Бъдещето на изкуствения интелект: Този път лудитите не са луди

"Просто се преквалифицирай"

Отговорът на тези песимистични сценарии винаги е един и същ: тези, чиито работи се окажат автоматизирани или дори изцяло заличени, просто трябва да се преквалифицират. Този аргумент обаче съвсем скоро може да се окаже почти изцяло несъстоятелен, в момента, в който AI моделите се усъвършенстват достатъчно, че да заменят и софтуерни разработчици. Досега всички изчезващи професии се насочваха именно към компютърните технологии, но когато и вторите започнат да се автоматизират масово, изборът ще стане много по-труден.

Големият проблем е друг. Огромна част от представителите на технологичния сектор, изглежда, не разбират защо хората работят. Касиерите в супермаркета или куриерите едва ли са мечтали за тези си работни места като малки. Но те им дават възможност да живеят живот, да изхранват себе си и семейството си, от време на време да ходят на почивка, както и да не се чувстват безполезни.

Нека приемем, че тези хора ще загубят работата си в следващите десет години - напълно реалистичен сценарий. Някои от тях действително ще се насочат към преквалификация, но какво, ако докато се преквалифицират, новата им работа също изчезне? Отговорът на технологичните оптимисти е, че бъдещето принадлежи на тези, които постоянно се преквалифицират, добавят нови умения и, казано съвсем на технологичен език, се "ъпгрейдват".

Подобна утопия (или дистопия) не звучи нито особено реалистично, нито особено привлекателно. Идеята на технологиите поначало е да правят живота на хората по-лесен. Ако това не се случва и хората са принудени постоянно да променят живота си само и само за да не бъдат изцяло безполезни, то логичният въпрос е какъв е смисълът? Рационално мислещи хора могат много бързо да бъдат брандирани като "лудити" именно заради подобни въпроси.

И все пак: кой би спечелил?

Още по-депресиращо в една подобна технологична дистопия е, че тя предвещава икономическо разделение, което към момента съществува само в художествената литература. Докато милиони или потенциално милиарди хора се чудят какво точно да правят, за да не бъдат напълно безполезни, а изкуственият интелект бълва интелектуалната продукция на хиляди хора в рамките на секунди, печалбите ще бъдат прибирани от много малък на брой технологични компании.

Отговорът на икономистите на тази дилема е въвеждането на базов общ доход за всички, който да се плаща от печалбите на технологичните компании. Рискът тук е корпорациите да се превърнат буквално в световно правителство или пък просто да лобират успешно против подобни промени.

Има и други притеснения. В книгата The Age of AI, написана от Хенри Кисинджър, Ерик Шмидт и Даниел Хатенлохер, първият обръща внимание на възможните последствия от AI върху войната. Дори в момента AI модели се използват при симулация на битки с изтребители. Резултатите? Изкуственият интелект прави маневри и действия, които никой човешки пилот досега не е правил и дори не му е минавало през ума да прави. Едно от заключенията на Кисинджър е, че един AI пилот може да бъде спрян само от друг AI пилот.

Това може да звучи и оптимистично: нека оставим войните на изкуствения интелект. Реалността, разбира се, би била различна - машини, които или се управляват сами, или се управляват от хиляди километри, ще могат да убиват човешки същества буквално като във видеоигра, без да има каквито и да било емоционални спирачки пред тях. И това е сценарий, при който въобще не става дума за самоосъзнал се AI, превърнал се самосиндикално в заплаха за човечеството.

Голямата утеха

В художествената литература утехата за хората винаги е, че те все пак са по-креативни. Това, разбира се, не важи за всички хора, но все пак е утеха. Точно тя обаче ще бъде първата отнета от AI - и до голяма степен вече е. През последните месеци интернет бе залят от песни, които всъщност никога не са били изпълнявани - като Фреди Меркюри, който прави акустичен кавър на Oasis или дори чисто нова песен на The Weeknd и Дрейк, създадена изцяло от генеративен AI. Да, някои могат да посочат, че това не е нещо наистина ново, а добре направен ремикс на нещо старо - но това важи и за огромната част от изкуството, направено от хора.

Всъщност единствената утеха към момента е, че AI все пак не е стигнал до повечето от дистопичните сценарии. Някои технологични умове например твърдят, че сегашната приливна вълна е преди всичко мираж и AI не е толкова напреднал. Но дори и да не е, скоро ще бъде. Броят на техутопистите, които отговарят на логични страхове с аргумента "все още не сме там", е силно притеснителен. Никой не твърди, че към 2023 г. светът е стигнал до крайната си точка, но е очевидно, че скоростта на развитието на технологиите няма общо с тази от преди 100 или дори 20 години.

Не е изключено и нищо апокалиптично да не се случи. Въпросът е, че нищо не е сигурно, а технологията лети, докато хората крачат. Всъщност това е и призивът на споменатите в началото големи умове - те не искат спиране на AI изцяло, а пауза, в която хората да могат да начертаят пътна карта за единствената технология в своята история, която има шанса да пренапише не само начина, по който човешката раса живее, но и смисъла на неговия живот. Затварянето на очите за икономическите, философските, военните и житейските дилеми под предлога, че "и лудитите са се страхували от становете за шиене", е отказ от приемането на един прост факт: не всички технологични революции са еднакви. И не всички водят до по-добро бъдеще за човечеството.