Инвестиции

Как да инвестираме в изкуствен интелект

Частни стартъпи или публични пазари да предпочетем

Ексклузивно съдържание от The Economist

Shutterstock © Shutterstock

Моят Капитал

Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.

Последните 18 месеца бяха трудни за инвеститорите, които влагат средства в технологични компании. Японската инвестиционна група Softbank, която олицетворяваше бума на венчър-капиталовото финансиране на компании с амбиции за бърз растеж през първото десетилетие на века, все още се чувства засегната от промяната към свят с по-високи лихвени проценти и по-ниски корпоративни оценки. Но има една област, в която фирмата, ръководена от своя харизматичен основател Сон Масаяши, иска да надникне - инвестициите в изкуствен интелект (AI).

Прогресът на генеративните AI платформи като ChatGPT накара почти всеки инвеститор да обсъжда какво да прави с тази новаторска индустрия и кои фирми може да осигурят възход. Г-н Сон вижда паралели с ранния период на интернета. Генеративният AI може да осигури нов поток от първични публични предлагания и основата за следващото поколение технологични компании с огромна капитализация.

Въпросите пред инвеститорите

Инвеститорите са изправени пред два въпроса. Първият е кои нови технологии ще направят лидерите на пазара богати. Това само по себе си е достатъчно трудно. Вторият въпрос е да се установи дали стойността ще се концентрира в млади компании, подкрепени от венчър капитал, или вече съществуващите гиганти в технологичния сектор, което е поне също толкова сложно. Все още никой не знае дали е по-добре да имате най-добрия чатбот или много клиенти; да имаш преднина в нова и вълнуваща технология не означава, че ще успееш да извлечеш печалба от нея. Наистина, значителна част от стойността на революционната иновация обикновено се придобива от съществуващите гиганти.

Alphabet, Amazon и Meta са трите от седемте най-големи публично търгувани компании в Америка, с обща пазарна оценка 3.3 трлн. долара. Те бяха основани между 1994 и 2004 г. - период, когато интернет технологията беше нова и хората прекарваха все повече време онлайн. Китайският електронен гигант Alibaba е още един подобен пример (ранната инвестиция от 20 млн. долара на Softbank в компанията помогна да се укрепи репутацията на г-н Сон като инвеститор). Откриването на технологични тенденции и разработването на най-добрите платформи създадоха огромна стойност за ранните и дори не толкова ранните инвеститори. Съществуващите фирми се бореха да се включат в тази вълна.

Дали историята ще се повтори и този път? Вижданията на Клейтън Кристенсън, управленски гуру, който създава теорията за иновациите точно когато гигантите от интернет се появиха на сцената през 90-те години, могат да бъдат полезно ръководство. Кристенсън отбелязва, че по-малките фирми често печелят позиции на слабо развити пазари и възникващи такива, които големите компании избягват. Големите компании се фокусират върху внедряването на нова технология за своите съществуващи клиенти и бизнес линии. Те не са неспособни или невежи относно технологичния напредък, но следват това, което изглежда правилен път от гледна точка на максимизиране на печалбите - докато не е твърде късно и не бъдат сериозно подкопани.

Потенциалът

Инвеститори като г-н Сон, вълнуващи се от бъдещето на стартъпите, фокусирани върху AI, предполагат, че е налице период на разрушителни иновации. Но повечето отскорошни вълнения около генеративните AI платформи се фокусират върху тeхния потенциал като нова технология за внедряване, а не като компании, които могат да открият съвсем нови пазари. И в случая с други неотдавнашни технологични иновации големите компании печелят битката. Рисковият инвеститори Елад Гил отбелязва, че стойността на предишното развитие в машинното обучение, по-широката категория, от която генеративните AI са част, е натрупана почти изцяло в големите компании. Ранните стартъпи в интернет са се възползвали, както и Microsoft и компании за чипове като Nvidia и Micron. По-ранните етапи на машинното обучение не доведоха до поява на публично търгувани фирми, които може да се считат за Amazon или Google в своята ниша.

Идеите на Кристенсън ясно показват, че революционната иновация невинаги се оказва революционна и в бизнес аспект. Въпреки това съществуващите технологични компании в момента влагат огромни суми в AI, което подсказва, че ако технологията се окаже революционна, те трябва да са добре подготвени. Възможно е инвестиция в широк индексен фонд, проследяващ вече публично търгувани технологични фирми, да доведе до по-добри резултати в сравнение с еквивалентната инвестиция в частни, строго насочени към AI стартъпи.

Теориите защо иновациите понякога са разрушителни, а понякога не, се обсъждат по-често от студентите по бизнес и управление, отколкото от инвеститорите. Но разликата между двете възможности е от съществено значение за оценката дали следващото поколение от публично търгувани технологични компании с пазарни капитализации от стотици милиарди долари ще бъде намерено сред частни AI компании. В момента изглежда по-вероятно, че пазарната стойност на технологията ще стане ново оръжие на вече гигантските технологични компании.