Земеделие: Поредна година на ниски цени

Над половината от най-големите компании в сектора са със спаднали приходи през 2016 г. Повечето дружества са на печалба, макар маржовете да са изтънели

През 2016 г. производство на пшеница беше 5.6 млн. тона, което е най-високото ниво от 1980 г. насам, но изкупните цени спаднаха с между 10 и 15%

Деница Ватева

2 автори

През 2016 г. производство на пшеница беше 5.6 млн. тона, което е най-високото ниво от 1980 г. насам, но изкупните цени спаднаха с между 10 и 15% © Shutterstock

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Статията е част от класацията "Капитал 100". Поръчайте списанието на хартия или в pdf формат на www.capital.bg/k100/buy/.

Продадената продукция е повече, но по-евтина.

Ако на световните зърнени пазари има една обща тенденция през последните няколко години, тя е, че цените падат. Високите добиви в различни ключови държави вследствие на добри климатични условия, инвестиции в по-висока производителност и разширение на площите, засети с житни култури, доведоха до намаление на цените и натрупването на запаси. Разбира се, България не е изключение от общата картина. През 2016 г. в страната беше отчетено рекордно производство на пшеница - 5.6 млн. тона, което е най-високото ниво от 1980 г. насам, но изкупните цени спаднаха с между 10 и 15% по различни оценки.

А тенденцията за продажба на повече продукция, но на по-ниски цени, на международните пазари лесно се забелязва и в настоящата класация за най-големите компании в селското стопанство, която традиционно се доминира от търговците на зърно. Общите приходи на 20-те най-големи компании в сектора през 2016 г. са 3.3 млрд. лв., а средният спад сред двайсетте лидера е 2.4%. Резултатът не е по-дълбок минус заради индивидуалното представяне на някои от дружества, защото при 12 от 20-те най-големи всъщност 2016 г. е била по-слаба от предходната. Най-големият спад за годината в приходите (39%) има местното дружество на швейцарската Clencore – "Гленкор грейн България", което също търгува със зърнени култури. Свиване има и в животновъдния сектор заради намаление на цените.

И ако има добра новина в сектора, тя е, че все пак огромната част от най-големите компании са успели да завършат с печалба, макар и с изтънели маржове - 16 от общо 20.

Сега прогнозите са, че 2017 г. също ще бъде напрегната - на фона на очакваната добра зърнена реколта ръст в цените трудно ще се постигне. И към момента на световните пазари има нарастващи запаси, които са следствие от изпреварващото потреблението производство, а търговия по оценки на бранша на практика липсва.

Отново на върха

"Постигнахме увеличение на изтъргуваните количества и приходи, защото работим на нови пазари."

Артур Акопян, управител и собственик на "Севан"

След като през последните три години бургаският търговец на зърно "Севан" отстъпи първото място в класацията, за 2016 г. компанията отново се връща начело. За годината "Севан" има приходи от продажби за 446.6 млн. лв. при 359 млн. лв. година по-рано. Данните показват обаче, че печалбата намалява - до 6.85 млн. лв при 11.39 млн. лв. година по-рано. Управителят и собственик на "Севан" Артур Акопян коментира, че браншът като цяло работи, но същевременно търговията е много по-трудна, а конкуренцията в Черноморския басейн - огромна. "Постигнахме увеличение на изтъргуваните количества и приходи, защото работим на нови пазари", коментира още Акопян, допълвайки, че става въпрос основно за азиатските държави. Така през миналата година компанията е сключила сделки в държави като Индия, Индонезия, Виетнам и други, където основно се е търгувала пшеница.

"Севан" съществува на българския пазар от 1993 г. и търгува с пшеница, ечемик, царевица, рапица, слънчоглед и кориандър. Компанията продава още семена и торове на земеделски производители, обработва и собствени парцели от около 100 хил. дка. През последните две години дружеството пусна в експлоатация нова зърнобаза в община Камено, обнови и автопарка си.

И макар "Севан" да расте, другото дружество от групата на Акопян - "Хранекспорт БГ", свива бизнеса, като приходите му падат от 107 млн. лв. на 65 млн. през миналата година и затова вече не влиза в класацията.

Американците в топ 3

През 2016 г. на второ място в класацията пада миналогодишния лидер - "АДМ България трейдинг", дъщерно дружество на американската ADM (Archer Daniels Midland Company). Компанията също е изпитала негативния ефект от по-ниските цени на зърното. Приходите на българското дружество се свиват с 20% и през 2016 г. са 412 млн. лв. при над половин милиард година по-рано. За разлика от "Севан" обаче "АДМ България трейдинг" е успяла да вдигне печалбата си. През 2016 г. тя е 4.9 млн. лв. спрямо 2.1 млн. лв. в предходната година, което обаче е по-скоро връщане към нормалните маржове. Спадът на печалбата през 2015 г. беше резултат от валутния курс при хеджиране.

По думите на финансовия директор на "АДМ България трейдинг" Силвия Йорданова пшеницата и царевицата са били основен фокус в износа на компанията през изминалата година. Най-големи количества са доставени до Констанца (Румъния), откъдето са били насочени към пазарите в ЕС. Новото за дружеството е, че през лятото ще заработи официално новото пристанище, собственост на компанията, което е в района на Силистра. Проектът започна през 2013 г. и се забави заради административни пречки. Инвестицията е за 11.1 млн. лв., а при максимална натовареност дунавската база ще обслужва между 90 и 100 хил. тона зърно годишно.

Топ 3 на най-големите компании в селското стопанство се допълва от още един търговец на зърно - местният клон на американската компания Cargill - "Каргил България". Дружеството е отчело приходи над 380 млн. лв. за миналата година, което е увеличение на годишна база. През 2015 г. постъпленията са били 333 млн. лв. 2016 г. обаче е втората поред, в която "Каргил" е на загуба, при това растяща.

Преди над две години Cargill откри център за споделени услуги в София и в компанията вече работят над 400 души.

Другите големи в зърното

Сред най-големите фирми в класацията има още няколко търговци на зърно. Такива са "Гленкор грейн България" и "Витагрейн".

"Витагрейн БГ" е мажоритарна собственост на гръцката Soya Mills, а миноритарни дялове имат Мартин Русев и холандецът Бари Боетерс. Компанията заема 13-а позиция в земеделския топ 20, което е с две места по-нагоре спрямо година по-рано. През 2016 г. приходите й са се свили с 5%. По-слаб е и финансовият резултат. Управителят на "Витагрейн БГ" Мартин Русев коментира "тенденцията на ниските цени при зърнените култури продължава". "В глобален мащаб рекордно високите наличности зърно тежат на пазара и цените са под натиск", каза още той. "На местно ниво ниските цени имат пряко отношение върху оборотите в сектора, защото обемът през 2016 г. беше налице, но не успя да компенсира загубата на цена." Той допълни, че освен рекордната реколта пшеница през миналата година е имало и рекордно висок износ - 3.9 млн. тона. "При слънчогледа, ечемика и рапицата реколтата също беше добра", каза още той. През тази година "Витагрейн БГ" започва да оперира и нов склад в района на Ямбол.

Сред най-големите попада и лидерът в зърнопроизводството - "Октопод инвест холдинг" с приходи от 135.3 млн. лв. за миналата година и спад на постъпленията спрямо 2015 г. "Октопод инвест холдинг" и свързаните със собственика му Светлозар Дичевски други дружества според представители на бизнеса обработва над 1 млн. дка земеделска земя в страната. Заради това компанията от години е и лидер при получаването на евросубсидии - директните плащания на площ за фермерите.

Извън зърнения сектор

Отделно от фирмите, занимаващи се с производство и търговия със зърно, сред най-големите в селското стопанство попадат и фирми от други подотрасли. Например "Манекс", което работи в сектора на животновъдството. Регистрираното във Варна дружество е собственост на Наско, Дида и Драгостина Манасиеви като към групата влизат няколко свързани дружества - ЕТ "Манекс - Наско Манасиев", "Манекс стар" и "Манекс сън". Групата се занимава със свиневъдство - собственик е на един от най-големите свинекомплекси в страната, има фуражен цех с капацитет 18 хил. тона на година и база съхранение на до 40 хил. тона фуражни култури. Комплексът, който се намира във варненското село Слънчево, доставя месо на преработватели и търговци на вътрешния пазар, развива и търговия със зърно. За 2016 г. "Манекс" е постигнала приходи 109.9 млн. лв, което е спад 12.6% на годишна база. Същевременно компанията е успяла да запази и дори леко да увеличи печалбата си до 359 хил. лв.

"Намалението на приходите се дължи на това, че в първите шест месеца на годината цената на свинското беше много ниска. Продавахме килограм за 1.70 лв. при сегашни нива от 2.70 лв/кг. Във втората половина на годината цените се възстановиха и успяхме да компенсираме донякъде този спад", коментира управителят на "Манекс" Симеон Манасиев. По думите му през 2017 г. компанията очаква ръст от 15%, включително и заради факта, че в нея са настъпили промени в мениджмънта и в управлението вече участват американски консултанти.

В партньорство с животновъдния сектор работи и друга компания, попадаща в топ 20 на най-големите в селското стопанство. Дружеството "Вианд", което е собственик на пет фуражни предприятия в България, също е завършило 2016 г. с понижение на приходите до 84.68 млн. лв при 104.1 млн. лв. година по-рано. "Ако разглеждате абсолютната стойност на приходите ни, трябва да имате предвид и това, че в своята същност те отразяват цената на зърното. При нас има обрат в структурата на бизнеса и вече 51% от приходите са от собствено производство на суровини, а 49% от търговия със зърно и фуражи", коментира управителят на компанията Корнелия Харитонова.

Понижението през годината се дължи на комбинация от няколко неблагоприятни фактора. От една страна, според Харитонова на вътрешния пазар в последните години има тенденция за свиване производството на фуражи и това донякъде се дължи на европейските мерки за хуманно отношение към животните, довели до намаление на общия брой животни в България. Същевременно проблем с доставките са довели и до спад на приходите от другия основен пазар за фирмата - румънския. "Лошите метеорологични условия през зимата са една от причините за по-слабата година. Ние имаме голяма търговия с Румъния, която не се осъществяваше за около 15 дни през декември и 15 дни през януари заради ледоход по река Дунав, а освен него бяха затворени и пътищата", коментира Харитонова. Така за този период производството на компанията е било с около 4 хил. тона по-малко, което се равнява на обемите, които дружеството прави за месец.

Какво ще се случи през 2017 г.

Макар че прогнозите в сектора на селското стопанство са изключително трудни предвид зависимостта му от климатичния фактор, все пак има някои тенденции, които се очаква да движат пазара. От една страна, цените на зърното на международните пазари вероятно ще останат на по-ниски нива, а търговията - трудна. "Юни месец обичайно е време, в което се правят сделки. Заради ниските изкупни цени обаче в момента почти няма търговия", коментира Силвия Йорданова от "АДМ България трейдинг". Според Мартин Русев от "Витагрейн БГ" на този етап е рано да се правят прогнози за зърнената реколтата, защото климатичните условия по време на прибирането й също са фактор за качеството на продукцията. "Що се отнася до цените, за момента те са абсолютно идентични на тези от средата на юни през миналата година. В България FOB цената за нова реколта фуражна пшеница сега е около 150 евро/тон", каза още той.

В сектора на животновъдството цените започват да се стабилизират, а търговията с животински продукти се очаква да се увеличи, като основно това ще бъде по линия на вътрешния пазар. Според представители на сектора повишеното потребление и очаквано силният туристически сезон по морето увеличават поръчките към производителите на месо, мляко, яйца и други продукти, заради което и се очаква 2017 г. да бъде по-добра от предходната. Поръчайте Вашия К100 »

На хартия или PDF