Манихейско и хаотично

Събитията на глобалната политическа сцена през 2022 ще затвърдят този възглед. Като започне със зимната олимпиада през февруари и кулминира с 20-ия конгрес на комунистическата партия по-късно през годината, Китай ще организира серия от внимателно дирижирани събития. Те целят да демонстрират компетентността, силата и цялостното превъзходство на партийното управление и да формализират позицията на Си начело отвъд десетгодишния мандат, който е правилото досега.

Той, вождът

Партията ще направи всичко необходимо да предотврати всякаква нестабилност или критики. Рискът от неудобни протести по време на олимпиадата от граждани на досадни демокрации, възмутени от "превъзпитателните лагери" в Синдзян, е неутрализиран от строгия ковид "балон", който не позволява влизането на чужденци. На вътрешния фронт всеки полъх на недоволство в партията от това, че Си отхвърля всякакви мандатни ограничения на управлението си, ще бъде посрещнат с брутални чистки. Функционерите ще празнуват зората на "нова ера", в която Си запазва тотален контрол върху партията за колкото дълго пожелае.

В същото време западните демокрации ще изложат на показ цялата си влудяваща хаотичност. В Европа очертаващата се зима на енергиен недостиг, високи цени и дори прекъсвания на тока ще разгневи избирателите и ще изплаши политиците. Президентските избори във Франция ще са грозен спектакъл от популистка демагогия, тонът за която ще зададе Ерик Земур, крайнодесен и антиимигрантски настроен тв коментатор, който се позиционира като френския Тръмп. Накрая Еманюел Макрон вероятно ще бъде преизбран, тъй като крайнодесният вот ще се разцепи, но кампания, доминирана от негодувание и културни войни, няма да е добра реклама за демокрацията.

Най-голямото разочарование ще бъде самата Америка. Годините с междинни избори обикновено са такива, в които не се постига почти нищо в законодателно отношение и партията, която държи Белия дом, губи Конгреса. 2022 ще бъде особено краен пример на това междинно проклятие. Дори да успее да прокара някаква версия на своя план за инфраструктурни и социални инвестиции, Байдън започва 2022 с пострадал от нарастващата инфлация и проблемите веригите на доставки рейтинг. При 8 места повече в Камарата на представителите и равенство 50 на 50 в Сената демократите са заплашени да изгубят и двете камари на Конгреса. А Републиканската партия, все още пленник на Тръмп, е възприела неговия лъжлив наратив, че изборите през 2020 са откраднати, и променя закони в редица щати, където контролира законодателството, за да обърне надзора върху изборите в своя полза.

С напредването на годината надвисналата сигурност, че - стига здравето му да позволи - Тръмп ще бъде републиканският кандидат за президент през 2024, ще помрачи американския политически дебат със страхове от най-голямата конституционна криза от гражданската война насам. Онези извън Америка, които смятаха Тръмп за ужасно отклонение, ще бъдат разтърсени от перспективата за завръщането му.

Междувременно на икономическата арена

Ако политическият театър прави западната демокрация да изглежда дисфункционална в сравнение с китайската автокрация, 2022 може да предложи различна присъда за това коя система осигурява най-компетентното икономическо управление. От технологичните компании до постпандемичното отваряне, Китай и Америка предприемат много различни подходи към сходни предизвикателства. И за първи път от години Китай може да направи повече грешки.

Си се е впуснал в пълна офанзива за смаляване на китайските корпоративни титани, довела до изтриване на 1.5 трлн. долара от пазарната им стойност заради натиска върху технологичните компании и налагането на строги ограничения за индустрии от видеоигри до частно преподаване, считани за вредни за "общото благо". В Америка двупартийните залпове срещу разяждащото влияние на Facebook и други технологични гиганти няма да доведат до нещо повече от изслушвания в Конгреса. Пазарните сили обаче ще свършат повече работа за налагане на промяна, като младите потребители търсят нови платформи, а големите технологични фирми започват да си нахлуват взаимно в териториите.

Америка и останалата част от Запада ще преминат в режим на живот-с-ковид. Болестта няма да изчезне, но ще се превърне в ендемична. Бустерните дози ще станат норма, оставащите ограничения за пътуване ще се разхлабват и локдауните ще се превърнат в минало. Китай, от друга страна, ще продължи с политиката си на "нулев ковид" и през 2022. След като изплаши гражданите си относно болестта и рекламираше твърдостта си като белег за превъзходство, китайското правителство не може лесно да смени курса. Страната ще остане изолирана от света с дълги карантини и силно ограничено пътуване.

И в двете сфери драконовският подход на Китай в крайна сметка ще причини икономически щети. Регулаторната непредвидимост и цензуриращото неодобрение към най-успешните капиталисти в държавата ще обезкуражи предприемачеството и ще спъне иновациите. А поддържането на стратегия за "нулев ковид" в свят, в който болестта е ендемична, ще изисква разрушителни затваряния.

Всичко това ще усложни и без това предизвикателната макроикономическа ситуация в Китай. Експертите по Китай от години се тревожат за последствията от излизането от огромния имотен бум в страната и съпътстващите го изумителни нива на дълг. Кризата в големия строителен холдинг Evergrande предполага, че този сложен преход най-после е започнал. Той ще доминира 2022 и ще има още закъсали компании в имотния сектор. Прибавете към това структурните предизвикателства от свиваща се работна сила до бързо нарастване на дела на хората в неактивна възраст и икономическите проблеми стават значими. Годишният ръст на БВП може да падне до 5%.

По-бавният растеж в Китай ще хвърли сянка върху глобалната икономика. Парадоксално обаче с натискането надолу на цените на стоките той ще помогне за облекчаване на основното макроикономическо предизвикателство пред Америка - рискът от устойчиво висока инфлация. Това ще осигури на Федералния резерв възможност да запази разхлабването за по-дълго. С отшумяването на ковид-19, с почти приключило фискално затягане и (стига някаква версия на плана на Байдън да бъде приета) със започване на отдавна нужни инвестиции за подобряване ни инфраструктурата американската икономика може да расте умно, дори политиката да е хаос. Ръст на БВП от 4% - почти колкото в Китай - не е изключен.

Разликите в политическото и икономическото развитие ще доминират медийните заглавия през следващата година. Но няма ли това да подкопае шансовете Америка и Китай да предприемат това "огромно усилие", нужно за изграждане на функциониращи отношения? Не е задължително. Със забавящата се икономика у дома Си може да е склонен да подобри търговските отношения с Америка, докато Байдън, затънал в битки у дома, може да пожелае да отбележи външнополитически успех преди междинните избори. И на теория двете страни може да постигнат напредък в множество сфери като изработване на разумна сделка за търговията и технологиите, която да замени митата от ерата "Тръмп"; съгласие по общ подход към киберсигурността, неразпространението на ядрено оръжие и милитаризацията на Космоса; или намиране на начини за ускоряване на прехода към чиста енергия в светлината на климатичната среща в Глазгоу СОР26.

За съжаление всичко това изглежда твърде невероятно. В една дълбоко поляризирана Америка една от малкото сфери, в която има съгласие между двете партии, е твърдата линия спрямо Китай. Байдън няма да рискува републикански атаки, че е мек, защото прави сделки, колкото и разумни да са те. А един Китай, който гледа на Байдън като на преходна фигура в една дисфункционална демокрация, по-скоро ще засили националистическата си пропаганда, за да отклони вниманието от вътрешната си икономическа слабост. Добрата новина е, че военен конфликт през 2022 е малко вероятен. Нуждата да запази стабилността преди партийния конгрес ще спре Китай от авантюри и твърде силно дрънкане на оръжия около Тайван или в Южнокитайско море. Лошата новина е, че капанът на Тукидид все още ще дебне.

2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved