Картелът на свлачищата

Видно от документи, които регионалното министерство предостави на "Капитал", както и от одитния доклад на Сметната палата относно "Автомагистрали", въпросният договор е безсмислен, а плащанията - безпричинно големи.

Джамбовците с късмета

От всички свлачища, станали в последните няколко месеца, едно беше особено интересно - това на пътя за Рилския манастир. То се оказа и единственото, по което се работеше по този договор на "Автомагистрали". Този обект е прекрасен пример колко абсурдна е цялата ситуация. Пътят там е ремонтиран за 14 млн. лв. през 2019 г., но срутището не е укрепено, което логично създава и проблем и може да увреди новия път. През април 2019 г. АПИ обявява, че укрепва аварийно пътя и монтира високоякостна защитна система. Това явно не е било ефективно и срутището влиза и в новия договор на "Автомагистрали".

По него обаче не работи държавната фирма, а "Джамбо 33" (става ясно от данните, изнесени от източници на "Капитал" и потвърдени от одита на Сметната палата). Фирмата доскоро беше непозната за широката общественост, към 2019 г. има под 30 служители и 4 млн. лв. оборот. Същевременно тя получава 48 млн. лв. аванси по сключени с "Автомагистрали" договори за общо 104 млн. лв. във връзка с укрепването на близо 20 обекта. По тях не се работи.

"Искам тук да е като картичка", заяви пред свлачището на Рилския манастир преди изборите Бойко Борисов Източник: фейсбук страницата на Бойко Борисов

Ключов момент е, че около подписването на договорите собствеността на фирмата, създадена през 2004 г., се сменя. До януари 2020 г. собственик е Тодор Джамбазов, а след това съдружник с 50% дял става дружеството "Фючър кепитъл естейт" (ФКЕ). Въпросното дружество малко по-рано е купило фирма от съпругата на бившия депутат от ДПС Камен Костадинов. Собственикът на ФКЕ е Иван Епихов, който преди години е бил собственик на "Билдинг комфорт", свързвана във Велико Търново именно с Костадинов.

Опасно, ама не съвсем

Първият въпрос е дали изобщо този договор е бил необходим, дали е било нужно да се възлага директно и без търг на държавната фирма без капацитет. Още през есента на 2019 г. бившата регионална министърка от ГЕРБ Петя Аврамова пише следното в доклада си относно проект за постановление на отпускане на половин милиард за укрепване: "Гравитационните склонови явления и процеси са едни от най-опасните стихийни бедствия, свързани не само с нанасянето на огромни щети, но се явяват и потенциална опасност, застрашаваща живота и здравето на хората. Овладяването на подобен тип дестабилизационни процеси и явления и бързото и навременно възстановяване на нанесените щети от тях по републиканската пътна мрежа е приоритет на АПИ." Явно тази опасност е толкова непосредствена, че правителството е сметнало за нужно да не ползва обществени поръчки, а да възлага директно. И въпреки това година и половина по-късно по нея не е свършено нищо.

Списъкът със срутища и свлачища изглежда писан "на коляно", променя се няколко пъти досега. От справка на МРРБ, предоставена на "Капитал", става ясно, че към настоящия момент явна фактическа грешка има при нанасянето в кадастъра на 40 обекта. Тоест първо трябва да се коригират координатите на обектите, защото не е ясно къде са точно. По някои трябва да се отчужди земята, преди да започне работа. Източник на "Капитал" разказа, че един от обектите попада в сервитута на жп линия, съответно Националната компания "Железопътна инфраструктура" оспорва подробния устройствен план. Според източника няма как този обект да бъде завършен - никога.

Това се потвърждава и от един от проектантите, работил по тези проекти, който твърди, че неговата работа е свършена, но пари все още не е получил, защото няма издадено строително разрешително. По неговите думи има доста сериозни проблеми в проектите - на много места трябва да се променя кадастралната карта, което е кошмарно трудно упражнение, дори без да се взима предвид отчуждаването. Проверка в регистъра на обществените поръчки също така показва, че няма пуснати поръчки за надзора на повечето от обектите, без което е невъзможно изобщо да се издаде разрешително.

Едва след ПУП-овете предстои и изготвянето на техническите проекти. Тук възниква въпросът как без технически проект изобщо е изчислявана сумата на всяко укрепване. Така на практика по обектите не може да започне работа веднага, колкото и да са "спешни". Така целият процес изглежда, че не е имал за цел да се укрепят пътищата възможно най-бързо и ефективно, а да се усвоят едни пари по непрозрачен начин. Бонус за действащите по тези схеми е, че in-house процедурите имат занижени критерии за прозрачност за разлика от търговете.

Още по-абсурдно е, че в доклада си Аврамова посочва, че парите по този договор ще бъдат събрани от тол системата. За 2020 г. по разбираеми причини абсолютно всички приходи от винетки и тол такси са 370 млн. лв. - по-малко дори от предходната, преди да се поемат такива мащабни ангажименти за инфраструктура. Така през 2019 г. МРРБ е прогнозирало някакъв бюджет, раздало е бъдещите приходи от него и накрая се е оказало с огромна дупка.

До редакционното приключване на броя от АПИ и "Автомагистрали" не отговориха на въпросите.

Фотограф : Цветелина Белутова

Добри връзки - добри аванси

Работа може да не се върши, но за нея се плаща, и то много. АПИ е платила почти 219 млн. лв. на "Автомагистрали" вече, а държавната фирма след това е платила над 80% от сумата, или над 180 млн. лв., на някои частни компании. Това е първият проблем, защото тези пари стоят в частните фирми и сякаш им се дава безлихвен кредит за неопределен срок от време. Междувременно стана ясно, че към момента АПИ дължи над 600 млн. лв. на строителни фирми, които са завършили ремонти, а в сметката й има далеч по-малко.

Освен това държавната фирма "Автомагистрали" не спазва in-house регламента, при който трябва да се справя сама и има право да превъзложи максимум 20% от дейностите по закон. Самият изпълнителен директор на компанията Стоян Беличев (който тези дни беше уволнен, но не напуска) каза пред "Капитал" през 2019 г.: "In-house не позволява превъзлагане на строително-монтажни работи."

Всъщност обаче "Автомагистрали" никога не е имала намерение или възможност да се справи сама - сключва договор с АПИ на 23 октомври, още на 24 октомври изпраща покани до 32 фирми от частния сектор. От тях има 16 договора за инженеринг, т.е. проектиране и строителство, или цялата работа по свлачищата. Тяхната обща сума е 60 млн. лв.

Сметната палата констатира, че стойността на превъзложените договори е 198 млн. лв., или 42% от големия договор с АПИ. Одитният орган изтъква, че "Автомагистрали" е нарушила закона, защото е надвишила допустимата част, която може да превъзлага.

От договори, които "Капитал" видя, става ясно, че дори и договори за наем на техника и доставка на материали също имат скрити клаузи за подизпълнение. Например фирмите доставят материалите, но се ангажират на място да има човек, който следи за използването им и да контролира процеса - абсурдна клауза за прост доставчик на фракция например. Експерти от МРРБ сега анализираха клаузите на сключените договори и установяват, че те са привидни, защото предметът очевидно е прикрити строително-монтажни работи, научи "Капитал".

На този фон не е изненадващо, че компаниите, които "Автомагистрали" кани да подадат оферти за въпросните договори, са избирани, без да има разписан и прозрачен механизъм. Юрист подхвърли пред "Капитал" тезата, че така се поставят определен кръг от дружества в строителния бранш, защото няма условия на реална конкуренция и не е анализирано дали е държавна помощ. Или с други думи - картел, финансиран от държавата.