За футбола, виното и отговорността да правиш колбаси

Петричкият производител "Мес-ко" търси път към международните пазари

Съдържание от EY Bulgaria

Това е маркетинг публикация. Отговорността за нейното съдържание носи рекламодателят и то отговаря на правилата за нейтив пакети .

Моят Капитал

Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.

Книга на фамилния бизнес в България

Историята на семейството на Костадин и Светла Чорбаджийски е тяхната компания "Мес ко" e част от третото издание на "Книгата на фамилния бизнес в България". Проектът се реализира от EY Bulgaria в партньорство с вестник "Капитал" и е част от глобалната инициатива на EY за фамилните компании и приемствеността между поколенията.

Годината е 1982. Испания е домакин на световното първенство по футбол. На финала играят Италия и Федерална република Германия, а в семейството на Светла и Костадин Чорбаджийски се ражда първородната им дъщеря Таня. По това време двамата са студенти в хранително-вкусовия институт в Пловдив, като тя специализира месопреработка, а той - технология на консервната промишленост.

Домакин на следващото световно е Мексико. На финал отново е Федерална република Германия, но този път срещу Аржентина. Дни преди полуфиналите в семейство Чорбаджийски идва и второто им дете - синът им Николай. Светла и Костадин вече са дипломирани технолози, завърнали са се в родния на Костадин Петрич и трупат стаж по специалностите си. Той в консервната фабрика в града, а тя в местния клон на месопреработвателния комбинат "Родопа".

Годината на следващото световно. Федерална република Германия отново играе на финал и семейство Чорбаджийски отново се увеличава с един член. Появява се дъщеря им Елица. Светът обаче е различен. Желязната завеса е паднала, а България плахо преминава към пазарна икономика. Костадин вече е заместник- директор на консервната фабрика в Петрич, но предприемаческият ентусиазъм го завладява и той напуска работа и започва да се занимава с търговия на едро на хранителни стоки.

САЩ 1994 г. e емоционален връх, лудост с всепоглъщаща радост, обхванали цялата нация, а в семейството на Костадин и Светла се появява четвъртото им дете, както галено наричат семейната им фирма "Мес-ко".

Днес, повече от четвърт век по-късно, регистрираното тогава дружество е сред водещите производители на месни деликатеси в страната с годишен оборот от над 11 милиона лева. Светла е главен технолог на компанията и задно с Костадин не са спирали да развиват и обновяват производството. Из коридорите на "Мес-ко" са израснали и трите им деца, които през годините са участвали във всички етапи от производствения процес, а сега двама от тях - Николай и Елица, си споделят с тях отговорностите по развитие на компанията. Само най-голямата дъщеря в семейство Чорбаджийски - Таня, не се е включила в семейния бизнес. Засега.

Призвание технолог

"За себе си винаги съм знаел, че силата ми е в производството. Същото важи и за съпругата ми. На нас това ни е маята, това можем и знаем как да правим", започва разказа си за историята на компанията Костадин. По думите му, когато през 1994 решил да изостави доходоносната търговия и да вложи всичко спечелено в машини за производство на малотрайни колбаси втора употреба, всички близки го обявили за луд и безотговорен.

Единствено съпругата му Светла застава плътно зад решението. Намират и подходящо помещение под наем с площ от 1000 кв.м, в което е била разположена бивша транжорна. Покрай опита на Костадин в търговията сравнително лесно успяват да намерят надеждни доставчици на месо и нямат особени притеснения как ще пласират продукцията. Работници наемат от наскоро затворения комбинат "Родопа" и всичко изглежда, че си е дошло на мястото. Скоро след началото на производствения процес обаче реалността се оказва коренно различна. Първоначалните разчети не излизат, производството буксува, а оттам не могат да се изпълнят поетите ангажименти за доставки.

"Големият проблем се оказаха хората. Най-вече кражбите, но и цялостното отношение към работа", спомня си с лека тъга Костадин Чорбаджийски. Решават да предприемат крайна мярка. Освобождават всички, които са имали опит в държавното предприятие и наемат служители без нито ден стаж в подобно производство. Обучението им отнема време и усилия, но нещата тръгват. Костадин с гордост разказва, че немалка част от служителите на компанията сега са с тях от онзи момент. Един от младите работници, назначен тогава, впоследствие дори решава да продължи образованието си като технолог и днес е ръководител на част от производствените звена на компанията.

Прочетете останалите истории от "Книга на фамилния бизнес в България 2022" тук

Стъпка по стъпка

Няколко години по-късно семейството отново влага всичко спечелено и успява да придобие собствеността на сградата, в която се помещава производството. В началото на милениума закупуват още един терен с площ от 1400 кв.м, който се намира в съседство, и разширяват предприятието и производството. Заедно с развитието на компанията и пазарът се променя. Докато в средата на 90-те търсенето на колбаси е много високо и собствениците на търговски обекти сами идват при тях, впоследствие семейството се принуждава да създаде собствен търговски отдел, който да поеме реализацията на продукцията им. Постепенно разширяват дистрибуционната си мрежа и се опитват да покрият страната. Започват с района на Петрич, но голямата крачка правят през 2004 г., когато компанията открива своя централен офис и складова база в София. Така "Мес-ко" от силен регионален производител дава заявката си да стане един от крупните производители на национално ниво.

Присъединяването на страната ни към Европейския съюз се оказва един от най-тежките за целия бранш, като трусовете не подминават производителя от Петрич. Налага се да се правят сериозни инвестиции, за да отговаря технологията на производство на европейските изисквания, но най-трудно се оказва координацията, или по-скоро липсата на такава, между различните контролни институции в страната.

"Имаше момент, в който усещахме, че сме безвъзвратно загубени в превода на европейските директиви. Всички - производители, дистрибутори, контролни органи и държавни институции. Единият ден получаваш резолюция да правиш едно, а на следващия е точно обратното", спомня си Костадин Чорбаджийски. За тяхно щастие през годините дотогава компанията вече си е създала име на надежден партньор и лесно получават банково финансиране, с което през 2005 г. започват реконструкцията и разширяването на производствените мощности, така че да отговарят на европейските изисквания за производство на месни продукти. Помагат и предприсъединителните програми, а набраната инерция дава допълнителен тласък и увереност да развиват бизнеса си. Следват нов склад и дистрибуционна мрежа във Велико Търново, а скоро след това и във Варна.

Пред семейството обаче никога не е стоял въпросът да затворят цикъла на производство, като инвестират в отглеждането на животни и своя кланица. "Имах опита и бях наясно, че една такава инвестиция ще ни потопи. Не можеш да правиш пълен асортимент и да си най-добрият във всичко. Едно прасе има 9 качества месо. Филе, бут, врат, контрафиле, рибица и т.н Филе не можеш да сложиш в каймата. За кайма се използва плешка. За всяка част от животното се изисква определена технология на обработка и определени машини", обяснява решението си да се фокусират само върху производството, и то на определени продукти, Костадин.

Да стоиш зад името си

С времето вкусът на потребителите еволюира, а оттам и тяхната продуктова линия. Стартират бизнеса си с малотрайни колбаси, но вече произвеждат шунка и варено-пушени месни, които са по-трудни и скъпи за изработка, но с по-дълъг период за реализация и оттам по-малко брак.

Последната инвестиция на компанията е в нови производствени мощности за сурово сушени колбаси и полуфабрикати. В него са вложени близо 3 милиона лева, а амбициите на семейството са да развие нова търговска марка на пазара, под която да се предлагат висок клас сурово сушени продукти.

"Чорбаджийски. Това ще е брандът. Искаме да застанем с името си зад продуктите си. Родителите ми са хора, които през целият си професионален път са държали изключително много на качеството и името си и затова искаме да използваме него", обяснява решението Николай Чорбаджийски, който доскоро е отговарял за маркетинга на семейния бизнес, а от няколко години почти изцяло е поел управлението.

В новата продуктова линия младият мениджър от фамилията вижда и перспективата да развият износа на продуктите им зад граница. За него защитените географски означения, като филе "Елена", са истинският шанс на българските месопреработватели да предложат уникален продукт с добавена стойност на външните пазари.

"Това е нещо, по което трябва да работим целенасочено и фокусирано - браншът и държавата. Трябва и отговорност от страна на самите производители, но и изключително строг контрол и санкции от страна на държавата, защото купувачите няма да се разочароват от компанията производител, а от самия продукт" , смята младият Чорбаджйски. Новите мощности има дават шанс да увеличат и обема на производството. От 8 тона на 25 месечно поетапно увеличаване.

"Мес-ко"

Собственик: Костадин Чорбаджийски

Година на създаване: 1994 г.

Оборот: Малко над 11 млн.лв. за 2020 г.

Ръст: 10.73% през 2020 г.

Брой служители: 120 души

Колбаси за вегани

"Опитваме се да следим всички световни тенденции в пазара и производството и да ги адаптираме и въвеждам", обяснява Николай Чорбаджийски и дава пример с производството на колбаси за вегетарианци, което компанията обмисля да стартира. "Това е световна тенденция и все по-разрарастваща се пазарна ниша, като потребителите й не са задължително вегетарианци. Чисто технологично производството им е много близко до това на месните деликатеси, просто суровината е друга. Това е пазарна ниша, която може да се окаже решаваща за развитието на компанията", разказва той и допълва, че друга такава ниша са така наречените изчистени храни, без добавени консерванти. В продуктовото портфолио на "Меско" това е серията "Баланс", която се продава успешно въпреки по-високата си цена.

За нашите деца и внуци

За Светла Чорбаджийска, която от години носи отговорността за технологията на производство формулата един продукт да е успешен звучи по-различно. Качествена суровина, отлична хигиена и пълна проследимост и контрол. От произхода на месото, през спазването на рецептури и температури на охлаждане, опаковане, съхранение и транспортиране. "Критерият е, че не произвеждаме нищо, което не бихме дали на внуците си", обобщава Светла.

Модерна търговия и традиционни ценности

"Към момента около 50% от продукцията ни минава през модерната търговия, разбирай големите хипермаркети, като това е пазарната реалност през последните вече 10 години", обяснява Николай Чорбаджийски и допълва, че танцът с големите търговски вериги не е лесен, но е единственият път, ако искаш да се развиваш. Компанията му все пак има лукса да има и собствена дистрибуция, докато на пазари като този в Англия над 90% от продажбите се реализират в големите хипермаркети.

Без значение дали работят с голяма международна верига, или с кварталния едноличен търговец в семейство Чорбаджийски спазват ясни и простички принципи, към които се придържат. "Да сме честни. И да изпълняваме ангажиментите си - към служителите, към доставчиците и партньорите и не на последно място - към потребителите" , кава Костадин и допълва, че упорито опитват да не носят проблемите от работата вкъщи, но почти никога не се получава.

Широка мелнишка диверсификация

През 2013 г. бизнесът на фамилията тръгва и в нова посока. Отваря врати семейната винарна "Oрбелия", разположена в подножието на планина Беласица, на 12 км западно от гр. Петрич. Името на избата идва от древното тракийско название на планинския масив и в превод означава бяла, красива планина.

"Исках да имаме алтернатива. Инвестирахме в малко производство на висок клас вина и 200 декара собствени лозя", обяснява мотивите си Костадин Чорбаджийски. Основно наблягат на традиционните български сортове, като в тях виждат истинския потенциал за развитие - Широка мелнишка, Мелник 55, Мелник 1300, Сандански мискет, Сира. Виното е основно за вътрешния пазар, като около 30% се изнасят извън граница.