enterprises Limited, която притежава 7.7% от капитала на ПИБ според сайта на банката. Името й излиза и около друг голям длъжник на банката - ОЦК - Кърджали. Цинковото производство на комбината миналата есен беше купено от "Хармони 2012" със собственик регистрираната на Британските Вирджински острови Harmonee Holdings Limited, чийто директор е Лениа Пападопулу.

Тайният купувач

За да се проследи логиката на предстоящата сделка, трябва да се върнем две години назад, когато земята и сградите на "Кремиковци" бяха продадени от синдика на създадената месец по-рано "Елтрейд къмпани" за сумата от 316 млн. лв. Като собственик на фирмата по онова време се водеше 26-годишният Лъчезар Варнаджиев, който по-късно я продаде на Bassion Management. За покупката на "Кремиковци" ПИБ предостави заем от 59 млн. евро на "Елтрейд", а свързаните с нея "Надин металс трейд" и "Валпет консулт" получиха съответно 53.7 млн. евро и 56.2 млн. евро. И за трите заема беше учреден залог върху активите на металургичното предприятие в полза на банката. Справка в Търговския регистър показва, че в началото на ноември миналата година "Надин металс трейд" е подписала анекс към договора за залог с ПИБ във връзка с удължаването на срока на кредита. Според документа падежът се премества с почти две години напред и вместо 30 септември 2012 г. става 20 юли 2014 г. Същата година е падежът и на заема на "Елтрейд". Именно тази отсрочка дава основания на източници от сектора да предполагат, че сделката цели по-скоро "освежаване" на експозицията на банката.

"Крис мит" трудно може да се определи като стратегически инвеститор. Компанията се занимава с търговия, представителство, сделки с недвижими имоти, производство и др. Според отчета за 2011 г. дружеството има едва 7000 лв. оборот и отчита 18 хил. лв. загуба. Единственото нещо, с което се свързва името й, е собственикът й Кристиян Младенов.

Преди няколко седмици се е случило раздвижване в собствеността на "Крис мит". Въпреки че Младенов остава мажоритарен собственик с 38 дяла от капитала (76%), в средата на март той е продал останалите 12 дяла от фирмата на четирима нови съдружници. Сред тях прави впечатление името на Петър Лещаров, който участваше в управлението на няколко фирми на бившия собственик на "Кремиковци" Валентин Захариев, като допреди няколко месеца е ръководел тръбопрокатния завод "Интер пайп". Малък дял има и един от бившите енергетици на "Кремиковци" Емил Димитров.

Възможна стъпка към нова продажба

Профилът и историята на фирмата купувач показват, че е твърде амбициозно от нея да се очаква съживяване на производствената площадката на завода. Затова е много вероятно сегашната продажба да е само междинна стъпка към друга сделка. "Ако някой наистина иска да купи актива и е готов да плати стотици милиони, то трябва да направи проучване с месеци. А при тази сделка един път една кола с купувачите се разходи из централната алея", коментира източник, близък до "Кремиковци". От първите дни на април обаче наистина настанала малка промяна - охранителната фирма на сегашния собственик работела успоредно с охранители на бъдещия. А някои от съдружниците вече се били нанесли в административната сграда към комбината.

Според друг източник истинският купувач е руската "Северстал". Не е известно обаче тя да е правила дю дилиджънс (финансов и правен анализ), а без такъв едва ли компания от такъв мащаб би предприела някаква сделка. Още повече че за всякакви инвестиции извън страната руските стратегически предприятия трябва да получат одобрение от Москва.

Друг източник посочи, че купувачът възнамерява да възобнови стоманопроизводството, като преработва скрап и създава различни видове ламарина. "Сметката на никой инвеститор няма да излезе, ако само реже старите мощности за скрап. Има няколко завода, които са в добро техническо състояние и лесно може да заработят", каза той. От сектора обаче казват, че интересът към производство е нисък, защото в Европа имало свръхпроизводство.

Така ролята на "Крис мит" изглежда по-скоро временна. А дългосрочното бъдеще на площадката - все още неясно.