Oчакват ли производителите на чипове крах след невероятния бум

Започнете с предлагането. Един от начините, по които фирмите добавят капацитет, е чрез инсталиране на нов комплект в съществуващи фабрики. През втората половина на 2021 г. глобалните разходи за оборудване за поставяне на чипове върху силициеви пластини са скочили с около 75% в сравнение с нивата преди ковид, изчислява Малкълм Пен от Future Horizons. Отнема около година, за да се превърнат тези инвестиции в нова продукция, така че в края на 2022 г. може да се наблюдава пренасищане на производството.

Фирмите могат също така да изграждат изцяло нови фабрики, което отнема малко повече време. Според изследователите от SEMI 34 от тях са били онлайн в световен мащаб през 2020 и 2021 г. Други 58 са планирани да отворят врати между 2022 и 2024 г. Това би повишило глобалния капацитет с приблизително 40%. Intel има шест фабрики в процес на разработка, включително водещата "мегафабрика" на стойност 20 млрд. долара в Охайо и такива в Аризона и Магдебург, Германия. Плановете на Samsung включват голям модерен завод в Тексас. TSMC изгражда подобен в Аризона. Повечето от тях се очаква да започнат производство до 2025 г.

Винаги съществуваше риск търсенето да е намаляло дотогава. Но гладът за чипове е намалял по-бързо от очакваното. Най-ясни признаци за това има на пазара за персонални компютри (pcs), които представляват около 30% от общото търсене на чипове от всички разновидности. След тласъка на пандемията, тъй като работата и ученето от вкъщи се превърнаха в норма, глобалните доставки на компютри ще намалеят с 8% тази година, изчислява IDC. Това е донякъде защото някои от тези пандемични покупки просто бяха изтеглени напред. Продажбите на смартфони, други 20% от търсенето, също се очаква да спаднат. През април доставките на смартфони в Китай, най-големият пазар в света, бяха с една трета по-ниски в сравнение със същия месец на миналата година. Забавянето на продажбите на компютри и телефони ще бъде още по-рязко, ако световната икономика изпадне в рецесия.

Центровете за данни и производството на автомобили консумират около една десета от чиповете в света по брой. Не се очаква спад в търсенето тази година. Китайските поръчки за сървърни чипове, които захранват центровете за данни, намаляха. Много паникьосани производители на автомобили от своя страна разполагат с двойно или тройно повече от нужните чипове, за да избегнат недостига, който ги принуди да намалят производството миналата година. Стейси Расгон от брокерката компания Bernstein посочва, че през последните няколко тримесечия доставките на автомобилни чипове са били с около 40% по-високи от това, което бихте очаквали въз основа на броя на доставените коли и броя на чиповете в типична кола. Големите запаси в автомобилната индустрия може да означават внезапна суша на нови поръчки.

Натискът върху цените надолу може да бъде усложнен от друга мощна сила. Политическите решения - вътрешни и международни, оказват все по-голямо влияние върху търсенето и предлагането на чипове. Що се отнася до предлагането, миналогодишната криза изплаши правителствата и напомни на тези на Запад, че 75% от всички полупроводници идват от Азия. Мнозина сега искат да пренесат производството, особено на водещи чипове, считани за стратегически важни, в рамките на техните граници. В САЩ Конгресът спори за закона за чиповете, който, ако бъде приет, ще даде на индустрията до 52 млрд. долара за пет години под формата на субсидии и грантове за научноизследователска и развойна дейност (R&D). Версията на ЕС предлага 43 млрд. евро до 2030 г. Индия, Япония и Южна Корея имат подобни схеми. Същото прави и Китай, който стартира политика за полупроводници през 2014 г.

Опасност от по-високи цени

Щедростта на държавата може да доведе до повече свръхкапацитет. А интервенционизмът може допълнително да наруши перспективите. Индустрията на чипове, разпокъсана по националните граници, би рискувала разточително дублиране, увеличавайки разходите за потребителите. Доклад на консултантската компания BCG и Асоциацията на полупроводниковата индустрия (лобистка група) установява, че при сценарий, при който производството на полупроводници е самодостатъчно в рамките на регионите, цените на чиповете ще се повишат с между 35% и 65%.

Американското правителство, изглежда, възнамерява да ограничи търсенето по друг начин. То използва контрол върху износа, за да откаже на китайските купувачи достъп до полупроводници и инструментите, необходими за производството им. Стремежът е разбираем: Китай е авторитарен съперник на водения от САЩ, основан на правила, глобален ред. Неудобно за производителите на чипове, а Китай е и най-големият пазар на чипове в света. TSMC и Intel вече загубиха китайски клиенти в резултат на американските ограничения. Други като Qualcomm отбелязват в годишните си доклади, че китайски клиенти разработват собствени чипове или преминават към местни доставчици донякъде поради геополитическо напрежение. Американските производители на чипове предупреждават, че големите им бюджети за научноизследователска и развойна дейност биха били трудни за поддържане, ако загубят китайския пазар.

Политическите съображения са главоболие и за другите във веригата на стойността на полупроводниците. На 5 юли Bloomberg съобщи, че ASML, нидерландският монополист на пазара за литографски машини за 100 млн. долара, използвани за създаване на чипове от висок клас, е бил подложен на натиск от американското правителство да спре да продава своето оборудване на китайски фирми. Китай отговаря за 15% от продажбите на ASML, а цената на акциите на компанията паднаха със 7% след новината. Пазарните стойности на американските доставчици на ASML като Azenta и MKS Instruments също се понижиха. Други американски производители на инструменти като Applied Materials, KLA и Lam Research получават една трета от приходите си от китайски клиенти. Всички преговарят с американските власти за ограничаване на продажбата на високотехнологичните им инструменти в Китай.

Сривът на чиповете може да бъде смекчен, ако желанието за силициевата самодостатъчност се провали. Ще са необходими непрекъснати субсидии, за да се запазят американските фабрики на върха. Това от своя страна би изисквало постоянен интерес от лесно разсейващите се политици. Този месец Intel заяви, че ще отложи отварянето на своите фабрики в Охайо, обвинявайки закъсненията в приемането на Закона за чиповете. TSMC каза, че може да се наложи да забави изграждането на своята фабрика в Аризона по същата причина. През април Морис Чанг, бивш председател на TSMC, директно нарече опита на САЩ да възстановят производството на чипове "безсмислено упражнение", като посочи високите разходи и липсата на инженерен опит.

Трябва да се отчете, че индустрията е станала по-консолидирана. През 80-те години на миналия век 20-ина фирми се конкурираха на пазара за чипове с памет. Днес той е доминирана от три: Micron, Samsung и SK Hynix. В авангарда на производството на микропроцесори Intel, Samsung и TSMC са единствените фирми, способни да произвеждат най-модерния комплект, спад от близо 30 фирми през 2001 г. По-малко фирми контролират по-голям дял от капиталовите разходи и могат да ги овладеят, ако предлагането надвишава търсенето. Това ще изисква от производителите на чипове да преоткрият капиталовата дисциплина - нещо, което не им се е налагало да упражняват от известно време.

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved