Свободно време

Мальовица в сърцето на планинския спорт

Мальовица се е установила като място за туристи, но и за тренировки и обучения на катерачи, алпинисти, колоездачи, бегачи, ски и сноуборд ентусиасти

Наталия Бекярова

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.

Темата накратко

Мальовишкият дял се е установил като притегателен център за туристи.
Делът предлага тренировки и обучения на катерачи, алпинисти, скиори и др.
Мястото предлага всякакъв вид маршрути - от най-трудните аплийски изкачвания в България до пътеки за начинаещи.

Отворете която и да е планинска група в социалните мрежи. Надникнете в някоя агенция, която предлага походи във високата планина. Посъветвайте се с приятел, който често обикаля по горските пътеки. Връх Мальовица с неговата височина 2729 м ще е едно от първите неща, които ще видите или чуете. Ще последват десетки снимки на вече посетили я туристи, атрактивни кадри от хора, които ви приканват да се включите в следващия преход, или просто историята на някой познат, който ще ви каже "иди и виж".

Това съвсем не е случайно. Мальовишкият дял в Рила (върховете Малка и Голяма Мальовица, Орловец, Злия зъб, Двуглав, определяният за най-трудния в България връх Иглата, Ловница, Купените и др. и намиращите се около тях езера) е едно от най-красивите и най-посещавани места, що се отнася до планински туризъм в България. Делът е в самия край на София-област, като част от него е дори отвъд - в Кюстендил. По маршрута от Централната планинска школа през хижа "Мальовица" до върха минават стотици български и чуждестранни туристи всеки уикенд през лятото и далеч не по-малко през зимата.

Това обаче е само върхът на айсберга, който се намира на час и половина път с кола от центъра на София. Мальовишкият дял трайно се е установил като място за отмора през уикенда, но и също като място, на което планинските водачи провеждат практически занятия, катерачи и алпинисти изпитват уменията си, а извънпистовите ски и сноуборд ентусиасти се спускат по улеите и терените за екстремни спускания.

Върхът и хижата, разположена на 1960 метра надморска височина, освен всичко останало са част от международния туристически маршрут Е4, който превежда опитни туристи и хоби планинари от Черни връх във Витоша през Рила и Пирин до Гоцев връх в Славянка.

Или иначе казано - мястото е едно от съкровищата на Рила, а с това съвсем оправдан е интересът към него - дори и от недоброжелатели.

"Люлката на българския алпинизъм"

Годината е 1938. През изминалите близо четири десетилетия от началото на века и особено активно в последните няколко години преди това десетки български и чуждестранни (словенски, германски, италиански, френски и австрийски) алпинисти правят неуспешни опити да се изкачат по североизточния склон на Мальовица. Успяват да покорят не повече от 60 метра от скалата, която е висока около 200 метра, като някои от опиталите се дори определят скалата като "непобедима".

На 23 август 1938 г. след два дни и една нощ българските алпинисти Коста Саваджиев и Георги Стоименов стигат до горе. "Мальовица" беше победена!", пише в своите разкази Саваджиев. След 44 часа на скалите той и Стоименов осъществяват първото изкачване на тази отвесна стена и прокарват "класическия" маршрут, който и до днес се ползва за тази цел. В следващите 20 години обаче северната стена на Мальовица остава непокорена в зимни условия, въпреки че в този период редица други върхове отдавна са подали под натиска на упоритите алпинисти. Едва на 17 март 1957 г. доц. Сандю Бешев и Георги Атанасов успяват. "Бяхме направили първото зимно изкачване на символа на българския алпинизъм - северната стена на връх Мальовица. На другия ден аз щях да навърша 23 години", пише доц. Бешев в своите мемоари.

Така северната стена на Мальовица се превръща в символ на българския алпинизъм и съвсем закономерно става мечта на всеки, който счита себе си за алпинист, и днес нейното изкачване е задължителна стъпка за този, който е избрал пътя нагоре.

Нейно величество Мальовица

"Освен всякакъв тип катерене - спортно, алпийско, боулдър и ледено катерене, долината предлага прекрасни условия за ски туринг и планински туризъм. Тук е и една от малкото виа ферати (железен път по скала с осигуряване по въже - бел. ред.) в България, която е и най-дългата. Често се виждат и хора, практикуващи все по-популярния спорт на планинското бягане", обяснява Алеко Държиков от Школата по алпинизъм и катерене.

По тази причина български и чуждестранни планинари посещават често района. Други причини са голямата мрежа от пътеките, целогодишният достъп до асфалтов път до сравнително голяма надморска височина - 1700 м, където се намира курорт Мальовица. Тази точка е много добър старт за високите части на планината, за разлика от други места, зависими от лифтове, които обикновено не работят през зимата. Близостта до София също е фактор.

"По Мальовишкото било се разположени много от високите и емблематични върхове в България, които всеки турист иска да изкачи, като някои от тях са и с висока техническа трудност - Купените, Камилата, Орловец, Злия зъб, Двуглав, Иглата. Последните три са известни като най-трудните в България. Траверса по Мальовишкото било също е голяма класика, с комбинация на няколко върха", обяснява Момчил Дамянов от сдружение "Планини и хора - асоциацията на планинските водачи в България" и водач с почти 40 години опит.

По думите му голяма част от пътеките не са лесни, тъй като движението често става по каменни блокове, възможността от рязко влошаване на времето е висока, има стръмни пасажи, трудността е сравнима с пътеките в Северен Пирин, което прави района за сравнително опитни туристи, в добра физическа кондиция. "Всичко това изисква от хората, тръгнали да катерят в Мальовишкия дял, доста по-комплексна алпийска подготовка от тази, която имат катерачите по ниски и екипирани катерачни обекти", обяснява Дамянов.

Място има за всеки

След първите летни и зимни изкачвания на Мальовица върхът се превръща в притегателно място за всички любители на планината и неслучайно е наречено "люлката на българския алпинизъм", а много други планински спортове също водят българското си начало от там.

По думите на планинския водач Момчил Дамянов това е най-посещаваният планински масив за целите на алпинизма и катереното, далеч повече от други места, като "може би само скалите над Враца са толкова посещавани с такава цел, но те все пак започват над асфалтовия път, докато в Мальовишкия дял подстъпът към маршрутите често е дълъг и тежък, около 2-3 часа ходене", обяснява той. "Големите 100-200-метрови скални стени с много трасирани и сравнително дълги маршрути позволяват на алпинистите да усетят истинското удоволствие на тази активност", коментира Дамянов, който добавя, че през зимата трудността и интересът се увеличават.

"Тук са се случили едни от най-емблематичните изкачвания в историята на алпинизма у нас - северната стена на Мальовица, стените по върховете Двуглав, Иглите, Злия зъб, Камилата, Елени връх, Купените и други. Релефът и формите на планината дават много добри условия за практикуване на алпийските спортове", добавя и Дора Маринова, изп. секретар на Българската федерация по катерене и алпинизъм.

Мальовишкият дял със сигурност обаче става по-известно и по-посещаемо място и сред туристите планинари. От една страна, това се дължи на популяризирането на планинските дейности в последните години, но от друга, го има фактора, че мястото предлага всякакъв вид маршрути - от най-трудните алпийски изкачвания в България до пътеки за начинаещи. Така освен спортна база Мальовица е и ключов туристически център.

Мястото е привлекателно и за ски и сноуборд ентусиасти, както и за професионалисти за обучения и състезания заради своите улеи и склонове с различни изложения и различна трудност, с възможност да се практикуват тези спортове във всякакви условия и от хора с различна подготовка.

В Мальовишкия дял ежегодно се провеждат организирани прояви в областта на алпинизма и ски алпинизма - например държавното отборно първенство по ски алпинизъм и алпиниада "Мальовица", както и в състезания по планинско бягане и велоразходки и турнири. "Тазгодишното състезание по ски алпинизъм е 29-ото издание за купа "Мальовица", а още от далечната 1970 г. се провеждат състезания по алпийско ски рали (както е бил известен спортът в началото). През 2018 г. на Мальовица като най-важно място за този спорт у нас отбелязахме 50-годишнината от първото състезание по ски алпинизъм в България", разказва Дора Маринова от федерацията.

Напред към Мальовица

"Мальовишкият дял е раят за работата на планинския водач", категоричен е Момчил Дамянов. С покачването на интереса към активностите на открито и особено към Мальовишкия дял расте и интересът към работата на планинските водачи", обяснява Дамянов, като "извън активния сезон, и особено в не много добри атмосферни условия, в района основно могат да се срещнат групи и индивидуални клиенти с водач".

По думите му дори през лятото планината в региона е сравнително трудна - технични пътеки, скални прагове, остри ръбове, по които често туристите не се осмеляват да тръгнат сами и прибягват до услугите на планински водач. "Скалните стени също са много посещаван обект от водачи с клиенти. Става дума за алпийски водачи, които имат право да водят клиенти с катерене", обяснява той.

През зимата всичко това е същото, но с още по-голяма тежест. "Целият район е силно лавиноопасен, така че опитния водач е още по-необходим, за да се случва всичко с максимална сигурност", коментира Дамянов, като допълва, че лавинната екипировка е задължителна, а планинските водачи са специалисти по нейното използване.

Много от маршрутите, които се преминават без специализирана екипировка през лятото, са алпийски маршрути през зимата и по-неопитните туристи имат нужда да бъдат осигурявани с въже. Движението става със специализирана екипировка - ски или снегоходки.

Планинските водачи провеждат и редовни практически обучения в Мальовишкия дял предимно за зимни практики, като основната причина е, че бързо достигат до достатъчно сняг, което и търсят за целите на техните занимания. - движение със ски и снегоходки, лавинни курсове, оцеляване в зимната планина.

Единственият пристан

Ключовото значение на региона предопределя и важността на "Мальовица", която единствено все още поддържа функциите си на туристическа хижа, адаптирана е към планинарите и е основна база за развитието на много спортове и обучението на алпинисти, скиори и т.н., както и основна изходна точка при организирани мероприятия. "Всички останали обекти долу в курорта се превърнаха в луксозни хотели, ориентирани към по-платежоспособните туристи, търсещи комфорт и удобства", коментира планинският водач Момчил Дамянов.

Такава роля имаше и комплекс Мальовица в района на Меча поляна, съдържащ хотел "Мальовица" и ЦПШ "Христо Проданов", обяснява Дора Маринова от Федерацията по катерене и алпинизъм, като след отдаването му под наем и ремонт обектът е вече с ново име - хотел "Алпинист", а по думите на Маринова "цените и условията са трудно поносимо от планинарската и алпийската общност и въпреки името на хотела на практика алпинисти в тази сграда не отсядат".

Хижата и бунгалата с техните около 80 места се радват на значително висока заетост, а често капацитетът е запълнен за седмици напред. "Има моменти, когато базата не е достатъчна да поеме целия поток, но това е инцидентно", коментира Момчил Дамянов. През голяма част от годината тя все пак остава празна, подобно на другите хижи из страната.

"Мальовица" се стопанисва в последните 10 години от Николай Марков и съпругата му Вени, които са успели да я превърнат във визитка на района и да изградят доброто си име сред туристите. В това десетилетие правят множество подобрения - от обзавеждане до ел. и ВиК инсталации.

"Хижата има капацитет, който подлежи на развитие - чрез ремонт на старата хижа и превръщането ѝ в туристическа спалня. Има отлични перспективи", смята Любомир Попйорданов. По думите на Попйорданов именно тези възможности са "причина за силния интерес на Христо Ковачки, който желае да установи монопол върху всички услуги на долината. Недопустимо е това, което държавата допуска да се случва с държавния горски фонд в района на хотел "Алпинист", бившата Централна планинска школа", коментира той.

Същото смята и Момчил Дамянов - че потенциал има в старата хижа, която от дълги години не функционира. Той отчита също, че в района липсва добре уреден къмпинг, ориентиран към любителите на природата, въпреки че видим интерес към лагеруване в района на Мальовишките езера и заслон БАК (Български алпийски клуб), познат още като "Гранитна вода", има, като самият той също може да бъде подобрен

Повече туристи, повече проблеми

В общия случай повишеният туристопоток би означавал само повече приходи. Не така стоят нещата обаче в планината, където основна ценност е природата, а силната човешка намеса нерядко може да има пагубни за екоравновесието последици.

От една страна, през последните години трайното установяване на Мальовишкия дял като сериозен туристически обект ведно с упражняваните там спортовете установи региона като интересен за инвеститори. Хижа "Мальовица" е на практика една от последните плочки на доминото в емблематичната ски зона, останали да се управляват от стопани извън групата на бизнесмена Христо Ковачки.

От друга страна, напливът на български и чуждестранни туристи, които обикалят планината неорганизирано и често неподготвени, логично води и до все по-чести инциденти, коментират от Планинската спасителна служба (ПСС), откъдето се отзовават на помощ. Докато инцидентите с алпинисти се запазват значително малко на брой, предвид спецификата и трудностите на спорта нуждата от солидна подготовка и инвентар, обратното, е при туристите.

"Лятото опасностите са по високите върхове, защото има скални прагове, които се преминават - туристите искат да се качат на висок връх, на отвесна стена, да се снимат. Има изградена виа ферата (железен път по скала с осигуряване по въже - бел. ред.) и там в последно време има случаи с фатален край и затова трябва всеки, който предприема нещо, да знае какво прави. През зимата е много висока лавинната опасност", обясняват от ПСС.

Основните проблеми са, че хората тръгват без водачи и без подходяща екипировка, като е засилен интересът и към по-труднодостъпни места. От службата добавят, че част от техните курсове, както и прегледите им (проверка на всеки от отрядите) се провеждат именно в този регион, тъй като учебните скали и ски пистите са близо, а материалната база е добра.