"Влачугане" на Мартина Вачева се занимава с непознатите традиции

Работата ѝ по приказки, легенди и предания неизменно я отвежда към фолклора, който присъства като червена нишка във всичките ѝ занимания. Фолклорните мотиви, както и поп културата винаги са били темите на нейния специфичен визуален език, също така и тук, както и в предишните ѝ картини, се виждат наивистичните елементи.

Триптих, "Мъжко хоро" Фотограф : Калин Серапионов

На изложбата в София виждаме пет творби: "Банкетът на поганците", "Мъжкото хоро", "Момини сълзи", "Мълчана вода", "Влачугар". Въпреки гротеската засега няма обидени от картините - "не мисля, че главните герои от мъжкото хоро са редовни посетители на подобен тип изложби или изобщо на изложби", казва авторката. Тя е избрала да изследва периода от Коледа до началото на януари, или така наречените Водици (6, 7, 8 януари), време, което е особено динамично и противоречиво, времето на "мръсните дни", зимните карнавални игри и "водиците". Тогава се раждат новата година и новият живот, а общността се пресътворява. В този период художничката вижда традиция на крайностите и на разрушаването, тя ги пресъздава в картините и керамиката: има изразени горе и долу, добро и лошо, ново и старо, мъжко и женско, отвъдно и тукашно са преплетени, а насилието се превръща в елемент от структурирането на новото начало, от възстановяването на реда.

"Мъжко хоро" изобразява реалистична сцена от прословутото хоро във всички краища в България, но най-масово на р. Тунджа в Калофер. Това хоро е измислена традиция, потвърдено от множество културолози, които доказаха, че се е зародила през последните десетилетия, но това не му пречи да има изключителна популярност. "Пропита с патриотизъм и облечена в псевдонародна носия, то е лицето на агресивно насърчаваната мaчовщина на фона на възраждащите се архетипи на национализма", казва Мартина Вачева. Нейният триптих неслучайно е голям и както самата тя го описва като "перещ се с мащаба и грандоманията", той е метафора на перещата се горда "българска мъжественост" - "самолюбива с цялата си арогантност, повърхностност и криворазбрани принципи, обобщени в един гротесков портрет". Дърворезбите са дело на Емил Божилов.

Изложбата е курирана от Владия Михайлова, тя търси онази нишка, която минава през петте творби и е достатъчно пластична да ги обхване. "Мартина говори с езика на образите за настоящето, в което всеки ден виждаме различни форми на насилие - в дома, между децата, на пътя, в работните колективи, в парламента", казва Михайлова.

Изложбата "Влачугане" Фотограф : Калин Серапионов

В обреда "Мълчана вода" по време на "Водици" се е запазило вярването, че през тези дни водата има засилени магически възможности. Днес съвременната фантазия поради липса на знания е създала масов продукт за жените, наподобяващ евтина рецепта за магия, или т.нар. мълчана вода, като се отправят желания към нея, а водата може да чува и изпълнява. "Горната част на картината е блян от повърхностни мечти и фантазии, без тежест и без плътност, които всеки момент могат да се пукнат като балончета в безпринципния надуваем розов свят", обяснява художничката. В долната част са подземните викове за помощ, сякаш от отвъдния свят. Те са заровени дълбоко в дом, изграден от агресия и страхове. В противоречието Мартина Вачева се стреми да покаже токсичността. Нейната "мълчана вода" от златна рибка става метафора за тишината, страха и факта, че обществото ни е претръпнало поради постоянната безнаказаност към агресията. Според нея агресията в различните си аспекти е иконизирана като норма на поведение.

Работите на Мартина разобличават неосъзнатото предаване на образи и ритуали от поколение на поколение. "Липсата на преработване и осмисляне на колективната памет, нейните банални и буквални употреби не носят утеха. Те са гротеска, която засенчва реалните и дълбоки проблеми на обществото", казва Владия Михайлова. Тя самата е категорична, че би искала да предаде по-скоро ценности, отколкото традиции на децата си - "бих искала да знаят традициите и сами да определят отношението си към тях". Изложбата се стреми да създаде пространство, в което реалните проблеми да изплуват и да се покажат. Както според вярванията по време на мръсните дни от Бъдни вечер до Богоявление изплуват всички караконджули или още поганци.

Картина "Банкетът на поганците" Автор : Мартина Вачева Преглед на оригинала

Картината "Банкетът на поганците" е обобщение на целия микрокосмос, който пресъздава. "Щастливи, те празнуват своят банкет на разпада и смрадта, на прогнилото настояще, епидемия от посредственост и чалга. Това е тъжното виждане и агония на все стъпканата ни интелигенция", казва Мартина Вачева. Тя рисува клада, на която гори "културата" като вещица, застрашаваща комфорта на посредствеността. В това число влизат и крайни псевдопатриоти - "те заедно с водача си забиват най-голямото българско знаме, претендиращо за рекордите на "Гинес", като символ на еректиралата българщина".

Керамичното изделие "Момини сълзи" Фотограф : Калин Серапионов

Като отговор на тази картина е керамичното изделие "Момини сълзи", също част от "Влачугане". Освен керамика виждаме меден казан, клони, вода, кал. Наведената женска фигура плаче и е потопила главата си в казан, пълен с нейните сълзи. От него излизат клони и трънаци, имащи вид на изоставен гьол. Тя е в молитвена поза към "мълчаната вода", която може би ще ѝ даде рецептата за новото начало. "Работите на Мартина Вачева ни изправят пред актуалните ни проблеми, без да дават морални насоки и без да осъждат. Те са такива, каквито са, така както фактите от живота са такива, каквито са", казва Владия Михайлова. Мартина Вачева смело се впуска във феминистка интерпретация на закостенялото ни патриархално общество, но оставя надежда и за промяна.

Неслучайно именно работата на такива нейни колеги я вълнуват - "автентичните художници, които са искрени, смели бунтари с позиция и не ги е страх да я изразят свободно". Това са насоките, които я вдъхновяват не само във визуалните изкуства, а във всички форми на изкуството. Първото име, за което се сеща, че следи и смята, че не е за изпускане, е южноафриканската артистка и фотографка Кандис Брейц.

Когато не рисува, Мартина Вачева пак се занимава с българските традиции, но тези, които смята за важни и би искала да предаде на сина си. "Дядо му от Франция е готвач и със сигурност ще му предаде стари френски рецепти и ще му го учи на келтски песни от Бретан", казва художничката. Затова тя държи и българската кулинария да бъде част от семейството им, както и ритуали като печенето на обредни хлябове с различни форми, правенето на лютеница и вино или бабините зимнини. "Лютеницата е на почит при нас, от три години насам правим rock'n roll лютеница фест в двора ни на семейната къща, макар и само за приятели, под име bloody чушки." Идва пролетта и това ѝ напомня, че важно за нея е, когато синът ѝ порасне достатъчно, да го научи да познава билките и брането им на Еньовден. Изложбата "Влачугане" е в галерия "Топлоцентрала - Куб" до 7 април.