Книга | Supercommunicators на Чарлс Дюиг

Новата книга на автора на "Силата на навиците" учи как да вдъхнем нов живот на общуването

Омръзнали са ви баналните разговори в офиса, плъзгането по повърхността? В най-новата си книга Supercommunicators: How to Unlock the Secret Language of Connection Чарлс Дюиг, автор на "Силата на навиците" (издадена на български от "Хермес", 2019) и "По-умни, по-бързи, по-добри", дава насоки как да вдъхнем нов живот на общуването. Обещава, че е по-лесно, отколкото очакваме.

Ина е последвала съвет два пъти за месец - на мениджъра в строителната компания, където работи, и на фитнес инструктора. Тя цени експертното знание. Но не си спомня кога за последен път е предложила помощ на умърлушен колега. Не беше така отдавна? Миналия месец? Сигурно има причина и приятелите, които я канят на вечеря, да се броят на пръстите на ръката й.*

Като радиожурналист Филип разпитва събеседници по няколко часа на ден. Вкъщи разговорите тънат във враждебност. Въздиша изморен, съпругата му Мая го залива с напътствия как да се храни по-добре, да ляга по-рано, за да е пълен с енергия. "Комуникацията ни се състои от три типа разговори, между които превключваме", пише Дюиг.

Правило първо: отбелязваме какъв разговор водим.

Отличните комуникатори умеят да се движат между видовете разговор в синхрон със събеседниците. "Практичен" разговор - търсим решение на проблем; "емоционален" - споделяме радости, тревоги; "социален" - разкрива кои сме, обществен статус, предпочитания, убеждения, а и заблуди.

Обратно към Филип и Мая: комуникацията между тях цикли, защото намеренията какъв разговор искат се разминават. Той се оплаква от преумора, тя вместо съчувствие предлага съвет. Ако го изслуша, а после предложи съвет, сигурно и двамата ще се чувстват разбрани.

Правило второ: разкажи история, задай въпрос.

Подобно на Ина, доста от нас не се отдалечават от полето на професионалната сигурност. Какъв въпрос да задам? Някои питания отвеждат в задънена улица, други ще дълбаят пропаст. Ина отново е на среща с мениджъра. Вместо да говори за повишение, той разпитва как се чувства в квартала, където живее, какво най-добре помни от годините в университета и, да, хареса ли края на филма, който гледа вчера. Ина преглъща едвам, отговаря, мениджърът се усмихва: "И за мен отначало беше трудно да свикна в този град."

Нов въпрос, отговор, Ина плува в по-спокойни води - говори за тревогите при последния проект, умората в университета, желанието да върви напред. Пътят към повишението й минава през урок колко е важна емоционалната връзка със събеседниците, когато те чакат преговори.

Мениджърът на Ина разговаря като "изключителен комуникатор". Емоциите, а не информацията, изграждат връзки. Затова, съветва Дюиг, питайте не за факти, а за преживявания. Баналния въпрос "Къде живееш" преобръщаме в ангажиращ въпрос "Какво ти харесва в квартала, където живееш". И не слушаме пасивно, клатейки глава. На споделянето отговаряме със споделяне, доверието и близостта идват, щом разкрием, че сме наясно и с нашите криви стъпки и уязвимост.

Не прекалявайте с реципрочността, напомня Дюиг. Себичният "аз" бърза да узурпира диалога: приятелят ни споделя тревожна диагноза на родител, ние връщаме топката с 10-минутна тирада за собственото си здраве и прегледи. Смутително, нали?

Правило три: опознай другия, постави граници на конфликта.

Няма по-трудни теми от ценностите и пристрастията. Политика, джендър, оръжия, климатични промени, свобода на словото, дори и кой да измие чиниите след вечеря. Зад всеки избор в нагласите лежи някаква идентичност, начин, по които разбираме и общуваме със света.

Психолозите наблюдават, че под заплаха за идентичността, свързана с принадлежност към група, навлизаме в конфликт. Затова при тези разговори избягвайте да обобщавате: "всички адвокати са лъжци", да отричате или омаловажавате: "Не съм чувала тази глупост!" Ограничете разговора в плоскостта на личните ви истории - история на миналото, страховете или мечтите на участващите в диалога, достигайки сърцевината на убеждението. Не разводнявайте, придърпвайки чужд опит, препредаден от случайни наблюдатели или изваден от интернет.

Друг похват е известен като "кръг на разбиране" - как да убедим другия, че го разбираме? Слушаме търпеливо, перифразираме, питаме за потвърждение дали сме осмислили аргумента правилно. Ако се налага, може и да замълчим.

Добрата новина е, че имаме повече от една идентичност - инженери, професори, родители, футболни запалянковци, планинари, вегани. Ако търсим съгласие в спор, те ни позволяват да го изградим.

А щастливите двойки си приличат в едно. Когато започне кавга, умеят да я ограничават, а не да я разрастват - от неизхвърлен боклук до екзистенциален срив. Вместо да контролират другия, полагат усилия да контролират себе си. Както Дюиг казва, преди да започна да пиша книгата, исках винаги да съм прав; сега за мен е важно дали разбирам другите.

*Историите на Ина, Филип и Мая се измислени, обобщават примери от книгата.

Supercommunicators: How to Unlock the Secret Language of Connection, Charles Duhigg. Random House, 2024.

The Power of Habit: Why we do what we do in Life and Business, Charles Duhigg, 2012, на български "Силата на навиците", издателство "Хермес", 2018.

Smarter, Faster, Better: The Secrets of Being Productive in Life, Charles Duhigg, 2016.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар