БТК: За кой не е

Лазов е член на управата на десетки дружества на и около Василев, включително на "Бромак телеком инвест" и оттам - на V Telecom Investment (люксембургското дружество в края на веригата на собствеността на БТК). Именно чрез него преди близо два месеца е бил организиран опит в Люксембург за прехвърляне на акциите на "Бромак телеком инвест" на финансов инвеститор, посочен от Пеевски, който обаче е бил предотвратен, разказаха отлично запознати с историята. Замисълът всъщност е щял да има резултат като този при "Булгартабак", който беше буквално завладян от политика. За момента поне според източниците на "Капитал" нови опити в тази посока няма, макар и да е възможно да се случат в бъдеще.

100% от капитала на БТК (288 764 840 акции с номинал 1 лв.) по официална информация са на "Вива телеком България". То се притежава от InterV Investment, регистрирано в Люксембург, собственост от своя страна на V2 Investment, също в Люксембург. Последното е изцяло притежание на V Telecom Investment - акционерно дружество пак в същата страна. В него "Бромак телеком инвест" има 43.3% от капитала, VTB - 33.3%, а бившите кредитори на телекома - 23.43%.

Както показва името, дружеството на Василев е основано от неговата компания "Бромак", но при затварянето на банката то е под контрола на друга ключова компания на банкера - ТЦ-ИМЕ. Още през юни тя беше вкарана в процедура по несъстоятелност по искане на близка до Пеевски компания и в момента има назначен временен синдик, като също текат опити да смени и ръководството й. Има няколко опита да се отстрани изпълнителният директор Теодора Танева, която също беше сред свидетелствалите срещу Василев, но те не са вписани в Търговския регистър, защото са спрени от съда. По всичко личи обаче, това са контрадействия на банкера.

Косвените улики

Че промяна в собствеността на БТК няма, свидетелстват няколко на брой факта.

Първо - няма смени в управителните органи на телекома. Според отлично запознати с "кухнята" в сектора Пеевски има подготвено поне едно ясно персонално назначение в оператора, ако го придобие - това на главен изпълнителен директор (за където е спряган бивш кадър на "Мобилтел"). Смяна там обаче няма и на поста си е Атанас Добрев. По-важното - в креслото си е и Златозар Сурлеков - председател на управителния съвет на БТК. Сурлеков е в управата на  КТБ от придобиването й от Василев и е дългогодишен и близък член на обкръжението му. Той беше първият и най-важен човек, когото банкерът постави като своя "ръка" в оператора веднага след като придоби мажоритарния пакет там. Всъщност в мениджмънта на БТК няма нито една промяна, камо ли такава, която да говори за нов собственик. Второ - няма никакви публични изяви, които да свидетелстват за влизане на кръга Пеевски в телекома. А историята с "Булгартабак" например се разви доста шумно, с взаимни обвинения, включително в кражба и източване.

И трето - действията на БТК по посока придобиване на "НУРТС България". Първото събиране на управата на БТК, на което е било взето решение телекомът да купи цифровия мултиплекс, според отлично запознат със събитията източник е било дни след затварянето на КТБ и волята за това е на Цветан Василев. А самото искане към Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да разреши сделката е подадено на 5 септември - очевидно в сила е същата воля. Показателно е и друго - председателствата от Петко Николов КЗК още не е излязла с решение позволява ли сделката и дори не е стартирала производство по запитването на телекома, а все още води кореспонденция с него, задавайки допълнителни въпроси. Тоест антимонополната комисия е в изчаквателна позиция.

Къде са руснаците?

Друга от информациите по темата БТК е, че всъщност VTB отдавна няма реално участие в компанията, макар и формално да е акционер - инвестицията им е осребрена от Василев не само на ниво "дълг", но и на ниво "собственост". От пресофиса на банката в Москва не дадоха отговор на въпросите как оценяват вложението си в българския оператор и кога планират изход от него. Факт е, че техните представители продължават да стоят в надзорния съвет на БТК и всички решения, както е предвидено в споразумението между акционерите, се съгласуват с тях. Олксандр Мороз и Стефано Дзупет заемат едновременно позиции във VTB Capital и членуват в надзора на българския телеком. Въпросът е обаче доколко това е формалност и дали руснаците не са приключили и с тази си сделка след "Булгартабак".

Милиард, но почти

Извън интереса на Пеевски към БТК според източници от сектора такъв е проявен от поне още един финансов инвеститор. Процедура за продажба обаче въпреки желанието на мажоритарния акционер за сделка в следващите няколко месеца няма, твърдят консултанти и мениджъри от индустрията. Сред потенциалните кандидати в бъдеще, ако не броим обичайно заподозрените турски и арабски телекоми, които традиционно гледат към БТК (Turkcell и Oger), през последните седмици се спряга и собственикът на "Мобилтел" Telekom Austria. Всъщност австрийският инвеститор не за пръв път влиза в кръга заинтересовани - той беше там и при една от процедурите за продажба на телекома и в началото на 2012 г., организирана от тогавашните кредитори и акционери. До подаване на оферта обаче тогава не се стигна - от една страна, заради липса на единодушие в мениджмънта във Виена, и от друга, заради опасенията, че евентуална сделка няма да бъде допусната от регулаторите. Същите неофициални информации има и сега, че опасенията са същите,

"Нямаме такива разговори. Би било трудно", отговори преди две седмици главният изпълнителен директор на Telekom Austria Ханес Аметстрайтер на директния въпрос по темата. "Евентуална сделка от гледна точка на самите инвеститори, в това число новия акционер там America Movil, би била част от по-голяма стратегия за присъствие в региона. Но регулаторно би била наистина трудна", коментира консултант от сектора. Според представител на чуждестранен телеком, пожелал анонимност пък, евентуален интерес към БТК е възможно да бъде проявен в началото на следващата година - очевидно визирайки наближаването на май, когато капиталът на дружеството трябва да бъде увеличен със 150 млн. евро според ангажимент, поет към кредиторите при преструктурирането на дълговете.

Каква би била цената на БТК? Сумата, която според различни източници е търсена, е 900 млн. евро, като от нея извадите 470 млн. евро дълг, останал след преструктурирането, и 150 млн. евро за предстоящото вдигане на капитала.

Дали сумата е постижима - предстои да видим. Към момента БТК е най-големия като приходи телеком в страната с 812 млн. лв. постъпления и 339 млн. лв. EBITDA (печалба преди лихви, данъци и амортизации) за 2013 г., дял от почти 24% на мобилния пазар, лидерство при фиксираната доставка на интернет и позиции на телевизионния пазар - ако не броим водещото й място при фиксираната телефония и собствеността върху каналната инфраструктура в държавата.

Накратко - когато има сделка, тя ще е голяма. И пак няма как да се случи без благословия от държавата - традиционно необходима за продажбите на бившите фиксирани монополи, считани за важни за националната сигурност.