Горива: Размирната петролна година

Лекият спад в маржовете при търговците на дребно се обяснява основно с две други неща. Шест от големите седем вериги бяха обвинени от Комисията за защита на конкуренцията в картел на пазара на дребно и проверката най-вероятно е имала лек дисциплиниращ ефект. Второто е появата на новия играч на пазара на дребно - веригата на вече зам.-председателя на парламента Веселин Марешки.

Третата голяма тема от изминалата 2016 г. в горивата беше каква ще е съдбата на бургаската рафинерия, след като през юни 2016 г. президентът на "Лукойл" Вагит Алекперов съобщи, че компанията обмисля да продаде активите си в България и в още три държави. След падането на подозренията в картел и злоупотреба с господстващо положение, тази идея прегоря.

Автор : Капитал Преглед на оригинала

Вече на печалба

За пръв път от 2007 г. насам лидерът в класацията - бургаската рафинерия, показва положителен резултат от почти 119 млн. лв. Това се случва на фона на спад на приходите от 12%, като 600 млн. приходи на рафинерията са се изпарили и тя има постъпления от 4.5 млрд. лв. Обяснението е, че производството е станало по-ефективно, след като беше завършена инвестицията в инсталацията за хидрокрекинг на гудрон, която увеличи производството на светлите горива - бензин и дизел. "От 2011 г. не сме плащали в продължение на няколко години данък печалба, защото е на загуба. Това е тенденция в тази индустрия в целия ЕС - заради високите цени на петрола преработващият маржин беше отрицателен в цяла Европа. Затова 14 рафинерии затвориха. Иначе по-просто казано, тон нефт като цена струваше повече, отколкото нефтопродуктите, които се получават от него", коментира пред "Капитал" генералният директор на "Лукойл България" Валентин Златев. Скептици на пазара обаче има и те виждат в дългоочакваното й излизане на печалба политическият натиск върху компанията, а не бизнес фактори, тъй като рафинерията не работи на пълния си капацитет.

През юни 2016 г. президентът на "Лукойл" Вагит Алекперов съобщи, че компанията обмисля да продаде активите си в България, Румъния, Италия и Холандия. "Това не са активи, които към днешна дата се явяват стратегически за нас, в последните години се концентрираме върху геологическите изследвания, разработката на петролните и газовите находища. Това може да ни подтикне да предприемем кардинални решения за съдбата на европейските ни активи в бъдеще", пояснил Алекперов. И в четирите споменати държави "Лукойл" има рафинерии, като най-голяма е тази в Италия.

След като регулаторът реши, че няма картел в сектора, генералният директор на "Лукойл България" Валентин Златев коментира пред "Капитал": "Когато говорим за активи с такава голяма стойност, нищо бързо не може да се случи. Да, имаше такова съобщение. В България и в Румъния имаше непонятен натиск, който на друго място не сме срещали. Тук четири пъти ни се отнема лицензът през годините, КЗК постоянно ни проверява, за една година имахме 7 данъчни ревизии и митнически проверки. Това безспорно е едно административно бреме, което много пречи на ежедневната работа." "Аз се надявам, че всичко това е приключило и че ние няма да сме поредните инвеститори, които ще си тръгнем от България. Нещо повече. При една стабилно финансова ситуация, при една политическа предсказуемост сме готови да инвестираме и да развием по-нататък завода и да модернизираме веригата си бензиностанции. Всичко в света се променя. Утре може би ще инвестираме отново", допълни още той.

По-късно думите му бяха потвърдени от самия Вагит Алекперов. В средата на юни тази година, след среща при президента Румен Радев, Алекперов заяви, че компанията в крайна сметка няма намерение да се оттегля от страната и е представила на енергийното министерство нови проекти, които предстои да бъдат обсъдени.

Варненското чудо

Най-често споменаваното име в сектора на горивата обаче дойде от Северното Черноморие и беше на дебютанта в класацията Веселин Марешки. За първа година дружеството, през което развива лоу-кост веригата си VM Petroleum - "Трейднет Варна", влиза в първите 25 компании в сектор горива с 81.4 млн. приходи и загуба от 1.7 млн. лв. Това е и най-растящата компания, като приходите на дружеството, собственост на майката на Марешки Веска, скачат над 17 пъти - напълно обяснимо, тъй като дейността на компанията започна в края на 2015 г.

За година и половина Марешки успя да постигне две неща - влезе в парламента и изгради верига бензиностанции. Според конкуренти той просто е успял да се позиционира там, където преди това не е имало никой - в ниския ценови сегмент.

Веригата започна от Варна, към момента в страната вече има над 15 обекта под бранда VM Petroleum, като малко преди изборите тази година Марешки откри и големия си обект в столичния квартал "Люлин". Отделно са купени 20 нови камиона с 20 нови цистерни. Инвестицията общо е над 25 млн. лв.

Марешки участва и в търга за старата база на "Петрол" в Стара Загора, но той беше спечелен от друг участник. База е необходима, ако VM Petroleum иска да започне да внася горива, за да е по-независима на пазара. Другото, което компанията трябва да поддържа, са големите обеми продажби, ако иска да може да си позволи да работи на нисък марж, какъвто е и лоу-кост моделът. Според представители на пазара обаче след изборите маржът от 3-4 ст. между доставна цена на едро и цена на дребно се е вдигнал, като той все още остава в ниската част на ценовата скала на пазара, но не и най-евтин.

Верижна реакция

Марешки обаче успя да си направи успешен политически PR от новия си петролен бизнес. "Да спечели картелът и неговите марионетки в парламента и цените по бензиностанциите да са 2.50 лв. или да спечели ВОЛЯ и до една година в цялата страна цените да са около 1.80 лв., както са в градовете, които сме освободили от картела", казваше Марешки.

Влизането му безспорно се отрази на цените на конкуренцията, поне там, където имаше негови бензиностанции. Основна цел за зрелите вериги на пазара на горива са не приходите, а големите маржове. През последните две години на ниски цени на горивата възможността за по-добри печалби на пазара на дребно стана още по-голяма. Дали само заради Марешки, заради проверките на КЗК или заради свитите обеми, които са най-ниските от три години насам, но при печалбите на големите вериги има макар и леко свиване.

Ръст по никое време

През тази година антимонополната комисия реши, че "Лукойл Нефтохим" не злоупотребява с монопол, като продава по-евтино в чужбина, и големите вериги за горива не са в картел. Фотограф : НАДЕЖДА ЧИПЕВА

На фона на всеобщата картина на падащи приходи при горивата се открояват няколко компании, при които бизнесът расте в обеми и в пари. Това са "Астра биоплант", която е и най-успешната по този показател след варненския бизнесмен, "Полисан", "Ромпетрол България", "Газтрейд", "НИС Петрол", "Приста ойл" и "Ви-газ".

Русенската "Астра биоплант" вдига приходите си над два пъти - до 758 млн. лв., и вече е на печалба. Тя има две инсталации за биодизел в Сливо поле и е в една група с търговеца на пропан-бутан "Булмаркет ДМ".

Русенската "Полисан" увеличава приходите си с 28%. Това няма как да бъде изненада, като вносителят и търговец на едро беше посочен като основния доставчик на бензин и дизел на веригата на Веселин Марешки. Това крие и своите рискове. Малко преди Марешки да открие обекта си в Люлин, ГДБОП и Агенция "Митници" проведоха операция в офисите на "Полисан" в Русе. Тогава беше обявено, че акцията е под надзора на прокуратурата и е срещу разпространението на нелегално гориво.

С 30% ръст на продадените количества може да се похвали и вносителят и доставчик на пропан-бутан "Газтрейд", като заради по-ниските цени на горивата те водят до 14.2% повече приходи. Компанията зарежда веригите Shell, OMV, Eko, Gazprom. Горивото на "Газтрейд" идва от руската "Газпром". То се превозва по фериботната линия Варна - Кавказ. От 2003 г. компанията строи пристанище за втечнен газ (LPG - liquefied petroleum gas) на Белославското езеро край Варна, на което да се разтоварват корабите, като на финалната права проектът се забави заради усложняването на процеса от страна на министерството на транспорта. Сега компанията строи там кей, като планира и увеличение на капацитета на резервоарите с 4 хил. кубика.

Една от малкото вериги с ръст на приходите е "НИС Петрол". Тя започна навлизането си в региона през 2009 г. когато купи мажоритарния дял в държавната "Нафтена индустрия Сърбия" и инвестира в рафинерията в Панчево. Заработи на българския пазар с дружеството "НИС Петрол" през сръбското поделение. То започна през 2011 г. посредством купуването на единични бензиностанции, като броят им в момента е 35. Беше купена и част от склада на "Газтрейд" в Костинброд. Основната част от ръста на приходите за 2016 г. идва от продажбите на дребно, като от пазара коментираха, че веригата се представя добре в бизнеса с корпоративни клиенти. Големите инвестиции обаче все още не дават възможност на компанията да излезе на печалба.

Румъния очаква китайците

Другата растяща голяма компания на база приходите е "Ромпетрол България", която ги увеличава с 20%. Дружеството е част от Rompetrol Group, която през 2007 г. беше купена от държавната петролна и газова компания на Казахстан KazMunayGas (KMG). В края на април 2016 г. беше обявено подписването на джойнт венчър между KMG и китайската China Energy Company Limited (CEFC), като китайската компания влиза с 51% в KMG. Далекоизточния концерн е една от най-големите частни компании в Китай, като има интереси в сферата на енергетиката. Очакванията от мащабната сделка между KMG и CEFC са за сериозни инвестиции от китайска страна в петролния бизнес.

Според представители на българския пазар ръстът на "Ромпетрол България" идва от продажбите на едро след увеличаването на капацитета на рафинерията в Румъния и ръста на производството на дизел, който се пласира в региона. Компанията била претърпяла и промяна на стратегията си, като е решила да се концентрира в по-голяма степен върху Румъния, България, Молдова и Сърбия и не толкова върху Гърция и Турция, като след пълното влизане на китайския партньор ще бъде интересно дали ще има разширяване и на мрежата за продажби на дребно в Румъния, България и Молдова, казват от пазара.

Отказването от турския пазар обаче изглежда логично. Първо, голямата политическа несигурност няма как да не се отрази на ръста на икономиката на страната и да не повиши кредитния риск. От друга стана, през април 2018 г. се очаква да бъде завършено изграждането на голямата турска рафинерия Star Refinery на азербайджанската държавна петролна компания Socar (STAR - Socar Turkey Aegean Refinery). Проектът, който се изчислява на 5 млрд. долара и ще бъде рафинерия №5 на територията на Турция, трябва да минимизира нуждите на страната от внос. Поръчайте Вашия К100 »

На хартия или PDF

Веригата на Марешки VM Petroleum отвори обект в София малко преди изборите. Сега депутатът според конкуренти е вдигнал леко цените и маржа си. Фотограф : НАДЕЖДА ЧИПЕВА