С най-нисък дълг: В зоната на умерения риск

Според учебниците по корпоративни финанси, когато една компания използва заемни средства, стойността на бизнеса й се увеличава. Намирането на точния баланс доколко да се разчита на външно финансиране, така че да се извлекат максимални печалби, обаче е умение, което не може да се придобие в университета, а се учи в реални условия. Така, макар и на теория настоящата ситуация с рекордно ниски лихви да създава добри възможности за разрастване на бизнеса с помощта на заеми, на практика едрият бизнес в България все още не изглежда особено ентусиазиран да тегли нови кредити.

Енергетиката - едни заемат, други плащат

Такава картина поне очертават данните за 300-те най-големи дружества в страната, за които "Капитал" събира информация при изготвянето на годишната класация "Капитал 100". На пръв поглед числата за 2016 г. сочат, че през изминалите 12 месеца сумарните задължения на топ 300 компании са нараснали с близо 1.3 млрд. лв., или 2.95%, до 44.9 млрд. лв. По-детайлното вглеждане обаче показва, че огромна част от тази сума (1.08 млрд. лв.) е генерирана само от една компания – Българския енергиен холдинг (БЕХ). През лятото на 2016 г. държавният енергиен гигант пласира емисия облигации за 550 млн. евро в търсене на средства, с които дъщерната му Национална електрическа компания (НЕК) да покрие задълженията си към двете американски централи ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3" и ТЕЦ "AES Гълъбово". Още почти 588 млн. лв. от увеличаването на общите задължения в топ 300 идват и от самата НЕК.

Без данните за двете енергийни дружества сумарният резултат по показателя би бил с отрицателен знак. Там обаче съществено влияние оказват именно двете американски централи, които използваха получения ресурс, за да погасят задълженията си към държавните "Мини Марица-изток". Така за миналата година свиването на пасивите на ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3" е с 505 млн. лв., а на ТЕЦ "AES Гълъбово" – с 498 млн. лв. Най-голямата въгледобивна компания пък от своя страна също насочи средствата към покриването на значителна част от натрупаните си дългове и пасивът й за 2016 г. намалява с 270 млн. лв.

Консервативно с кредитите

Извън тези еднократни ефекти статистиката изглежда доста сходна с наблюдаваното и в предходната година – сравнително умерен апетит за заеми, който, от една страна, говори за все още преобладаващия консерватизъм на мениджърите при управлението на бизнеса, но, от друга, носи и риск от пропуснати възможности за разрастването му чрез инвестиции в нови или по-ефективни производства. В числово изражение общото увеличение на задълженията на останалите 295 компании за изминалите 12 месеца е 893 млн. лв.

Разбивката на събраните от "Капитал" данни показва, че при малко над половината от дружествата от топ 300 задълженията се увеличават през 2016 г. в сравнение с 2015 г. – общо 160 на брой. Средно погледнато обаче, съотношението дълг/активи се понижава, макар и минимално – от 0.5 до 0.499 за топ 300.

При 50-те най-слабо задлъжнели дружества (измежду топ 300 и с активи над 40 млн. лв.) консерватизмът е още по-ясно изразен – съотношението дълг/активи намалява от 0.2 до 0.18, а общият обем на задълженията се свива с 509 млн. лв., или 11.13%, до 4.06 млрд. лв. Индиректно това потвърждава и наблюдаваното през статистиките на банковия сектор вече няколко години трайно замръзване на кредитния пазар въпреки подобряващите се условия за банково финансиране.

По-голямата част от най-слабо задлъжнелите компании – общо 29, или близо 60% от топ 50, свиват пасивите си, като в номинално изражение най-силно постижение в групата отбелязва "Булгаргаз", чиито задължения намаляват със 148 млн. лв. Държавният газов доставчик записа силна 2016 г., като въпреки спада в цените на природния газ, довел и до понижение на приходите му за годината, постигна най-силния финансов резултат от създаването му – печалба от 36.7 млн. лв. благодарение на признаването на обезценката на природния газ в Чирен за близо 18 млн. лв., както и на продажбата на вземания от топлофикационни дружества.

Намирането на общ знаменател между влизащите в челната петдесетица компании обаче е трудно, както по отношение на секторите, от които произлизат, така и по линия на причините, заради които решават да използват ливъридж – докато при някои целта е да се осигурят по-евтини (в сравнение с блокирането на капитал) оборотни средства, при други привличането на ресурс е продиктувано от стратегически причини.

Традиционно в извадката попадат доста местни производствени дружества на международни групи като "Хамбергер България", "М+С хидравлик", "Емка", "Монтюпе", "Палфингер продукционстехник България", които обикновено изграждат мощностите си в страната с капитал от централата – което обяснява и нарастването на задълженията им, макар и като цяло в баланса делът им да остава сравнително нисък спрямо активите. В групата са и представители на сектор услуги или на хазартната индустрия (като "Еврофутбол"), при които коефициентът дълг/активи е нисък както заради слабата задлъжнялост, така и заради по-малките им активи. Изкуствено формирани гиганти като държавния "Електроенергиен системен оператор", в които са концентрирани огромни активи, докато реалната дейност е изнесена в други компании, също са част от топ 50 на най-слабо задлъжнелите.

Задлъжнели по различни причини

В противоположния край на подреждането – при "шампионите" по най-голям дълг, картината също е разнородна. Тук са например много дистрибутори и търговци както на едро, така и на дребно – например "Авенди", "ДМ България", "Хаус маркет България", "Фьоникс фарма", "Ромпетрол" и др., при които по-осезаемото ползване на заемен капитал вероятно е резултат от по-голямата необходимост от оборотни средства на фона на по-скромните им активи.

И в тази група сравнително многобройни са представителите на машиностроителния сектор, чийто бизнес през последните години се развива устойчиво и където много от компаниите инвестират в разширяване на производството си – като "СЕ Борднетце – България", "Костал България", "Язаки България", "Витте аутомотив България", "Бер-Хелла Термоконтрол" и др. Очаквано, в групата на най-задлъжнелите има и дружества, при които натрупването на пасиви е резултат от хронични проблеми – като общинската "Топлофикация София" и контролираната от Христо Ковачки "Брикел".

Едва 14 от 50-те най-задлъжнели компании успяват да свият пасива си през 2016 г., като най-съществено в процентно изражение (40.73%) е намалението при строителната "Водстрой 98". Обяснението там по всяка вероятност е свързано със свиването на бизнеса на компаниите в сектора през 2016 г. след силната 2015 г., когато в края на програмния период ударно бяха приключени големи държавни поръчки.

Средно за групата на работещите при най-висок ливъридж дружества съотношението дълг/активи се увеличава от 0.88 до 0.90, а общият обем на задълженията нараства със 717.7 млн. лв., или 9.12%, до 8.59 млрд. лв.

Поръчайте Вашия К100 »

На хартия или PDF