Швеция в НАТО: ползи и рискове

Въпреки че даде зелена светлина за влизането на Швеция в НАТО, Виктор Орбан не пропусна индиректно да нападне своите идеологически противници. В речта си пред парламента той остро разкритикува неназовани съюзнически страни за оказване на натиск върху неговото правителство. "Унгария е суверенна държава и не толерира да бъде подлагана на диктат от други относно времето и съдържанието на решенията, които взима", обяви той. В края на миналата седмица Орбан демонстративно отказа среща с двупартийна делегация от американски сенатори, дошли да го убеждават да не разиграва повече Швеция.

Какво печели НАТО

След като Унгария най-накрая одобри членството на Швеция в НАТО, скандинавската страна ще донесе няколко ключови предимства за алианса, отбелязва проф. Андрю Дорман в свой коментар за авторитетния британски тинк-танк Chatham House.

На първо място е политическото послание, което присъединяването на две доскоро неутрални държави изпраща към всички страни, които все още не са се определили еднозначно по отношение на руската инвазия в Украйна. И Швеция, и Финландия в продължение на десетилетия поддържаха миролюбива и балансирана външна политика между Изтока и Запада, така че изоставянето й е звучен шамар за Кремъл. Особено когато говорим за Швеция, която е неутрална и не е водила война повече от 200 години.

След това идва шведският опит в сферата на военното планиране, което официален Стокхолм е натрупал на базата на десетилетия самостоятелна подготовка за евентуален сблъсък с Русия. На практика Швеция е разработила доктрина за самостоятелно възпиране на евентуална инвазия и до голяма степен е наясно как ефективно да се противопостави на руските опити за хибриден и пряк натиск и контрол над нейните съседи. Това сериозно ще подпомогне НАТО при разработката на планове за възпиране и отбрана за нуждите на съюзниците по източния фланг, смята проф. Дорман.

На следващо място идва сериозният военнотехнически потенциал на Швеция. За разлика от много други държави, които влизат в НАТО след края на студената война, скандинавската страна поддържа неголеми, но отлично оборудвани въоръжени сили, както и солидна индустриална база за производство на отбранителна продукция. Също така страната поетапно започва да връща частично наборната военна служба, с което ще се присъедини към съседна Финландия, която никога не е премахвала казармата.

С "шведска стомана" срещу Путин

Тук е важно да се отбележи, че Швеция произвежда самостоятелно изтребители от четвърто поколение Gripen, оборудвани с ракети "въздух-въздух" Meteor - може би най-авангардният и далекобоен боеприпас от този клас в западния арсенал. Също така бойните самолети от този тип са специално пригодени за своеобразна партизанска война - те могат да излитат от асфалтирани и дори черни пътища, както и да бъдат обслужвани в полеви условия, в случай че авиобазите й бъдат унищожени.

Шведският военнопромишлен комплекс (ВПК) може да произвежда местни модификации на германските основни бойни танкове Leopard 2, верижни бронирани бойни машини CV90 и офанзивни подводници клас Gotland, специално предназначени за бойни действия в плитки водни басейни като Балтийско море. На практика с приемането на Швеция НАТО напълно затвърждава тоталното надмощие на своя флот в района на Балтийско море, като в случай на сблъсък с Русия може напълно да изолира руския ексклав Калининград, заключен между територията на Полша и Литва.

Най-голямата скандинавска страна също така има и друга стратегически важна роля за алианса - като сухопътен коридор и логистичен тил за Норвегия и Финландия, които пряко граничат с Русия и върху които би паднал първият удар на евентуален сухопътен сблъсък. Швеция осигурява и алтернативен морски вариант за логистична подкрепа на балтийските съюзници Литва, Латвия и Естония, които са най-уязвими в случай на пряко военно противопоставяне с Кремъл. Така страната може да компенсира евентуално завземане на стратегическия Сувалски коридор - близо 100-километровата граница между Полша и Литва, която разделя руския ексклав Калининград с територията на Беларус. Според военните стратези на НАТО именно от този регион е най-вероятно да тръгне евентуален пряк военен сблъсък с Русия.

На финала идва до голяма степен недооползотвореният капацитет на шведския ВПК. В момента той бързо може да влезе в действие - както за презареждане на с години изпразваните военни складове на европейските армии, така и за скоростно превъоръжаване на подложената на руска инвазия Украйна. По този начин обстоятелството, че от 2014 г. насам шведската корпорация SAAB практически не успява да изнася свои бойни самолети Gripen, защото навсякъде е политически парирана от щатския военен гигант Lockheed Martin с неговите F-16 и F-35, изведнъж може да се превърне от проблем в добре дошъл производствен потенциал, които веднага да влезе в действие. Швеция най-вероятно от месеци насам тайно обучава украински пилоти да летят с Gripen и е много вероятно скоро да обяви трансфер на самолети от този тип за армията на Киев, след като вече е в НАТО.

Бавенето на Швеция и Финландия е "червен флаг"

Приемането на Швеция в НАТО обаче осветява и няколко фундаментални проблема, с които алиансът се сблъсква и ще продължи да се сблъсква през следващите турбулентни месеци и години.

На първо място съпротивата на Турция и в някаква степен на Унгария показа, че в алианса няма единно разбиране за заплахата от Русия, нейния мащаб и начина, по който трябва да се подходи. Процедурата по приемането силно беше пречупена през призмата на вътрешната политика на тези държави и беше използвана като лост за натиск и извоюване на отстъпки от страна на останалите съюзници независимо от последствията. На практика това подкопава доверието и солидарността в рамките на алианса.

Турция освен това може да използва същия механизъм на изнудване, за да притиска ЕС, който от десетилетия не придвижва кандидатурата на Анкара за бъдещо влизане в евросъюза. В отговор президентът Ердоган би могъл да спъне опитите на ЕС да изгражда своя стратегическа автономия и ядро на общоевропейски въоръжени сили, като наложи вето върху това те да използват инфраструктура и стратегически бойни способности на НАТО.

Епопеята на Швеция и Финландия по пътя към алианса също така по болезнен начин припомни, че всички важни решения в НАТО се взимат с консенсус. Понякога това може да се окаже сериозен проблем, особено ако става дума за бързо ескалираща криза, която изисква оперативност и решителност. Потенциално всичко това може да разклати увереността в гаранциите, давани от чл. 5 на Вашингтонския договор, според който атаката срещу един съюзник се третира като нападение срещу всички. Това е особено чувствителна тема в контекста на предстоящите президентски избори в САЩ и перспективата изолационистът Доналд Тръмп, който е радетел за разформироване на НАТО, отново да влезе в Белия дом за следващите четири години.