Анализ | В Китай: задава се 100-годишна буря

Тези динамики са комплексни и важни за световната история и глобалния ред. Всичко, което пиша, е това, което виждам въз основа на собствения си опит, взаимоотношения и изследвания.

Как протече Големият цикъл в Китай - от създаването на Китайската народна република (КНР) до сегашните условия. В периода 1930 - 1945 г. се наблюдава последната голяма 100-годишна буря, която се дължи на класическото съчетание на:

1. Срив на дълга, който предизвика глобална депресия

3. Международен конфликт на великите сили - война, която приключи през 1945 г., когато САЩ (и в по-малка степен Великобритания и Русия) побеждава, създавайки ръководения от САЩ световен ред; много разрушителни природни явления и големи технологични промени.

Този период приключи по класическия начин - с дългов и икономически колапс, с победата на едната страна над другата в голямата международна война и началото на новия световен ред (през 1945 г.) и победа на едната страна над другата в гражданската война и началото на новия вътрешен ред (през 1949 г.).

От 1949 г. (годината, в която е създаден новият вътрешен ред чрез основаването на КНР) до 1978 г. (годината, в която Дън Сяопин идва на власт) е налице типичният период на следвоенна консолидация, ръководен от Мао чрез вътрешна икономическа политика, която беше комунистическа, вътрешна политика, която беше репресивна (диктаторска и създадена с цел да прочисти опозицията), и външна политика, която беше изолационистка. Това плюс големите разрушителни природни стихии доведоха до огромни предизвикателства и дълги неблагоприятни периоди, както и до малък икономически и технологичен напредък. Мао и тази епоха загинаха през 1976 г.

Когато Дън Сяопин дойде на власт през 1978 г., той намали едноличния контрол и репресиите, засили колективното ръководство, замени твърдия автократичен комунизъм с повече свободни пазари и все по-големи дози капитализъм и отвори Китай за чужденци, за да се учи и печели от тях. Това беше все едно да засеете в плодородна почва, последва разцвет. От 1978 г. до идването на Си на власт се наблюдаваше класическо капиталистическо съживяване, което доведе до бум, в който икономиката, стандартът на живот и дългът нараснаха значително. В същото време Китай не беше възприеман от другите страни като заплаха за водещата велика сила (САЩ) и нейния световен ред. В резултат на това в Китай цареше оживена и продуктивна среда, в която се наблюдаваше относително голямо увеличение на свободата, цивилизоваността и креативността и в която хората можеха да превърнат мечтите си в реалност и повечето хора извличаха полза, макар че богатите извличаха повече полза от бедните. Както обикновено се случва, тези политики също така доведоха и до по-голямо неравенство на богатството и повече корупция. Това започна да изчезва, когато Си дойде на власт, но не защото той дойде на власт, а поради това къде се намираше Китай в своя Голям цикъл и как новото ръководство подходи към него.

Когато президентът Си дойде на власт през 2012 г. започна приблизително 11-годишен преход, който доведе Китай до днешното му осъстояние. Аз имах късмета да го видя отблизо. В началото на неговото президентството основната цел на Си беше реформа на икономиката и премахването на корупцията. През по-голямата част от първия му петгодишен мандат се наблюдаваха:

а) все още отвореност към чуждото мислене

в) предприемане на решителни действия за премахването на корупцията - избраните висши ръководители бяха склонни да правят тези неща.

Разбира се, при начина на постигането на тези цели някои хора спечелиха от промените, докато други бяха засегнати от тях, така че през първия мандат на Си имаше консолидиране на властта чрез преминаването към "основно ръководство". Това беше най-видно при промените в ръководството, съпътстващи преминаването от първия към втория петгодишен мандат на Си. През 2015 г. Си представи смелия си план "2025", който беше възприет като заплашителен от американците. Китай не можеше повече да "крие силата си".

Американците гледаха на китайците като на заплаха. Когато през 2017 г. Доналд Тръмп дойде на власт, а Си започна втория си мандат, конфликтът между великите сили беше започнал. В периода 2019-2020 г. настъпи ковид-19. В същото време дълговият балон и неравенството в богатството се задълбочиха - така че класическо съчетание на тези фактори доведе до формирането на голямата 100-годишна буря. През 2021 г., приблизително по средата на втория мандат на Си, китайският вътрешен дългов балон се спука и международният конфликт на великите сили се засили. В началото на третия мандат на Си през октомври 2022 г. китайското ръководство се смени от реформаторски настроени глобалисти към лоялни комунистически националисти и последваха чистки и репресии, което ни води до сегашния момент.

Каква е ролята на Големия цикъл за тези развития

Преди няколко години един китайски лидер, историк и мой приятел ми каза, че условията на периода създават типа лидер, тъй като еволюционният процес изкарва този, който отговаря на средата. С други думи, начинът, по който се развиват събитията, определя лидера дори повече, отколкото лидерът би могъл да определи начина, по който да се развиват събитията. Той ми даде книгата "Ролята на личността в историята" на руския политически философ Георги Плеханов, която може да ви бъде интересна. Когато Хенри Кисинджър пишеше своята книга за лидерството и говорихме за това какво прави един лидер велик, той изтъкна същото - че това, което прави един велик лидер в дадения момент, зависи от това, което е необходимо в момента.

Например Конрад Аденауер (германски канцлер непосредствено след Втората световна война) е бил велик лидер за страна, която е била победена във война, тъй като той е знаел как да бъде както отстъпчив, така и настойчив, за да се справи с:

1. Доминиращите сили, довели до ужасяващата война, от която Германия току-що е излязла

2. Население, което е победено и смазано почти във всяко отношение.

Случващото се в момента и лидерството на Си трябва да бъдат разгледани в контекста на Големия цикъл - важно е да различим картата, която е дадена на Си, и начина, по който той решава да я изиграе. Целта ми е единствено да разбера какво се случва и какво е вероятно да се случи. По мое мнение шаблонът, който трябва да се има предвид, е, че капитализмът (със или без "китайски характеристики") произвежда кредит, който създава покупателна сила, която при добро използване отприщва креативност и просперитет, които създават възходящата вълна в цикъла. Но това също така неизбежно създава големи дългове и неравенство в богатството. И когато дълговете и неравенствата в богатството станат прекалено големи, това води до обръщане на цикъла.

Когато има големи дългове и голямо неравенство в богатството едновременно с големи вътрешни и международни конфликти и/или големи разрушителни природни промени (като засушаване, наводнения и пандемии, на които Китай е особено изложен), както и големи технологични промени, се увеличава вероятността от "голяма 100-годишна буря".

Такава е настоящата обстановка в Китай. Съдбата постави Си в позицията, в която се намира, и как ще изиграе картите си ще има голямо влияние върху случващото се.

Историята показва, че във всички държави по време на подобни много трудни периоди лидерите се обръщат към много по-автократични политики, тъй като алтернативата се превръща в голям вътрешен конфликт и безредие и обикновено се стига до принудителни промени, срещу които управляващите се борят. Това е особено вярно за китайската култура - загубата на "небесния мандат". Един китайски учен ми каза, че 38% от китайските императори са починали от неестествени причини, докато са били на власт.

Има много династии, които са преминали през такива периоди, и различни философии, които императорите са използвали, за да ги управляват. "Легализмът" е вярата, че собственият интерес на хората ги мотивира да следват стриктно императора и неговите правила, особено в период на големи бури. Легалисткият подход с марксистки/маоистки характеристики изглежда е подходът, който Си е избрал. Какъв точно е той едва ли е ясно както на политиците, така и на неполитиците, но вероятно се досещат за "диалектиката". Например аз знам, че с предприемачеството пазарите са далеч по-отворени, отколкото предполага легалисткият подход с марксистки/маоистки характеристики.

Петте големи сили

Хората могат да обсъждат достойнствата на това, че Си и китайското ръководство създават среда на страх строг контрол, за да накара населението да се държат по начина, по който правителството иска. Могат да обсъждат достойнствата и на по-демократичния и неорганизиран подход на американското правителство. Но по-важно е да видим възможно най-обективно какво се случва. В настоящата картина, както я виждам аз, ще опиша това от гледна точка на петте големи сили, които според мен движат променящия се световен ред и са склонни да се развиват в големи цикли. Те са свързани с въпросите:

• колко добре работи икономическата система
• колко добре работи вътрешният ред в държавите
• колко добре работи световният ред между държавите
• природните фактори
• технологичните фактори.

Съществуват големи дългови и икономически проблеми, които потискат икономическата активност, цените и психиката. Във вътрешен план за Китай това е много труден момент във финансово отношение, тъй като много хора страдат от негативните последици от спада на:

г) възнагражденията на служителите.

Хедж фондът на Рей Далио заложи над 8 млрд. евро срещу европейските акции

Освен това в много компании и в много местни правителства съществуват дългови и финансови проблеми, които са тегоби и които, ако не бъдат решени по подходящ начин, ще имат лоши последици за дълго време. Тези неща допринесоха за това, че настроението стана по-мрачно.

Как трябва да се решават тези проблеми

Според мен, като макроикономически специалист, който подхожда към подобни дългови и икономически проблеми по-скоро като лекар, отколкото като идеолог, ръководството трябва да преструктурира дълга чрез намаляване на задлъжнялостта (вж. моята книга "Принципи за преодоляване на големи дългови кризи"). В противен случай ще има "изгубено десетилетие" като японското. Макар че много хора смятат, че политиците трябва да облекчат паричната политика, за да се отпускат повече кредити, аз мисля, че те правилно гледат на създаването на повече кредити и дълг като на даването на питие на алкохолик, за да облекчи проблемите му с абстиненцията.

Смятам, че те трябва да проектират и двете:

1) намаляване на задлъжнялостта (което е дефлационно, депресиращо и ще намали дълговото бреме)

2) смекчаване на паричната политика (което е инфлационно, стимулиращо и ще облекчи дълговото бреме), така че дефлационните и инфлационните начини за намаляване на дълга да се балансират.

Според мен това трябваше да се направи още преди две години и ако не се направи, вероятно ще доведе до едно загубено десетилетие. Мисля, че някои от икономическите лидери, особено тези, които направиха това при Джу Жундзи (премиер на Китай от 1998 г. до 2003 г. - бел.ред.), разбират как да го направят, но е много трудно и политически опасно, защото това е двигател на големи промени в богатството. И политическо предизвикателство, особено в труден период, защото хората се притесняват. Ако ръководството не намали задлъжнялостта, Китай ще има изгубено десетилетие в японски стил с марксистки характеристики.

1. Проблемът със застаряването на населението в Китай е тежко бреме - за възрастните хора, за техните деца, за финансите на държавата и за социалните политики. Средната възраст за пенсиониране е 53 години, а средната продължителност на живота е 84 години, така че за хората без доходи трябва да се полагат грижи средно 31 години. Това е още по-трудно, тъй като предишната политика за едно дете означава, че един човек трябва да се грижи за двама родители. Това се отразява депресиращо на настроението и на финансовото положение. Въпреки че пенсионната възраст трябва да се повиши и да се подобри системата за социално подпомагане, включително грижите за възрастни хора, нито едното, нито другото се случва с адекватни темпове.

Това се дължи най-вече на факта, че хората не желаят увеличаване на пенсионната възраст и че повечето държавни служители не желаят да предприемат смели действия, тъй като те могат да бъдат политически разрушителни (както беше в други страни, най-вече във Франция).Необходима смелост и това вероятно ще остане бреме, освен ако правителството не се справи с него по по-решителен начин.

2. Вътрешната пропаст в богатството и произтичащите от нея конфликти за ценностите се засилват. Неравенството води до стремеж на правителството към общо благоденствие и действия, които изглеждат по-скоро произволни, отколкото основани на правила. За някои хора тези стъпки са антикапиталистически, докато за други те са просто послания на правителството към хората да не се месят в политиката и да правят това, което ръководството иска от тях. Във всеки случай това предизвиква страх и е потискащо, особено за капиталистическите елити. Мои китайски приятели ми напомниха, че през цялата история на страната обикновено е било така - не можеш да си богат и да си държавен служител.

• Си Цзинпин се опитва за съживи доверието на инвеститорите от САЩ

Търговецът капиталист, който се стреми към финансова изгода, традиционно се приема за опасно алчен и податлив на корупция и не може да участва в управлението. Едва през 2002 г. на тези търговци капиталисти беше позволено да станат членове на комунистическата партия. Това беше по време на реформаторския период. Сега вече не е толкова "славно" да си богат.

Както все по-често се случва по света, но най-вече в Китай, има по-голяма склонност да се смята, че богатите са егоисти и корумпирани. Прочистването и изкореняването на корупцията се извършва в повечето области, може би най-вече в армията. С други думи, това е време на голяма полицейщина и строго налагане на това какво трябва да се прави и как трябва да се държат хората, което за някои е станало заплашително.

Тъй като махалото сега се люшка в по-автократична и комунистическа посока, естествено хората се питат докъде ще стигне. Изучаването на китайската история ми припомни, както и на други, за антидясно капиталистическите кампании, довели до преследване на такива хора, конфискации на богатство, затваряне на фондовите борси, налагане на строг валутен контрол, ограничения за напускане на страната. Хората помнят гражданската война и промените след 1949 г. и се питат дали Китай се е насочил именно натам.

Оказва се, че "елитите" са най-загрижени и най-малко подкрепят Си, докато тези, които смятат, че той се опитва да се погрижи за хората да не бъдат експлоатирани от елитите, силно го подкрепят. Изглежда, че Си и ръководството смятат, че повечето недоволни са разглезени и не оценяват колко по-добре живеят отколкото преди и трябва да се дисциплинират и да се съобразят с програмата, за да помагат на другите. Това допринася настроението да става все по-песимистично.

Никой не знае колко далеч ще се върне махалото към по-маоистки/марксистки начини на действие. Липсата на ясна комуникация от страна на ръководството относно мотивите за действията му и накъде се е запътило води до нарастване на спекулациите. Решението на новия китайски премиер Ли Цян дапрекрати даването напресконференцииза първи път от 30 години насам е в съответствие с прехода към по-малка яснота в този период на по-голям риск.

3. Конфликтът между великите сили Китай и САЩ има голям негативен ефект. Той кара чуждестранните, както и местните инвеститори и предприятия или да напуснат Китай, или да се страхуват, че ще бъдат дискриминирани в световен мащаб за това, че са в приятелски отношения с Пекин. Играта на котка и мишка в областта на търговията и капиталовите потоци кара компаниите и хората да се преместят в неутрални държави и да се опитат да изглеждат некитайски или несимпатизиращи на Китай. Например китайските предприятия, които създават мексикански дружества и изнасят за САЩ, за да заобиколят митата върху китайските стоки, карат САЩ да проучат юридическите лица, за да идентифицират действителните собственици и да накажат тези дружества.

Примерът с TikTok привлича най-много внимание. Дори в индустриите и световните пазари, в които Китай е станал много конкурентоспособен - най-очевидно при електромобилите, батериите, продуктите за зелена енергия, чиповете, изкуственият интелект, квантовите изчисления, космосът и т.н. - има геополитически конфликти, които се смесват с икономически, така че те все повече се управляват от правителствата. Доскорошните времена на свободните и отворени пазари и идеята, че държавната намеса на тях е лоша, са отминали в обозримо бъдеще. Това ще се отрази на Китай - тъй като той има свръхкапацитет, ще бъде обвинен в дъмпинг, което ще доведе до големи увеличения на митата. Протекционизмът и национализмът отново ще дойдат на мода, както през 30-те години на миналия век.

Доскорошните времена на свободните и отворени пазари и идеята, че държавната намеса на тях е лоша, са отминали в обозримо бъдеще.

Китайският икономически модел се основава на придобиването на все по-голям дял от световното производство, което ще срещне спънки, тъй като страните, които в миналото са внасяли китайски стоки, е по-вероятно да увеличат митата.

Освен икономическите сблъсъци със Запада има и културни сблъсъци. Един китайски лидер ми ги описа като взаимно културно невежество с еволюционна промяна. Той обясни, че

3) западната култура по-скоро постига нулев резултат, отколкото да е печеливша и е по-склонна към войни, в които губи.

Съгласен съм с неговата оценка и я намирам за трагична. Със сигурност китайците водят войни по различен начин. Помислете си за "изкуството на войната" - да спечелиш, като се фокусираш върху "точките на натиск", които могат да отслабят или да навредят на другата страна, без дори да бъдат забелязани.

Например в съществуващата геополитическа ситуация, ако конфликтът се разрасне, тъй като САЩ са пренапрегнати в две войни, китайците биха могли да помислят къде може да има трети фронт - като война в Азия, нещо като конфликт с Филипините или Северна Корея. Това би поставило двете сли на изборите в САЩ в неудобното положение да трябва да влязат в трети конфликт (което би било непопулярно в САЩ) или да не изглеждат достатъчно силни.

Почти всички лидери и от двете страни вярват, че другата страна работи, за да унищожи тяхната. Те се намират във все по-засилваща се затворническа дилема. За да бъда ясен, не мисля, че някоя от страните иска да провокира другата, но мисля, че е необходимо по-голямо разбиране и уважение към културата на другата страна. В противен случай вероятността за някаква опустошителна война през следващите 10 години е голяма и хората се позиционират с оглед на тази възможност, което само по себе си е много вредно.

4. Климатът и свързаните с него проблеми са големи, заплашителни и актуални. Те варират от суши, наводнения и пандемии до липса на достатъчно чиста вода. Те вероятно ще струват много и ще причинят много болка.

5. Въпреки че развитието на технологиите винаги е било решаващ фактор сила и въпреки че е добре известно, че който спечели технологичната война, печели икономическите, геополитическите и военните войни, сега това е по-вярно от всякога. Китай и САЩ са лидери и големи противници. В цялата история на войната желаният път е бил тайно да се създаде технология, която да е достатъчно силна, така че само показването ѝ на противника да го направи покорен. Гледайте филма "Опенхаймер" за опресняване на информацията.

Това със сигурност се случва. Има много технологии, в които и Китай, и САЩ влагат огромно количество талант и ресурси, използвайки различни подходи. Единият е по-скоро отгоре надолу, насочен от правителството, а другият е по-скоро отдолу нагоре, корпоративен/капиталистически - за някои от тях знаем (например чипове, изкуствен интелект, квантови изчисления, космическо пространство, киберпространство, батерии, чиста енергия, електрически превозни средства, роботика и т.н.). В някои Китай е водещ, а в други - САЩ, като за нито една от тези технологии не можем да предвидим как точно ще се развие в бъдеще.

Голямата картина

Поради описаните по-горе причини е разбираемо защо президентът Си смята, че на хоризонта се задава 100-годишна буря. Тази оценка ми се струва правилна. Китай е енигма, която се опитвам да направя по-малко енигматична. Имах големия късмет да наблюдавам отблизо в продължение на почти 40 години случващото се там и в Съединените щати , както и китайско-американските отношения, които са ми изключително важни. И изглежда, че всички сме засегнати от предполагаемото китайско проклятие "да живееш в интересни времена".

След като публикувах тази статия (в края на март - бел. ред.), много хора ме попитаха какво мисля за инвестирането в Китай. Намирам висококачествените китайски активи за много атрактивно оценени и съм се справял много добре, инвестирайки там. Освен това изпитвам голяма привързаност и уважение към китайските народ и култура. Поради тези причини оставам отдаден на смислените си взаимоотношения и инвестирането там - и се опитвам да подобря взаимното разбирателство чрез радикалната правдивост.