КЗК търси картели при яйца, сирене и вериги

Какво направи КЗК

Фотограф : Надежда Чипева

КЗК образува три производства срещу пет браншови организации и търговски вериги. Проверките трябва да установят дали има сдружение на предприятия, водещо до ограничаване, нарушаване и предотвратяване на конкуренцията.

Обект на три отделни проверки са: Асоциацията на млекопреработвателите и Националната асоциация на млекопреработвателите; Съюзът на птицевъдите и Асоциацията на промишленото производство; Сдружението за модерна търговия и веригите "Билла", "Лидл", "Кауфланд", "Т Маркет", "Промаркет", "Фантастико", "Метро кеш енд кери".

За да събере доказателства за наличието на евентуални тайни договорки, след получени съдебни разрешения от Административен съд - София област, КЗК е извършила изненадващи проверки на място в офисите на "Лидл България", Съюза на птицевъдите и Националната асоциация на млекопреработвателите. От офисите са иззети копия на документи и електронна кореспонденция, които комисията ще анализира в детайли за "наличието на обмен на чувствителна търговска информация или координирано пазарно поведение между производителите, търговците и техните обединения" - обект на проверката, съобщиха от пресцентъра на антимонополния орган.

След месеците шум по медии обаче едва ли някой би оставил писмена следа за координиране на цени. По света по-често някой участник в картела разкрива договорката, но в България такъв случай не е имало.

В основанията за проверките комисията цитира публично достъпните данни на НСИ за 2022 г., според които общата инфлация на храните е била 26.1%, като най-голямо поскъпване е отчетено при мляко, млечни продукти и яйца - с 40%. В двете решения за образуване на проверките при млечните продукти и яйцата се посочва, че КЗК е проучила предварително цените на горивата, електроенергията и природния газ като основни ценообразуващи елементи, с които производителите аргументират растящите цени.

Комисията прави общ извод за двата сектора, че повишението на цената на едро и дребно на краве сирене, кашкавал и яйца "чисто обективно не намира пазарна обосновка в разгледаните енергийни фактори". Ето защо антимонополният орган смята, че следва да се установи дали не са налице "допълнителни, непазарни фактори, ограничаващи конкуренцията, които да водят до повишаване на цената".

Сирене и кашкавал на върха

Данните за цените на едро и дребно от март 2022 до март тази година показват, че цената на сиренето достига пикови стойности. Към 08.03.2023 на едро е средно 11.42 лв. за килограм, а на дребно достига 17.85 лв. за килограм. На годишна база ръстът при цените на едро е 32%, а при цената на дребно повишението е с 45%, посочват от КЗК.

Преглед на оригинала

Рязко покачване се отчита и при кашкавал "Витоша" - към 08.03.2023 г. цената на едро достига средни стойности 18.17 лв. за килограм, а на дребно - 25.85 лв. Годишните изчисления показват ръст при цените на едро от 31%, докато при цената на дребно повишението е с 38%.

Преглед на оригинала

В хода на предварителното проучване КЗК е установила, че са налице доста изявления на представители на двете браншови организации в млечния бранш, в които "периодично се внушава в медиите каква е минималната цена на истинското сирене и кашкавал" и се твърди, че покачването на цените на млечните продукти е "обяснимо с оглед разходите и дори недостатъчно". Един от примерите, дадени в решението на КЗК, е изявление на Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите, пред бТВ: "Колко е минималната цена, за да сме сигурни, че консумираме нещо качествено с 20% надценка, за сиренето трябва да е около 20 лв., а кашкавала около 25-26 лв. Говорим от мляко, произведено в България, а не полуфабрикат, какъвто е кашкавалът над 80% в момента.

Тези публични реплики обаче не са достатъчни доказателства за синхронни действия.

Скъпо, яйце

И в решението за образуване на проверка за яйцата КЗК цитира данни, според които е налице рязко покачване и на цената им през 2022 г. и особено в началото на 2023 г., когато тя достига пикови стойности. Към 08.03.2023 г. цената на едро е средно 0.41 лв. за брой, а на дребно - 0.56 лв. за брой. На годишна база ръстът при цените на едро е 77%, а при цената на дребно повишението е 87%.

Преглед на оригинала

Данните за януари 2023 г. показват още, че цената на яйцата в ЕС е била средно с 30% по-висока от януари 2022 г. България е на четвърто място сред страните от евросъюза, в които през януари 2023 г. яйцата поскъпват най-много спрямо първия месец на предходната година (+72.4 на сто, по предварителни данни).

Преглед на оригинала

И в това решение комисията цитира изявления на представители на Съюза на птицевъдите и на Асоциацията на промишленото птицевъдство, в които, според КЗК, "се формират определени нагласи за бъдещи тенденции при цените на хранителни продукти от особена важност, привидно представени като позоваващи се на научни анализи". Комисията обобщава също, че се наблюдава "системна практика да се говори в публичното пространство за бъдещо поведение и намерения на производителите, свързани със съществени конкурентни параметри от икономическата им дейност". И дава няколко примера, сред които мнение на Ивайло Гълъбов, председател на "Съюз на птицевъдите в България: "Цените на зърното започнаха да спадат, едва ли ще има голям спад в цената на яйцата. Себестойността на зърнопроизводството е голяма, при изкуствените торове и горивата тенденцията е различна. А увеличението на цената на яйцата у нас е по-голямо заради по-ниските цени, от които е започнало."

Веригите - традиционният заподозрян

В решението за проверка в търговските вериги КЗК посочва, че се наблюдава "висок марж между цените на производители и търговци на дребно при яйцата, маслото, кашкавала и сиренето". Комисията цитира примери, според които "при средна цена на едро от 1.03 лева за литър мляко, то достига до 4 лева за литър по щандовете в някои магазини". А "една опаковка кашкавал от 400 грама е с доставна цена 8.04 лева, а се продава на крайния потребител за 15.99 лева. Краве сирене в опаковка от 400 грама се доставя при цена 5.64 лева - на рафта във веригата се предлага по 10.79 лева или с надценка 91%". Според данни на Комисията по борсовите стоки и тържища на пазара се продава дори кашкавал, чиято цена от 17.30 лв. за 1 кг от производител стига до 31-32 лв. за потребителя. На фона на това, при направено сравнение с цените за същия продукт в Германия килограмът се предлага за 6.65 евро, като опаковка от 750 г струва 4.99 евро. За сравнение - цената на същия продукт в България е съответно 21.99 лв./кг и 16.49 лв. за 750 г., се посочва в решението.

В него се цитира и Комисията за защита на потребителите, която през последните седмици извършва контрол и мониторинг на цените на основните хранителни продукти и според която "значителната пазарна позиция на търговските вериги и тяхното поведение "завлича целия пазар след себе си" и води до повсеместното увеличение на цените".

В решението за проверка се цитират и данни на Министерство на земеделието, според които доставките на хранителните стоки до търговските вериги се обособяват в шест канала и "по всички тях има високи надценки, които се движат между 48.8% до над 90%". Според информацията, надценките се получават и през различни такси, които следва да се заплащат от производителите, например за реклама, асортимент, оборот, отстъпки и други, посочва антимонополният орган.

И тук КЗК цитира изявления на представители на търговските вериги, които говорят за ролята си на балансьор между исканията на производителите за вдигане на цени и потребителските нагласи, както и за това как противодействат на инфлацията - чрез промоции, собствени марки, регулярно ниски цени и др.

Защо асоциации

По отношение на проверката на браншовите организации според КЗК членуването на производителите в такива обединения "благоприятства потенциално съгласуване на пазарното им поведение". Такова съгласуване може да доведе до "завишаване на цените дори и на ефективни пазарни участници с по-ниски разходи, предвид възможността за по-висока печалба". Често тези организации "събират и разпространяват между своите членове чувствителна търговска информация, посредством което се улеснява антиконкурентното координиране между тях", твърди комисията.

За търговските вериги пък антимонополният орган отбелязва, че силната им пазарна позиция им позволява "самостоятелно да влияят на пазара, пазарните процеси и условия".