Полицейското насилие срещу Димитър Кенаров прерасна в съдебен произвол

Вътрешният министър не даде отговор на основните въпроси - защо Кенаров е лишен от достъп до адвокат и лекар при задържането му, как е стигнал от площад "Независимост" до 5 РПУ, защо не е издадена заповед за арест и на какво се дължат травмите по тялото му.

Съдебен спор

МВР едва ли щеше да бъде в толкова комфортна позиция, ако съдът се беше произнесъл по жалбата на Димитър Кенаров срещу задържането му. През септември журналистът и адвокатът му подадоха жалба до Софийския районен съд (СРС), с която поискаха арестът му да бъде обявен за незаконен. В нея те твърдят, че въпреки че няма заповед за ареста на Кенаров, той е бил фактически задържан и затова е нарушен член 5 от Конвенцията за правата на човека.

Според конституцията "в срок от 24 часа от задържането органът на съдебната власт се произнася по неговата законосъобразност". Подобна практика за "незабавно" произнасяне е рядкост за българските съдилища, но един от известните случаи, в който това се е случило, е на съдия от Ловеч, задържан по подозрение за бракониерска дейност.

Съдия Момчилова от СРС, която разглежда делото, го оставя без движение, тъй като приема, че Кенаров трябва да плати държавна такса от 10 лева. След като той плаща таксата (въпреки че въпросът дали такава се дължи е спорен, защото в крайна сметка става дума за защита на основно човешко право и няма логика да се начислява такса - каквото не се иска например, ако човек обжалва задържането под стража).

В края на декември СРС прекратява делото, защото приема, че Кенаров вече е на свобода и няма правен интерес да обжалва 24-часовото му задържане. "В правомощията на съда е да прогласи незаконосъобразност на задържането на едно лице, като настоящият съдия докладчик в тази връзка се солидализира с изложеното от защитника", пише съдия Момчилова, но приема, че "лицето има правен интерес съдът да прогласи незаконосъобразността на задържането му и да бъде освободен незабавно, доколкото към този момент все още трае накърняването на правото му на свобода".

На практика СРС приема, че не е компетентен да се произнесе по жалбата, защото не е налице хипотеза, която урежда задържане до 24 часа и когато има издаден административен акт - заповед за задържане, каквато обаче в случая не е издадена. Съдия Момчилова приема, че компетентен да "разгледа производства във връзка с незаконни действия на администрацията и органите на власт" е Административният съд в София и изпраща там делото по компетентност. Нейното разпореждане е окончателно.

Делото пристига в началото на декември в Административен съд - София. На 23 декември тричленен съдебен състав (Ралица Романова, Калина Пецова и Георги Терзиев - докладчик) оставя делото без движение и задължава Кенаров в седемдневен срок да внесе... 10 лева такса, "точно и мотивирано да посочи конкретните пороци на разпореждането на Софийски районен съд и в какво се състои искането до съда" и "точно и мотивирано да посочи кой акт - заповед или друг акт на административен орган, оспорва или кое действие на административен орган обжалва".

От разпореждането на тримата административни съдии на практика може да се предположи, че те най-вероятно въобще не са прочели делото, защото иначе щяха да знаят, че Кенаров вече е платил такса, не е подавал жалба срещу никакво разпореждане и съвсем ясно е посочил в жалбата си до районния съд кои действия на МВР обжалва.

Опасен прецедент

Случаят с Кенаров създава опасен прецедент. С действията си съдът казва на полицията: "няма проблем да задържате граждани, нарушавайки им правата, просто не издавайте заповед за арест", а пострадалите на практика няма да има няма как да се защитят. Районният съд ще каже: "Делото не е за нас, защото няма издадена заповед за арест", и ще прехвърли топката на административния съд. Който също няма да иска да гледа делото, защото жалещият не е посочил "точно и мотивирано"... коя заповед жали.