Най-много активи: Големите инвестиции не са при гигантите
Едрият бизнес е повишил само с 2% сумата на активите през 2016 г.
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Ако снимката на активите на едно предприятие може да бъде прозорец към онова, което се случва в кухнята му, то от общия кадър, на който позират петдесетте най-големи фирми в българската реална икономика в края на 2016 г., не струи кой знае какво въодушевление. И това не е само защото в масовката са се наредили държавните мастодонти, които по подразбиране не инвестират най-ефективно (понеже задачите им се свеждат повече до разпиляване на богатството, отколкото до умножението му). Слабото нарастване на активите на едрия бизнес с малко под 2% за година говори за сдържани очаквания на мениджърите за икономиката, предпазливо оглеждане за рисковете и движение напред с по-премерени крачки. Единствените, които стърчат в рязък контраст с общото настроение, са оръжейните заводи и един производител на оборудване за хазартни игри. Двуцифреното нарастване на активите им през миналата година е с невиждан темп за последните години в която и да било индустрия.
Скромно подобрение
Сумарно активите, с които работят най-големите петдесет предприятия в българската икономика (селектирани сред 300-те с най-големи приходи за 2016 г.), са на стойност 61 млрд. лв. Година по-рано същите участници са имали активи за 59.9 млрд. лв., което показва увеличение с 1.95%. Част от обяснението е, че новите инвестиции са в предприятия на зелено, които не попадат в извадката на гигантите с огромна сума на актива.
За сравнение - през 2015 г. увеличението на активите на едрия бизнес бе с 3.61% и бе съизмеримо с ръста на икономиката. Като се има предвид, че изменението на брутния вътрешен продукт (БВП) на България през миналата година бе с 3.4%, тази корелация между активите на гигантите и темпа на развитие на икономиката изглежда скъсана, макар че по-скоро в случая натежава негативният ефект от представянето предприятия от енергетиката и железопътния транспорт. В тези сектори регулациите и държавният монопол не помагат за постигане на ефективност, още повече че пазарът е ограничен до потребителите в България.
При 30 предприятия има нарастване на активите, 20 отчитат свиване. В златната среда с умерено подобрение в порядъка 4-6% са дружества със стабилни показатели от ютилити услугите, търговията на дребно, фармацията.
Звездите на класа
С положително изменение на активите от по над 65% впечатляват "Вазовските машиностроителни заводи" (ВМЗ) и "Евро геймс технолоджи". През миналата година оръжейният производител е увеличил активите си от 222 млн. лв. на 368 млн. лв. Ориентираният към износ производител на оборудване за казина и игрални зали за хазарт пък завършва годината с активи от 390 млн. лв. при 236 млн. лв. през 2015 г.
В същата посока, но с по-слабо темпо се е движил и другият голям оръжейник в топ 50, частният "Арсенал", който е увеличил активите си с над 11% до 507 млн. лв. Това показва, че има бизнес тенденция в сектора, която изстрелва компаниите, опериращи в него, нагоре и като приходи, и като активи и печалби.
Във военното производство този положителен тренд е от повече от три години и според експерти се дължи на разпалените военни конфликти по света, което увеличава търсенето на специална продукция. Като профилирани в най-ликвидния сегмент - изработката на боеприпаси, българските заводи са обезпечени с поръчки за години напред, твърдят мениджъри от сектора пред "Капитал". Това е причината в сектора да се инвестира усилено в ремонти на оборудване и производствени цехове, в модернизация и за увеличаване на производствения капацитет.
В интервю за "Капитал" изпълнителният директор на ВМЗ инж. Иван Гецов заяви, че вложените в държавното предприятие средства за последните година и половина са близо 50 млн. лв. Очакванията са, че и през настоящата 2017 г. темпът на инвестициите ще се запази, тъй като министърът на икономиката, който е принципал на дружеството, е дал индикации, че вместо да изтегли дивидент от печалбата, ще я остави за реинвестиране. Това би позволило на компанията да разшири гамата от изделия, за да може да остане конкурентоспособно на пазара дори и когато търсенето на военна продукция намалее.
Завземането на нови пазари в чужбина пък е обяснението за силния скок при "Евро геймс технолоджи". Компанията е основана преди 15 години и работи в България, но и в чужбина, чрез дъщерни дружества и асоциирани предприятия. Нейните продукти са машини за казино, игрални автомати, слот видеоигри, електронни рулетки, блек джек и т.н. и се продават в повече от 80 страни по света. Освен от продажбата им тя печели и от отдаването им под наем, както и от поддръжката им. По последни данни към февруари 2016 г. в нея работят близо хиляда души.
В различни посоки
По-умерен, но също приятен темп на подобрение през миналата година се наблюдава при предприятия като "Аурубис" (23%), "Овергаз мрежи" (18%), "Хювефарма" (13%). Работещи в ключови индустриални сектори, които са положително повлияни от растежа на икономиката, от години те демонстрират политика на устойчиво подобрение на позициите чрез инвестиции в производствени активи и придобивания. При медодобивното предприятие от Пирдоп една от последните новини в тази насока бе откриването на закрит склад за съхранение на продукция на "БМФ Порт Бургас". Вложените в него средства са за 15 млн. евро. Производителят на продукти за ветеринарната медицина пък инвестира във фабриките от групата си, като последният проект е за завод на зелено в Пещера за 150 млн. евро.
Българският енергиен холдинг (БЕХ) също отчита растеж на активите от 25% до почти 6 млрд. лв., или с 1.1 млрд. лв. Това най-вероятно се дължи на изтегления облигационен заем от 550 млн. евро, който се използва за уреждане на задължения в групата и чисто счетоводно се появява в актива като вземания от дъщерни дружества.
Увеличение на активите има и при контролираното от ДПС депутата Делян Пеевски "Благоевград-БТ", като това може да се обясни с прехвърлянето към него на още пакети акции от свързаните "Табак маркет" и "Експрес логистика и дистрибуция", както и местенето на различни сгради между дружествата. В края на май цигареният холдинг обяви, че планира да прехвърли под шапката на благоевградското дружество "София БТ" и "Плевен БТ". Това би насочило над 110 млн. лв. кеш към компанията майка "Блугартабак холдинг", които собственикът би могъл да изтегли. Отделно е и печалбата от продажбата на цигарените марки на British American Tobaco и дистрибутора ЕЛД срещу 105 млн. евро.
Намаление на активите има при дружества от енергетиката като "КонтурГлобал Марица-изток 3" (-38%), "Ей И Ес - 3С Марица-изток" (-22%), "Мини Марица-изток" (-18%), "Топлофикация София" (-12%). През последната година секторът не предложи възможности за растеж заради ограничения пазар и регулаторните промени, така че по-съществените промени бяха по линия на оптимизиране на бизнеса и преструктуриране на финансите. При двете централи спадът вероятно е заради намалените вземания - държавната НЕК плати забавените суми през вече споменатия облигационен заем.
По-малкото активи обаче могат да значат подобрени показатели. Пример за това е дружество като "КонтурГлобал Марица-изток 3", което през 2016 г. отчита свиване на активите, но подобрение на рентабилността, измерена като печалба към активи. През миналата година съотношението е било 9.18% при 8.03% година по-рано. Това показва ефективно управление на активите.
Аналогичен е резултатът и при "Теленор". Вторият по големина GSM оператор за втора поредна година отчита намаление на активите, което е следствие на оптимизациите, които новият норвежки собственик прави след покупката, но това е съпроводено от подобрение на рентабилността от 18.85% на 25.23%. Поръчайте Вашия К100 »
На хартия или PDF
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.