Национална здравноосигурителна каса НЗОК

Увеличаване © Георги Кожухаров Смаляване

Още досиета

• Натура 2000
• Топлофикация-София
• Христо Ковачки
• Атака
• Афганистан
• Косово
• НАТО

Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е най-големият обществен фонд, който разплаща медицински услуги, извършени в България или ЕС, с преведени по сметката му средства от здравни вноски и трансфери от бюджета за осигуряването на пенсионери, деца, майки, военнослужещи, държавни служители (общо 4.5 млн.души).

Здравната каса е създадена през 1998 г., като през първите 6 месеца събраните здравноосигурителни вноски не се използват, за да послужат като буфер за финансиране на болничната реформа. През годините оттогава, тези средства фигурират в бюджета на НЗОК като преходен остатък (т.нар. голям резерв) и се съхраняват в БНБ, като част от фискалния резерв. Според Закона за здравното осигуряване средствата от здравни вноски не могат да се използват за никакви други цели, освен за разплащания с лекари и лечебни заведения за извършени услуги. По време на управлението на БСП големият резерв беше използван неколкократно и за да бъде допълнен, се наложи държавата да субсидира здравната каса.

Годишният бюджет на НЗОК се гласува от парламента и е над 2 млрд. лв. НЗОК няма право да формира печалба и дефицит. Основните разплащания за медицинска помощ са за болнично лечение, тъй като клиниките в България са 350. Според изчисленията на Българския лекарски съюз и самите управителни органи на касата, клиничните пътеки (начинът, по който НЗОК плаща за лечение в болница) покриват средно 70% от реалната стойност на всяка една медицинска дейност в болниците.

До края на 2009 г. здравната каса нямаше право да отказва да сключи договор с лечебно заведение. Независимо дали услугата е извършена качествено или не, и без значение от усложненията и съпътстващите заболявания, нито пък къде е лекуван пациентът, НЗОК плаща на лекарите една и съща сума за преглед или операция.

НЗОК се управлява от директор, който се избира от парламента и Надзорен съвет, в който решаващ глас има държавата чрез представителите си от Министерствата на финансите, здравеопазването, труда и др. В Надзорния съвет участват представители на работодателите, синдикатите и пациентските организации.