Най-големите компании: Една добра година

Добра година за много компании, но с тежки спадове при шепа енергийни и металургични гиганти. Шампионите по ръст на бизнеса вече са устойчиво от две групи: производствени предприятия, най-често работещи за износ, и високите технологии. Така и тази година не гигантите движат икономиката, а средните производствени компании.

Леко неочаквано, но средно приходите на най-големите сто компании през 2016 г. спадат с 1.65%. Защо при ръст на икономиката, износа, заетостта и доходите има минус при големите? Причината е конюнктурна - сред гигантите има много дружества от сектора на горивата и металите, а цените им на международните пазари бяха ниски през миналата година. Ако се махнат представителите на двата сектора и енергетиката, то останалите ⅔ от дружествата в стотицата растат средно с 3%, т.е. колкото икономиката.

Картината започва да се променя, когато оборотите са под 200 млн. лв. (класацията от 101 до 300). В тази група, завършваща до компании с продажби от 70 млн. лв., има среден ръст на приходите от 1%. Но там също има скрити условия. Около 15% са представителите на секторите с поевтинели суровини. Ако извадим тях и резултатите на строителните компании, които се сриват заради липсата на държавни поръчки, приходите на останалите растат с приятните 6.3%.

Данните на НАП за приходите на всички над 320 хиляди компании, действащи в страната, показват, че оборотите са нараснали с 1.5% до 333 млрд. лв. през миналата година.

Новите растящи

Погледнато по сектори, най-растящи са машините, технологиите и храните. Нагоре са и търговията и производството на платове и облекло. За втора поредна година една тясно специализирана група направо изригва - приходите и печалбите на петте оръжейни завода скачат. Туристическият сектор расте силно и миналата, и тази година, но има само един представител в топ 300 - "Албена", защото хотелиерският сектор все още е разпокъсан в десетки средни и малки компании. Текстилът, който също се събуди, има само пет представителя в топ 300.

Най-приятната изненада е влизането на софтуерните компании в клуба на големите. Със своите почти 83 млн. лв. приходи технологичната "Пейсейф" дебютира в класацията. Дългогодишният лидер "Телерик", макар и изпреварен в технологичния сектор, също за пръв път попада сред 300-те големи със своите 81.5 млн. лв. Софтуерният сектор има и трети представител в подреждането - "ВиЕмУеър".

След дългогодишното присъствие на центъра за услуги на НР, сега в класацията влиза и първо аутсорсинг дружество - "Колпойнт Ню Юръп", което вече има приходи от 92 млн. лв.

Има и няколко единични, но силно впечатляващи дебюти. Германският завод за авточасти "Бер-Хелла" влиза в редиците на топ 300 още на втората година от работата си с продажби от 108 млн. лв. За първа година в класацията попада и новата държавна енергийна борса, през която е изтъргувана електроенергия за над 170 млн. лв. Русенският завод за биодизел "Астра биоплант" повече от удвоява производството си и с приходите си от над 760 млн. лв. се издига до 13-ата по големина компания в страната. С внушителен ръст от 42% до почти 550 млн. лв. е и производителят на слънчогледово масло "Олива", което е почти само за износ. В групата влиза и един екзотичен производител - на хазартно оборудване, като приходите на "Евро геймс технолоджи" се изстрелват до 355 млн. лв.

Кой потъва

Извън вносната ценова дефлация при горивата и металите и поевтинялото в региона електричество най-силен спад има в строителството - там приходите на големите в сектора се сриват средно с 35%. Причината - липсват големи европроекти като магистрали и ВиК съоръжения. В строителството има оживление, но то е в по-малките компании, които строят жилища и офиси в София.

В подреждането има и няколко единични огромни спада: "Техномаркет" например свива приходите си с 36%, стъкларските заводи на турската Sisecam се разделиха от едно на три отделни дружества, затова "сривът" при "Тракия глас" е изкуствен - реално бизнесът на групата в страната расте.

Печалбите растат

Важната новина е, че печалбите растат: ако преди година в извадката на стоте корпоративни гиганта нетният общ резултат е бил плюс от 2.1 млрд. лв., то сега е 2.6 млрд., което е ръст от над 21%. Спрямо две години по-рано, резултатът е в пъти по-силен, тъй като тогава общата печалба е била едва 700 млн. лв.

При средно намалели приходи по-силният резултат значи и по-висока рентабилност: през 2016 г. средният марж на печалбата е 4.4%, докато предходната година същите 100 компании са печелили 3.6 стотинки на всеки лев продажби. При втората и третата стотица рентабилността е още по-висока - 5.6%.

В стотицата огромната извадка от 84% са на печалба. В останалите компании до топ 300 загубите са още по-рядко явление - 12%. Това е най-добрият резултат от кризата насам. Например през 2014 г. 29 компании от топ 100 бяха на загуба.

Печалбите растат и за всички компании в страната. Справка на НАП показва, че отчетените печалби се вдигат с 1.5 млрд. лв., а загубите се свиват със 750 млн. лв. От цялата отчетена нетна печалба на компаниите в България от 14.7 млрд. лв. почти 18% е направена от големите сто фирми.

Дори традиционно губещата рафинерия в Бургас отчита солиден плюс от почти 120 млн. лв. Номинално най-висока е печалбата на медодобивния завод "Аурубис" - почти 200 млн. лв. Изненадата всъщност е държавният оръжеен завод ВМЗ, който след години трупане на загуби и дългове изригва с печалба от 174 млн. лв. при приходи от половин милиард.

Тройката на най-губещите е вече класическа: две държавни компании - НЕК и НКЖИ, и една общинска - "Топлофикация София".

Къде са хората

Промяната в персонала при стоте големи работодателя също показва, че годината е добра. В групата ръстът е 4%, което е малко по-силно постижение от предходните две години.

Стоте компании с най-много служители са създали над 8.5 хил. нови работни места през миналата година. Двигател и тук е експортната индустрия, но ръст има и при местни търговски дружества. Има и рекорд - персоналът на 100-те дружества с най-много служители в извадката на топ 300 за пръв път надскача числото 200 хиляди.

Частният топ работодател в страната е казанлъшкият завод "Арсенал" със своите почти 8000 души. Предходната година компанията е четвърта в общото подреждане и след частната "Кауфланд", но изстрелването на персонала на производителя на автомати измества търговската верига. Иначе от години най-голям персонал има държавната железопътна инфраструктурна компания с над 11 хил. души.

Дружеството с най-силен ръст на служителите е IT компанията "Пейсейф България", където наетите скачат с 63%.

Лидерската десетка

Бизнесът на десетте най-големи компании в страната се свива средно с 10% до малко над 20 млрд. лв. При седем от десетката приходите падат, а причината е, че се занимават с горива, метали, енергия. Въпреки че групата прави почти една четвърт от приходите в топ 100, те правят печалба от едва 346 млн. лв., или 13% от общия плюс в стотицата.

Разместванията в десетката тази година са минимални. Лидер за поредна година е рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас". Дистанцията с втория - "Аурубис", леко се топи. Лидерската тройка за втора година поред се затваря от държавната НЕК, която през 2015 г. изпревари търговеца на горива "Лукойл България".

Най-голям ръст в групата правят търговците. Германската верига "Кауфланд" с новите си обекти постига 12% повече продажби. А дистрибуторът на цигари "Експрес логистика и дистрибуция", който тази пролет беше купен от британско-американския концерн ВАТ, за пръв път прескача бариерата от 1 млрд. лв.

Сделките сред големите

Шепа компании от редиците на големите смениха собствеността си през миналата година. Най-голяма беше сделката за БТК, в която контролът върху телекома беше придобит от Спас Русев и руската ВТБ срещу 330 млн. Евро.

Най-активен за поредна година беше депутатът от ДПС Делян Пеевски. В началото на 2016 г. той придоби от Едоардо Миролио "Техномаркет", в средата - контролираната от него "Водстрой 98" беше прехвърлена на "Хидрострой" на Велико Желев. А тази година той сключи сделка с ВАТ за 105 млн . евро, като продаде марките цигари на "Булгартабак" и дистрибутора ЕЛД. През подставено дружество той сключи и единствената по-голяма приватизационна сделка - за дипломатическия клуб "Бояна" и три имота в кв. "Изток" за почти 10 млн. лв.

Опашка от чуждестранни инвеститори нямаше. Две компании с външни инвеститори смениха собствениците си. Миналата година португалската BA Vidro купи "Дружба стъкларски заводи" от гръцката Yioula. А американският фонд Advent продаде "Девин" на белгийската Spadel при рекордно висока оценка от 120 млн. евро за българското дружество.

Тази година не се очертава също силна от към големи сделки и чужди инвестиции. В процес е избор на купувач на активите на CEZ в страната, като преобладават местните купувачи.

Прогнозите: розови

Тази година започна позитивно - икономиката продължава да расте, износът и доходите също. Леко се повдигнаха дори цените на горивата и металите. В тази среда и при завръщането на инфлацията вероятно 2017 г. ще е доста по-силна за приходите на компаниите.

Силно позитивни са и очакванията на 19-те компании, които са дали прогнози за резултатите си за тази година. Те се движат от ръст на приходите от 65% (при "Софтуер груп бг", минават през 10-20% при производствени и търговски дружества и по-консервативните 1-10% при шарена група от фирми). Почти всички без три очакват същите или по-високи печалби.

Методология и критерии

Данните в "Капитал 100" са събрани от подадена от компаниите информация, от публични източници на информация, регулаторни органи, бази данни. Част от отчетите са от Търговския регистър. Финансовата информация за публичните дружества е от Българската фондова борса, Комисията за финансов надзор и други платформи за отчети.

Класацията обхваща нефинансови дружества, регистрирани в България, и не включва банки, застрахователи, лизингови компании, инвестиционни посредници и дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ). Не включва и учебни заведения и болници.

Основен критерий в "Капитал 100" е общият размер на приходите за 2016 г. В таблиците е включен и втори показател за дейността на фирмата през годината - нетен финансов резултат (т.е. след данъчно облагане). На базата на тази информация е изработена класацията на най-печелившите компании.

Някои от отчетите на дружествата са неодитирани заради по-късния законов срок за заверка. По същата причина в основните класации на "Капитал 100" влизат само неконсолидирани данни. Въпреки това сме съставили и отделна класация с консолидирани данни за групите, които съставят такива отчети и успяха да ги предоставят.

Събраните по този начин данни правят класацията представителна за над 95% от големите български дружества с годишни приходи над 100 млн. лева. Това изчисление е направено на базата на справка за най-големите 300 компании по общо приходи от продажби за 2015 г.

Поръчайте Вашия К100 »

На хартия или PDF