България подкрепя европейския фискален пакт с риск

Очаква се в петък парламентът да даде зелена светлина на правителството да преговаря и да подпише Европейския фискален пакт, или т. нар. Договор за стабилност, координация и управление в Икономическия и паричен съюз. България е "за" строга фискална дисциплина в ЕС, но е против хармонизирането на данъците. Подкрепата на договора не обвързва страната ни с финансови задължения до приемането ни в еврозоната. С този мандат премиерът Бойко Борисов ще отстоява позициите ни на срещата на европейските лидери в понеделник.

Икономисти и финансисти обаче предупредиха, че заради неясните формулировки в договора за фискална дисциплина (основно в глава 4) има риск точно преди подписването да се вмъкне текст, който цели уеднаквяването на данъчните ставки. Българското правителство трябва категорично да отстоява досега извоюваното конкурентно предимство, предупредиха те. На срещата в Брюксел страната ни ще настоява освен за прекомерен дефицит да се налагат санкции на страни - членки от ЕС, и за висок дълг.

Под въпрос

Въпреки че срещата на европейските лидери наближава, неяснотите около договора продължават да висят с пълна сила. Тепърва на срещата ще се обсъжда дали държавите извън еврозоната да могат да участват като наблюдатели на заседанията на еврогрупата (България настоява да участва в тези срещи).

Лидерите на ЕС ще уточняват още колко държави трябва да ратифицират фискалния пакт, за да влезе той в сила. Полша и Швеция вече дадоха знак, че може и да не ратифицират пакта. Полският премиер Доналд Туск, чиято страна не е в еврозоната, обяви, че няма да подпише договора за фискална дисциплина, ако Варшава не участва в дискусиите. В Швеция  управляващата дясна коалиция вероятно няма да получи парламентарна подкрепа. А Ирландия тепърва ще проведе референдум за новия фискален пакт. В Брюксел предстои да се обсъди и въпросът за санкциите, които Съдът на ЕС ще може да налага на държавите, които нарушават фискалния пакт.

Какво точно приемаме

България ще ратифицира договора за фискална дисциплина веднага, но спорната глава четвърта - "Координация и конвергенция на икономическата политика", ще влезе в сила чак когато България стане член на еврозоната. Така, от една страна, чисто политически българското правителство ще подкрепи новия договор, но уеднаквяването на данъчните ставки и финансовите задължения към "закъсали" държави ще влязат в сила с присъединяването ни към еврозоната. Това заяви Калин Христов, подуправител на БНБ, на кръгла маса, организирана от Института за пазарна икономика на тема "Фискални правила - варианти за България".  

Според Георги Ангелов, старши икономист от "Отворено общество", България не трябва да приема тази глава дори и да станем членове на еврозoната. В противен случай, ако решим да променяме данъците, ще трябва  да получим одобрението на всичките 20 страни от валутния съюз.

В глава трета от договора е записано, че структурният бюджетен дефицит не трябва да е по-голям от 0.5% от БВП (може да е по-голям само при извънредни обстоятелства), а дългът да не надвишава 60%.  България, тъй като приходите до голяма степен са зависими от цикъла на страната, трябва да се стреми към балансиран бюджет, категоричен е Петър Ганев от Института по пазарна икономика. Той каза, че от 2007 г. досега, ако се изключи ръстът на икономиката, през нито една година България не е постигнала 0.5% дефицит. Така на практика излиза, че реализираните бюджетни излишъци за 2007-2008 г. се дължат на икономическия цикъл. Според него, за да спазва българското правителство минимален дефицит, това трябва да се за пише в конституцията.

Бившият финансов министър Пламен Орешарски обясни, че спазването на фискална дисциплина и ограничаването на дълга и дефицита не е нещо ново и България на практика го спазва от 1997 г., когато беше въведен валутният борд.

Рисковете

Правилата, заложени в пакта, са необходими, но те не са достатъчни, за да накарат европейските правителства да ги спазват - около тази теза се обединиха политици, икономисти, анализатори и финансисти. Председателят на СДС Мартин Димитров обясни, че и досега е имало ограничения за дълга и дефицита - т.нар. Маастрихтски критерии, но половината страни от ЕС не ги спазват.  Георги Ангелов от "Отворено общество" уточни, че трябва да се заложи и корекционен механизъм, т.е. ако дадена страна превиши дефицита още в средата на годината, да се задейства правило, което да задължи правителството да го намали.

"Европа иска да се промени, но не иска да въвежда по-строги правила", категоричен е бившият финансов министър Пламен Орешарски. Той допълни, че във фискалния пакт прави впечатление, че няма заложени мерки, в случай че не се спазва нивото на дълга. Според него причината е, че европейските лидери не искат да наказват себе си. Друг ключов момент, който обаче никъде в договора не се споменава, е да има санкции за страните, които не спазват заложените нива на дълга и дефицита. В противен случай ще сме свидетели на сегашния сценарий, при който повечето европейски страни за свръхзадлъжнели.

Дори и одобрен от парламента, договорът за фискална дисциплина не слага точка на неяснотата какво точно приема България, защото тепърва има да се уточняват още детайли. Затова българският премиер Бойко Борисов и екипът му трябва да са нащрек за подводни камъни, които, както видяхме, има дори и в сега формулирания документ, категорични са икономистите.