Start Up

Digitalk 2023: Изкуствен интелект, но не само

Темата за AI доминираше тазгодишното издание на технологичната конференция

Йоан Запрянов

Моят Капитал

Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.

"Ако искате да бъдете добри футуристи, трябва да нарушите някои правила. Бъдещето е като бразилската икономика - винаги пълно с потенциал. Поне не направих тази шега с българската икономика." С тези думи Андрю Кийн - предприемач, автор и водещ, откри тазгодишното издание на технологичната конференция Digitalk. В над 20-минутната си лекция Кийн предаде на публиката философията си, която сам нарече "весел скептицизъм".

"Тази година бъдещето беше преоткрито в Калифорния. От изкуствения интелект, от Chat-GPT 3, 4, 5, 6, 7, с финансовата мощ на Microsoft и Google", обяви той, след което направи предположението, че технологията ще влоши допълнително обществените проблеми по света.

"Обичам да сравнявам предприемачите от Силициевата долина със Съветския съюз - те имат този месиански дух, убеждението, че всичко, което правят, е добро. Същевременно почти всичко, което излиза от Силициевата долина, е по-скоро лошо. Сигурно все някой е написал книга, която сравнява Йосиф Сталин и Илън Мъск. Идеализмът на първите две десетилетия на XXI век роди икономика, в която няколко компании печелят всичко - Facebook, Google, Uber. Те трябваше да ни направят щастливи, но всъщност ни пристрастиха към продуктите си", каза още Кийн.

Неговите думи зададоха тона за останалите участници в конференцията, които бяха значително по-оптимистично настроени и често отговаряха задочно на тезите от началото на събитието.

AI и други истории

Изкуственият интелект (AI) безспорно бе най-голямата тема на Digitalk, както и най-често споменаваното словосъчетание. Различните говорители обаче поставяха фокус и върху други теми.

Федерико Менна, изпълнителен директор на европейския институт EIT Digital, коментира от сцената, че най-голямото му желание е Европа да се превърне в истински единен пазар. "Европа ще навакса изоставането от САЩ и Китай. Ключовият пазар е тук, домашният пазар на Европа. Никой в САЩ не казва "пазарът ми е Калифорния", затова аз мечтая за деня, в който европейските предприемачи ще казват, че техният пазар е домашният им европейски", коментира Менна. Той направи и закачка с Кийн и името на книгата му How to fix the future: "Искам да формирам бъдещето, не да го поправям."

След него на сцената се качи Христо Борисов, съосновател и изпълнителен директор на първия български еднорог Payhawk. По отношение на горещата тема с AI той коментира, че технологичният сектор вече е преминавал през подобни фази на бърза промяна, като даде за пример блокчейн технологията, върху която се базират криптовалутите. Той добави, че Payhawk продължава да гледа възможности за допълнителни инвестиции, след като миналата година компанията му набра 220 млн. долара при оценка от 1 млрд. долара.

След него на живо се включи Даниел Висевич, партньор във фонда World Fund, който инвестира в зелени стартъпи. "Трябва да преструктурираме целия рисков капитал, за да създадем регенериращ се свят. Открито ви насочвам към климатичните технологии. Предприемачите и рисковите инвеститори трябва да разберат, че живеем в свят на декарбонизация. Компаниите, които разбират това, ще бъдат най-високо оценените в бъдеще. Европа има най-големия брой климатични стартъпи, повече от САЩ. По-добри сме в енергийните компании, по-добри сме в компаниите за батерии", каза Висевич.

С "географска" насока бе и участието на Виктор Францес, съосновател на Excitel - основания от българи доставчик на интернет, който покрива почти 1 млн. домакинства в Индия. Той разказа историята как предишния му бизнес "Орбител" е довел до създаването на Excitel, както и даде препоръка на по-младите предприемачи в публиката да не гледат само на Запад, но и към източните пазари, които са по-населени, по-слабо развити и често по-интересни.

Докъде ще стигне AI

"Няма нужда да ползваме теста на Тюринг за изкуствения интелект. Ако е полезен - супер, ако не - не ни трябва. Това е тестът", каза от сцената Петър Цанков, съосновател на компанията LatticeFlow, която диагностицира и поправя AI модели. Цанков добави, че не споделя страховете на хората относно технологията. "Всяка технология, погледната 50 години в бъдещето, изглежда страшно. Дори Слънчевата система в един момент ще я няма и това ни плаши."

Той даде мнение и за идеята, разпространена от Илън Мъск и други големи имена, да бъде сложена шестмесечна пауза в разработването на AI. "Идеята на Мъск е най-лошата възможна. Не би постигнала нищо, освен да пусне завесата и хората да работят по-тихо по технологията", каза той. По отношение на регулацията той коментира, че такава трябва да има, но се надява да не е "толкова европейска", имайки предвид традиционно консервативния подход на Брюксел по отношение на нови технологии.

Задочният дебат за изкуствения интелект продължи в почти всички интервюта на сцена. "Въпросът е дали машините ще станат по-умни от нас. Трудно е да се предвиди накъде ще отиде бъдещето, но и сега можем да видим, че разработчиците се опитват да бутат напред границите на възможното. В момента се случват неща, които не можехме да си представим преди пет години", коментира Мариян Ризински от Bosch.

След него на сцената се качиха последователно Алекс Йовчев от Microsoft и Милен Генчев от Google, двама българи, които работят върху AI проектите на американските технологични гиганти. Те разказаха за различните подходи в работата си и какви са етичните правила, които следват при работата си.

Финалното мнение по темата бе дадено от Патрик Бангърт, доскоро вицепрезидент по AI в Samsung SDS. Личното мнение на Бангърт е, че изкуственият интелект все още е много далеч от потенциала си, защото дори развити модели, като ChatGPT, не разпознават концепции, а само произвеждат отговори на базата на вече съществуваща информация. "Това е по-скоро едно куче, тренирано на команди, отколкото да е близо дори до ума на дете", коментира Бангърт.

Той добави, че въпреки това икономическите последствия от въвеждането на AI решения ще бъдат много големи. "Много хора ще загубят работата си, защото може да бъде автоматизирана, дори и от не толкова добър изкуствен интелект. Други работни места ще се създадат. Повече ли ще са създадените от унищожените? Едва ли. Дали новите работни места ще са за хората, които са загубили предишните си? Също едва ли", каза още Бангърт за край на конференцията.

Инвеститорските настроения: нито розови, нито сиви

Два панела във втората част на конференцията покриха настроенията сред фондовете за рисков капитал и институциите зад тях. В първия панел участваха серийният инвеститор Елвин Гури, Росен Иванов от BlackPeak и Виви Папасоули от Европейския инвестиционен фонд (EIF). Папасоули коментира, че някои сътресения в икономиката се отразяват вече и на пазара, но положението не е притеснително. Иванов и Гури обърнаха внимание на липсата на инвестиции в стартъпи и фондове за рисков капитал от страна на пенсионните дружества - отдавнашен проблем, който остава нерешен. В края на дискусията, модерирана от Диана Аладжова от Silverline Capital, Гури коментира, че един от големите проблеми е постоянното търсене на еднорози.

"Реалността е, че ние правим съвсем успешни изходи от компании на стойност десетки милиони евро. Когато имаме редовно такива и след това няколко по 100 млн. долара, тогава можем да си позволим да мислим за устойчиво създаване на еднорози от по 1 млрд. долара", каза Гури.

След тях на сцената се качиха Светозар Георгиев, който от съвсем скоро е партньор в Eleven, Богдан Йордаче от румънския фонд Underline Ventures и Енис Хули от 500 Emerging Europe. Дискусията беше модерирана от Стефан Ганчев от LAUNCHub. Четиримата дискутираха какви са настоящите настроения при инвестирането в Югоизточна Европа. Георгиев обясни, че в момента Eleven се опитва да използва всичките си връзки с големи бизнес и образователни институции на Запад, за да помага на компаниите от портфолиото си в България и Европа.