Веригите: Чисто печелим средно по около 4 лева на 100 лв. приход

Тя коментира още, че всеки бизнес прилага миксирано ценообразуване. "Това е обичаен подход - някои стоки са с 4.73% норма на печалба, други с 15%, трети с 2%, а има и такива с нулева печалба", обясни Драгийска. И даде пример с агнешкото по Великден и с шарана за Никулден, които се продавали с нулева печалба за веригата, но въпреки това тя не може да се лиши от тези стоки и ще продължи да ги продава.

Милена Драгийска очерта и факторите, които определят цената на една стока - това са разходите за логистика от складовата база до 116-те обекта на веригата в страната, за поддържане на сграден фонд, режийни, маркетинг, заплати, покриване на рискове (брак), ДДС, внос, печалба. "При цена 20 лева на рафта, печалбата за веригата е по-малко от един лев", обобщи Драгийска.

"Разликата между цената от доставчика и цената на щанда зависи от стоковата група - свеж асортимент, ултрасвеж асортимент, сух асортимент. Има множество процеси, които се намират между доставната и крайната цена - да купиш земя, да построиш магазин, да го обслужиш със стока и логистика, с персонал. Всичко е относително. Чистата печалба, която имаме ние като търговци, е от 3 до 4 процента", коментира в сряда и Иван Чернев, изпълнителен директор на "Кауфланд България", пред журналисти.

"Не са веригите, които вдигат сериозно цените. Ние получаваме продуктите от производителите, които имат по-високи разходи. Следователно ни продават продуктите на по-висока цена. Ние също трябва да имаме някакъв марж на печалбите, за да покрием своите разходи и да имаме някаква малка печалба. Веригите магазини печелим 2 ст. на всеки лев, който постъпва в магазина. Това са 2% печалба", посочи и Вигинтас Шапокас, изпълнителен директор на "Билла България", пред Bulgaria ON AIR.

Къде е по-скъпо

От "Лидл България" са направили сравнение между 21 продукта, които се предлагат в магазините на веригата в нашата страна и "Лидл Германия". Сравнението е направено за съпоставими като количество и качество стоки от потребителската кошница, като са избрани тези с най-ниската цена, уточни Драгомир Илиев, управител "Стоково снабдяване и маркетинг" в българското дружество.

Съпоставката установила, че само при 4 продукта цената е по-висока в магазините на веригата в България в сравнение с Германия - яйца, хляб, кашкавал и прясно мляко. Останалите 17 сравнявани стоки са по-скъпи в Германия, въпреки че в Германия ДДС за храните е 7%, а в България - 20%. Например килограм захар в магазините на "Лидл" в България струва 2.49 лв., а в Германия, изчислено през лева - 2.91, килограм свински врат в българските клонове на веригата се продава за 11.99 лв., в Германия - за 13.94 лв., прясно цяло пиле - 6.99 лв. срещу 9.76 лв. в Германия, и т.н. Изключение има само за хляба и брашното, които са с нулева ставка. Затова най-ниската цена за килограм бял хляб в магазините на "Лидл" в нашата страна е 1.83 лв., а в Германия - 4.26, показва съпоставката на дружеството.

"Винаги може да има продукти, които са по-скъпи в България в сравнение с други държави. Това е резултат от много фактори, сред които неслучилите се реформи в селското стопанство, което не може да покрие вътрешното потребление и прави страната ни зависима от вноса на редица земеделски продукти. Различна е и политиката на субсидиране на земеделците в България в другите държави и като размери, и като срокове за изплащане. Липсата на кооперативи, които могат да отговорят на изискванията за количество и качество на веригите, също е фактор. Вносът с присъщите му транспортни разходи също оказва влияние върху цените. От значение е и обемът на пазара - едно е да се поръчва стока за 116 "Лидл" магазина в България, друго е - за над 3200 клона в Германия. ДДС ставката също влияе", коментира Милена Драгийска и направи уговорка, че не призовава за намаление на 20-процентната ставка в България, а само я отбелязва като фактор.

"Когато се правят сравнения на цени между отделни държави, трябва да се сравнява артикул по артикул, съставки, пазар, откъде каква суровина идва. Важно е също каква инфраструктура има, има ли кооперативи от производители, които са готови да гарантират логистика, бази, финансиране, складиране, дефиниране на качество, сорт и количество", заяви и Иван Чернев.

Без такси

"Лидл България" не изисква от своите доставчици никакви утежняващи такси, нито входни, нито маркетингови. Работим с нето-нето цени", подчерта Драгийска. Компанията поема за своя сметка разликата между регулярната и промоционалната цена на продуктите, като промоциите се планират 9-10 седмици предварително. Непродадените промоционални стоки също са за сметка на веригата, както и бракът.

Компанията предприема мерки за смекчаване на ценовите повишения, обяви Милена Драгийска. Тя съобщи, че от юли до ноември миналата година общо поисканото от доставчиците повишение на цените е 105%, а веригата е увеличила цените средно само с 25%. "Нашата роля е на буфер между доставчици и клиенти, ние не прилагаме веднага и изцяло исканията на доставчиците за скок на цените", обобщи Драгийска.

Мениджърският екип на "Лидл България" обяви, че прилага еднакви цени във всички магазини в цялата страна. Компанията следи ежедневно цените на 250 артикула в конкурентните вериги и въз основа на тази информация взема решения, така че да поддържа по-ниски цени от останалите играчи на пазара. Собствените марки също са инструмент за достъпни цени заради мащаба на икономията и оптимизираната логистика.

На промоция

"Лидл България" отчита промяна в структурата на потребление в резултат на повишението на цените. Тя е свързана със засилен интерес към промоционалните предложения и по-чести посещения в магазините, където обаче се пазарува за няколко дни напред, а не за цяла седмица. Броят на покупките при еднократно посещение намалява незначително, а сумата в средния касов бон се увеличава със 7-8% в сравнение с времето преди инфлацията, уточни Милена Драгийска.

Иван Чернев, изпълнителен директор на "Кауфланд България", също отбелязва засилен интерес към промоционалните предложения на веригата. "България е един от най-конкурентните пазари, на които "Кауфланд" присъства. Артикулите, които влизат в реклама в магазините ни всяка седмица, са от 325 до 400. Това са ценово атрактивни продукти с намаление, т.е. имат добавена стойност за крайния потребител. От 48 до 50% от пазара конкретно за "Кауфланд България" минава през реклама, т.е. той е аукционен", обобщи Чернев.

За диалог с държавата

По повод обявяваните от правителството намерения за мерки, с които да бъдат свалени цените на храните в България, Милена Драгийска посочи, че през есента е създадена работна група с участието и на търговците, но досега тя не се е събирала.

"Трябва да има оценка на въздействието от предложените мерки, за да не се направят големи вреди. Таван на търговските надценки няма в нито една държава - членка на ЕС. Евентуалното му въвеждане ще означава тежка административна процедура и ще наложи назначаване на нови служители и при търговците, и при държавната администрация", смята Драгийска.

"Засега не искам да коментирам действията на държавата, защото няма яснота, а детайлите са важни. Има си утвърдени ритейл бизнес практики в Европа. Отворени сме за диалог", заяви и Иван Чернев.